С голям интерес следя действията на министерството на вътрешните работи в областта на корупцията и организираната престъпност. С още по-голям интерес проследих публичната изява на министъра в ТВ7 при господин Бареков. Нямам нищо, което да му възразя по изложеното. Имам обаче да допълня. Знаете, че пропускането в трафика на твърд дрог от Латинска Америка към Западна Европа не датира от 1993 г. /упоменат от министъра/. С каквото внушение той оставя зрителите. Тази активност има вече повече от 30-годишна давност. Това важи и за връзките на българската държава с представители на мафията в Италия.
Тук няма да влизам в детайли – доколко самостоятелно, доколко под шапката на КГБ. Ще си позволя да цитирам премиера на България, който в качеството си на главен секретар на МВР заяви публично през 2003 г.: „Организираната престъпност е много по-силна в сравнение с това, което си представям, и това има общи корени”. Тази негова декларация оставя без съмнение факта, че министъра е добре запознат с действителността и повдига въпроса защо премълчава този факт. Той публично говори само за периода след преврата в средите на Българската комунистическа партия.
Всъщност реалността е различна. Наистина в тази сфера на активност на българската държава има промени след преврата, но има и нещо общо. И преди, и след преврата българската държава не признава, и , естествено, не може публично да признае участието си. Това е общото. Различното е, че преди преврата финансовият резултат беше под контрол на Политбюро чрез МВР. /Няма да обременявам текста с документална подкрепа. Това мога да направя винаги, а и не съм единственият, който може да го направи – б.а./ След преврата финансовият резултат мина под контрола на частни лица. Това е единствената разлика.
Но дейността нито преди преврата, нито след него можеше да бъде успешна без цялата логистична подкрепа на българската държава и конкретно на тайните й служби, които преди преврата се наричаха Държавна сигурност. След него претърпяха ред преименувания. Нещо повече. Две много важни поделения на тези служби и днес, както и през целия период след преврата са били вън от политическия и правов контрол на българските правителства. На базата на моя престой в България през 90-те години свидетелствам следното: „Първо през 1992 година в личен разговор в неговата къща в Бояна Тодор Живков пред мен не само, че не отрече участието на българските тайни служби в контрабандния внос на твърда дрога в Западна Европа, но и го призна по следния начин. „Тази дейност никога не е била по инициатива на нас, българите, нито под наш контрол. Аз не разполагам с никакви правомощия да взимам решения по подобни стратегически проблеми.
Участието на нашите тайни служби беше под ръководството на съветските ни другари. Но аз си позволих и успях да издействам полагащата се финансова изгода от тази дейност да бъде получавана от нас… Ето това можах да направя в защита на българския интерес . Ако това е престъпление, нека ме съдят…”
В друг разговор по темата той ми зададе въпрос: „А сега тази дейност дали е прекратена? Сигурен ли си, че Луканов я е прекратил и ако не е, къде отива финансовият резултат”. Аз разбира се не можех да му дам никакъв сериозен отговор на тези два въпроса. Второ, за което мога да свидетелствам е, че през 1994-1995 година фирми екран с регистрация в Панама фунционираха под контрола на българската държава и нейната външна тайна служба.Защо в Панама и каква дейност, са въпроси, са въпроси, на които трябва да се даде сериозен отговор от упражняващите власт днес в България.
Възниква въпросът дали и през изтеклите 3 години от мандата на това правителство поведението му към Евелин Банев е било същото, както поведението на предходните кабинети. Цели 3 години обявеният за кокаинов крал от правна гледна точка е уважаван в България бизнесмен. Българското правителство единствено изпълнява задълженията си по спогодбата за единна заповед за арест, издадена от други европейки правителства. Оставам с надеждата, че вдигането на завесата по този проблем, пряко свързан с комунистическото минало на България ще се осъществи. В никакъв случай той не е породен от демокрацията, както се опитва да се внуши.
Това премълчаване на миналото преди 1989 г. съвпада със смущаващото изказване на г-н Флоров, шеф на ГДБОП: „Единственият начин да се оправят нещата е да се върнат нещата от времето преди 1989 г. Това е единственото решение на проблема. Друго решаване на проблема няма. Само тогава имаше ред и дисциплина.”
За сметка на това дипломатът Шрамайер от Германия заяви, че в България никой няма интерес да преосмисля комунистическото си минало. То просто се премълчава. Най-успелият министър-председател в поскомунистиюеските страни – естонският бивш премиер Март Лаар пък е категоричен: „Важността на знаковата рамка не бе разбрана в някои страни в преход, което беше огромна грешка. Нито някаква форма на общо споразумение, най-добро усилие или друго самозалъгване могат да заменят една стабилна и постоянно подобряваща се правна рамка. Не може да има пазарна икономика и демокрация без закони, ясно дефинирани права на собственост и добре работеща съдебна система.” Какъв контраст! Единият мечтае за комунистическото право, а другият е извел страната си десетки години напред.
{fcomment}