Време е за истината – байгън ми стана от това псевдоинтелектуалничене!

Факт е, че България спасява всички български евреи в границите на царството

Евгений Михайлов

Евгений Михайлов

Евгений Михайлов

През последните дни се разгоря страховита дискусия за спасението на българските евреи и за "вината " на България, че не е успяла да спаси и евреите от Македония и Беломорието. 
Спори се кой какво е или не е направил...!?
Днес може да разсъждаваме... дали, ако и т.н... 
Но какво им е било на българските държавните мъже и на Царя в онази ситуация когато са носили отговорност за държавата и цялата нация!? 
И дали щеше да е по-добре да сме като Сърбия, която Германия прегазва и обявява за зона свободна от евреи - там всички евреи са избити до крак(и стотиците хиляди избити неевреи)? 
И "ако" се беше случило така, сега нямаше да има протести на децата и внуците на спасените, защото просто нямаше да има такива... 
То бива, бива псевдоинтелектуалничене, ама... байгън ми стана!
Днес ще пусна части от все още 

непубликуваната нова книга на Георги Боздуганов,

 базирана изцяло на факти и документи, които комунистическите "професори-историци" удобно премълчават години наред.
Преди това ще припомня само, че ЗЗН (Законът за защита на нацията се внася в НС в края на 1940 и се приема и обнародва 21 - 23 януари 1941г.
Към този момент вече са случили следните събития:
Националсоциалистическа Германия и СССР са съюзници поделили си Полша през септември 1939 г. 
Войските на съветското НКВД по заповед на Сталин избиват елита на полския народ.
Половин Европа е прегазена от Хитлер. 
Германия оказва огромен натиск върху България за присъединяване към тристранния пакт. 
Цар Борис III настоява и се бори Отечеството ни да запази неутралитет.
В края на 1940 г. Сталин дава подкрепата си България да се присъедини към тристранния пакт, обещавайки, че и СССР ще се присъедини (и пактът ще стане четиристранен), но при условие, че в България бъдат разположени съветски военни бази. БКП организира "Соболевата акция" в подкрепа на това( в този период българските комунисти адмирират дружбата на националсоциалистическа Германия и комунистическия СССР)
България не се съгласява. Хитлер също е против.
През януари 1941 г. в Румъния, на границата с България, е струпана над 400 000 армия на фелдмаршал Лист. Германците са твърдо решени да стигнат до Гърция преминавайки (доброволни или не) през територията на България.
Ето в този контекст е приет ЗЗН и се обсъжда решението за присъединяването или не на България към тристранния пакт.
А сега следват откъсите от все още

нередактирания текст на новата книга на Георги Боздуганов визиращи този период - месец януари 1941 г.:

