Преди 25 години шест майки се превръщат в оръжие срещу Живков и комунизма

Буржоазният Русе е предвестник на българското дисидентство, но днес никой не иска да си спомни за жените искащи въздух за децата си

Грета Филчева

Днес вече никой не си спомня, че шест обикновени жени от Русе преди 25 години поведоха първия в България мирен протест срещу комунистическия режим на Тодор Живков. Искането им бе най-простичкото – въздух и живот за децата им. Тези обикновени майки преобърнаха мисленето на няколко поколения българи, че трябва да се мълчи, че трябва безропотно да се изпълняват повелите на БКП, че животът не струва нищо пред идеологията на комунизма, че социалистическата солидарност с братския румънски народ е по-важна от здравето.

На 28 септември 1987 г. Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, излизат от домовете си с детските колички и оглавяват първата спонтанна екологична демонстрация в България. Тя е срещу почти десетилетното обгазяване на крайдунавската столица от химическия комбинат за хлор в Гюргево и срещу грандоманските проекти на фамилията Чаушеско.

Шестте майки нямат голям шанс срещу тоталитарната власт, те не са от партийната номенклатура на града, нито  изтъкнати местни интелектуалки, а най-обикновенни озеленителки от общинското предприятие "Парк строй".  Садят цветя, но хлора ги убива, раждат деца, но те се задушават и не могат да дишат, обясняват тогава простичко майките битката, която започват срещу убийствената политика на режима в София.

Проблемът

В Гюргево е издигнат огромен завод за хлор и хлорни съединения. Въздушните течения обаче  така въртят тежките облаци със задушливи газове, че ги понасят директно към 200 000-я Русе. Българите години наред буквално се задушават от отровите на комбината, лекарите поставят тежката диагноза: белодробна недостатъчност, но всички мълчат от страх пред червената партия, която учи, че винаги е права.

Как реагира властта

Русенската номенклатура на БКП е също пряко засегната от  задушливия хлор, собствените им семейства също страдат. Първият официален сигнал за предстоящата еко катастрофа е изпратен от МВР - Русе до МВР - София през 1981 г. Режимът на Живков не смее да постави на изпитание  дружбата с братска социалистическа Румъния и  отношенията между двете държави остават лицемерно-любезни, а двамата диктатори се прегръщат и целуват показно.

Позицията на диктатора Чаушеско е простичка по социалистически - на техния бряг на Дунав не ги интересува какво се случва на другия бряг на реката – там е българско. Съседите отричат упорито, че има проблем, а властта в София не предприема нищо за този недолюбван буржоазен град. 

Когато преди 25 години, на 28 септември обикновените  майки излизат с протестните си плакати и искат въздух, полицията само наблюдава. Сблъсък няма, а само лицемерно и студено мълчание от въоръжените милиционери и офицерите на Държавна сигурност. Отгласът от този

първи публичен бунт

провокира настроенията на много българи. Откритото си несъгласие с режима изразяват сатирикът Радой Ралин, карикатуристът Борис Димовски, поетът Константин Павлов, драматургът Стефан Цанев.

На 8 март през  смутната 1988 г. в миришещия на прах и паркетин салон в Дома на киното в София са се събрали около 200 души за премиерата на документалния филм "Дишай" на покойния режисьор Юри Жиров. Той разказва за обгазяванията в Русе от румънски завод. Филмът е по-особен от другите, най-малкото защото е много по-смел, отколкото предполага лепкавата мрежа на комунистическия конформизъм. В него се показват протести на майки с детски колички пред окръжния комитет на партията. След прожекцията пред смаяния поглед на присъстващите вътре кадрови служители и немалко доносници на Държавна сигурност се създава Комитетът за защита на Русе, първата централна дисидентска организация в България. Избрано е ръководство с популярни личности - писателя Георги Мишев, актьора Андрей Слабаков, художника Светлин Русев, журналистката Соня Бакиш. Заради дейността на съпругата си Соня, секретарят на ЦК на БКП Станко Тодоров доброволно напуска поста си.

 Шестте майки са сред основателите на Обществения комитет, но съвременните зелени не знаят нищо за тях, защото е по-удобна на властта от безкористния подвиг на тези жени и истината за миналото. 

Днес нито една от тези майки не е продължила в голямата политика, и не е изкушена от голямата власт. С позицията си обаче те превърнаха въздуха на Русе в първото гражданско оръжие срещу тоталитарната власт на комунистите.

 

 {youtube}uC6CyI5tdkc|275|200|{/youtube}