Днес, 140 години по-късно съвсем малко се знае как страшно са изтекли тези 672 часа обреченост. Според съратник на Левски на 27 януари в 10,30 ч по турско време, или в 4,30 по европейско, Дяконът плакал и с мъка проронил: „Ах Българйо, Българйо! Защо си толкова заспала!” Думите му са записани от двама затворници, които после ги предали на другарите му.
Дали са автентични словата на Левски или са израз на вечната тъга и непримиримост с робската психика, днес е трудно да се каже. Но 28 дни преди да увисне със страшна сила на бесилото душата на Апостола вече е била разпъната на невидимия кръст, за да понесе наказанието за предателствата, лъжите, омразата, любовта, надеждите и копненията за една нова и свободна България.
140 години по-късно тази мечтана България все още е блян, народът е все тъй дълбоко заспал, а да покажеш среден пръст пред портрета на Апостола - е “геройството” на новото време.