"... На следващия ден, 12 януари, Филов заминава за Русе. Използва като формален повод желанието на града да стане областен център за да произнесе реч на организираното голямо събрание. Словото на премиера в граничния дунавски град е знаково. Произнесено е когато отвъдният бряг на реката е претоварен с германски метал и понтонни мостове, а въздухът над Румъния трепери от ръмжащите самолети на Луфтвафе. В спешна грама до Вашингтон американския посланик Джордж Ърл специално цитира: ”Днес министър-председателят Филов заяви, в една поразяващо силна реч, че националсоциализмът може би е добър за Германия, фашизмът за Италия и болшевизмът за Русия, но нито един от тях не е желан от България, нито България желае да бъде легионерска държава. (несъмнено имайки предвид Румъния). Той каза, че царят и народът единодушно искат да останат извън войната…В този критичен момент Филовото категорично повторение, че България желае мирна и единствено мирна ревизия, е изключително важно. (визира отнетите територии в Беломорието - б.а.) Мнозина наблюдатели, по-точно прогермански настроените вярват , че това може да бъде Филовата лебедова песен. Това не ми изглежда вероятно, тъй като мисля, че Филов е изготвил своята реч единствено с одобрението на царя…” Речта е цитирана и в американската преса с бележка, че тя отразява мнението на Борис III: ”Хората трябва да знаят, че днес ние сме свидетели на един от най-големите катаклизми, които познава историята… Ние не трябва да се влияем от нашите чувства, симпатии или желания. Ние трябва да останем, преди всичко друго българи и да работим само за България, да бъдем готови да направим жертви единствено за българските интереси и никога за нечии чужди… Аз съм длъжен да ви предупредя - днес мирът и войната не зависят от малки страни като България. Тя е толкова малка, че не може да диктува дали да има война или мир. Следователно, ние трябва да бъдем готови за всяка възможност.” 
————————————————————
„В Москва не са изненадани, че германският фокус към войната с британците в Средиземноморието вече е свит до краен предел, но държат да покажат неотслабващи претенции към България и Проливите. На 17 януари Молотов вика Шуленбург, за да подчертае, че след постигнатото взаимноизгодно развитие на двустранните икономически отношения е крайно време да се заемат “и с чисто политически въпроси”. Изразява огромно учудване oт името на съветското правителство, “че до ден днешен не е получен отговор от германска страна на своето становище от 25 ноември относно въпросите повдигнати на заседанията в Берлин”. 
Следвайки сталиновата инструкция - “България е главният въпрос…”, наркомът продължава: “Според цялата налична информация, германските войски са съсредоточени в голема численост в Румъния и са на крачка от това да нахлуят в България, с цел да окупират България, Гърция и Проливите. Нямало никакво съмнение, че Англия ще се опита да изпревари действията на германските войски в окупирането на Проливите и в съюз с Турция да започне военни действия срещу България, и да превърне България в бойно поле. Съветското правителство многократно е обърнало внимание на немското правителство, че то разглежда територията на България и двата пролива като зона за сигурност на СССР и следователно не може да остане безучастно към събития, които застрашават интересите на сигурността на СССР. Следователно, съветското правителство считало, че е негов дълг да обърне внимание на това, че то ще се разглежда появата на каквито и да било чужди въоръжени сили на територията на България и двата пролива като нарушение на интересите на сигурността на СССР.
—————————————
„На 23 януари Шуленбург изпраща на Вихелмщрасе отговора на Молотов, който “разбирал съобщението на правителството на Райха в смисъл, че преминаването на германските войски през България по същество е твърдо уреден въпрос, но само в случай, че Англия разшири военните си операции на гръцка земя над настоящото им състояние. Също така Молотов изложил добре известните идеи, според които Съветското правителство разглежда България и Проливите като зона за сигурност на Съветския съюз и не е склонно на каквото и да било разгръщане на военни действия, особенно в Черно море, по който въпрос счита че има единомислие с правителството на Райха.” (Ibidem, Doc. № 694, S.975.)
Сталин е принуден да преглътне с горчивина поредното изплъзване на България от желязната му хватка, а отговорът на Наркома отново
потвърждава констатацията на Цар Борис относно съветските аспирации, споделена с бившия премиер Никола Мушанов - “пътят към българските бази минава през Берлин.”
——————————————————
„До този момент дипломатическото противопоставяне на хитлеровия ултиматум е направило силно впечатление в европейските държави и дори отвъд Атлантика. На 20 януари българският монарх е на корицата на американското списание “Тайм” и придружаващата статия е доста добронамерена. Той е представен като дружелюбен, миролюбив с влечение към планинарството и техническите познания, монарх който обича да се разхожда и разговаря с хората облечен в обикновени цивилни дрехи. И този “човек на мира” е поставен от войната в “колектор на натиск” от всички посоки. Цитиран е да казва: “Не ме плаши ако ще трябва да загубя своя трон. Ако е писано да се случи, аз бих отишъл право в Америка, където ще си намеря работа като механик”. 
————————————————————
„Царят и министрите си дават сметка за неизбежното нашествие и на 20 януари, ден преди срещите с Донован, предварителното решение е взето. “Останахме всички напълно съгласни, че пактът трябва да се подпише макар и по принуда, като не даваме военна помощ на германците и прехраната остава тяхна при евентуално преминаване на войските им през България” - е записал Филов в дневника си. Определена е и военна делегация начело с генерал Бойдев, която да договори в щаба на Лист условията за евентуалното преминаване. Министерският съвет светкавично се събира на заседание продължило до 2 ч. през ноща, което е отразено от премиера по същество: “Поставени бяха последователно въпросите:
— можем ли да се противопоставим на едно евентуално германско
минаване през България
— трябва ли това минаване да стане по предварително споразумение с
нас
— трябва ли и в интерес на страната ли е да подпишем Тристранния
пакт
По всички въпроси бяхме единодушни… Това беше безспорно най-важното заседание, което сме имали досега.” 
Присъединяването на страната вече е въпрос на държавно оцеляване. (Х6) Дивизиите на Хитлер са в бойна готовност, всички съседи са струпали войски по границите, а от Англия и САЩ вместо предложения за помощ непрекъснато идват заплахи. Германската окупация би означавала нито повече, нито по-малко нова национална катастрофа.
Последен опит за отлагане е направен от военната делегация в щаба на фелдмаршал Лист на 21 януари. Генерал Бойдев знае, че държавата не разполага с военни сили да спре инвазията, и успява само да повтори, че България е неутрална и не може да допусне преминаване на чужди войски през нейна територия за нападение на трета страна. Не му върви на преговори на генерала, в Москва го питат за военни бази и пътя към Босфора, а в щаба на Лист му казват, че 12-а армия изпълнява заповедите на Фюрера и българското нежелание не може да отмени нейните действия. (Бойдев, В. От юнкер до генерал. Спомени. - Летописи, 1994, № 7-8, 93-106.) Въпросът е дали ще премине през територията на една съюзена държава, за да се сражава с английските и гръцките войски, или първо ще окупира България...”
------------
След тези цитати,от подговяната за печат книга, всеки сам може да направи изводите какво е можело да се промени през януари 1941 г. и през март 1943 г. Без "ако" и "дали"...
Факт е, че България спасява всички български евреи в границите на Царство България. Всичките!

Ние с Георги Боздуганов вече няколко години работим върху подготовката и снимките на документалния филм "България - военният трофей на Сталин".
Надявам се, живот и здраве, да ви го покажем през 2019 г. Тогава се навършват 75 години от съветската окупация на Отечеството ни.
И е време за Истината!