69 години Кобургите крият истината за смъртта на Борис III

Симеон и семейството му са единствените българи, които знаят каква е мистерията около смъртта на предпоследния български цар. На 28 август 1943 г. в 16, 22 минути цар Борис умира в двореца си в София. Оттогава до днес няма българин, който да не се е опитвал да търси висш шпионаж в тази царска, но иначе твърде обикновена смърт. Има ли тайна?

Ако има тя е в народопсихологията на българина. Всеки се опитва да хвърли искрица уж от истината и  пак всеки я тълкува по свой начин. Така вместо мечтаната, премълчавана години наред, и тайнствена истина, се ражда поредната сензация. А тя се подсилва от факта, че Борис III свърша земните си дни два месеца преди да навърши 25 години на българския престол.

Около месец преди смъртта си Борис получава покана да посети Хитлер. Вместо на 13 август заминава на следващия ден. Оправдава се с това, че на 13-то число не правел нищо. Всъщност очаквал е неприятни разговори, съзнавал е, че не може да се размине с тях, но се е опитвал да ги отложи до последно. Придружават го хора от личната му свита и, забележете този факт, нито един министър.

Разговорите се водят в германската главна квартира на Хитлер. На летище Божурище Борис III e изпратен единствено от министър-председателя Богдан Филов. За разговорите с Хитлер и свитата му може да се сглобят откъси предимно от изказвания на царя пред негови приближени след завръщането му в София. Мнозина обаче виждат в тях причина за потиснатостта му, недоброто му физическо състояние и дори породилото се желание да умре. При връщането си в неделя, 15 август, Борис III казал пред посрещналия го Богдан Филов, че на връщане искал да ги срещне вражески аероплан и да се свърши с него. В това посещение мнозина изследователи виждат причината за смъртта на царя - той бил подтиснат, умрял от прекаленото нервно напрежение, бил отровен, защото показал, че иска България да излезе от Тристранния пакт. Преди десетина години бившият иконом на царската резиденция в пловдивското село Баня, Христо Тончев, 78-годишен тогава тиражира в българския печат версията, че Борис III сам бил изпил отровата.
 
София била бомбардирана, когато последният български цар каца на летището в Божурище, бил засегнат и дворецът. Според иконома ситуацията през 1943 година твърде много напомняла на царя обстановката през 1918 г. когато абдикира неговият баща Фердинанд. На 28 август Борис се качил на връх Мусала, на връщане се отделил от групата и изпил отрова. Върнал се в София и ... умрял. Нужно е да уточним, че в тази версия, иначе звучаща твърди покъртително криминално, няма нито един верен исторически факт.  Нищо в поведението на царя не показва тревога, безпокойство и желание да напусне земния свят и поданиците си. На 16 август той дава прощален прием на хърватския пълномощен министър, на следващия ден заминава на лов в резиденцията си в Царска Бистрица в Боровец, изкачва връх Мусала, връща се за малко в София, отново е в резиденцията си, и отново на лов.

Пред брат си принц Кирил и пред най-близкия си съветник, архитекта Йордан Севов, се оплаква, че по време на лова и изкачването на Мусала имал задух, изморяване и "силни горения в сърдечната област". На 23 август, ден след повторното си пристигане в Царска Бистрица, се завръща в София, причината за това вероятно е започващата вече болест. Царят живеел във вечен страх от болести и дори сам си е поставял диагнозите. Така постъпва и този път - според него имал "ангина пекторис" - гръдна жаба. В четвъртък, 26 август, той сам прогнозира, че ще умре от инфаркт. Това споделя пред д-р Б. Разсолков. Междувременно два дни преди това спешно са извикани български лекари и те поставят диагноза заболяване на жлъчката. От Берлин е пристигнал известният специалист д-р Зайц, от Виена - д-р Епингер, от Румъния - д-р Тудеску. Немците лекари са категорични - царят има запушване на артерията, а това почти винаги води до фатален изход. След като поставя диагнозата, Епингер дори изявил желание да си тръгне защото смятал, че при това, което е открил той, нищо не може да се направи. В четвъртък, петък и събота преди обед състоянието на болния цар се подобрява. В събота следобед обаче то внезапно се влошава. Причината е развилата се  двойна пневмония. От Германия пристига и д-р Декринис. В събота следобед  царят издъхва. И оттук насетне започва мистерията.

Немските лекари отказват да се подпишат под официалното съобщение за смъртта на Борис III. Те отказват да я коментират дори пред царица Йоанна по-късно, когато тя вече живее в Португалия. Бекерле изпраща съобщение до главната квартира на Хитлер, че царят е отровен от английското разузнаване. Хитлер приема идеята, но за изпълнител подозира италианския двор и "интригантката Мафалда", сестра на Йоанна. Гневът му се стоварва върху нея в началото на септември 1943 г. и тя завършва живота си в немски концлагер.

Царицата до смъртта си през 2000-та година в Ещорил отказва да говори за последните дни на своя съпруг. Приживе обаче тя често твърди, че аутопсия на тялото му не е правена. Аутопсия е правена и тогава е запазено сърцето на Борис III в стъкленица. Резултатите показват класически инфаркт.

Най-разпространена е версията, че царят е отровен от германците. За това те използвали отрова, която предизвиква инфаркт. Един от лекувалите царя, д-р В.Цончев заявява пред Илчо Димитров: "Доколкото ми е известно отрова, предизвикваща инфаркт не съществува." Забележете, че става дума за 1943 г.
 
 Тогава версията се трансформира - при завръщането си от Берлин самолетът нарочно е летял на голяма височина, кислородната маска е била подменена, за да се предизвикат необратими изменения в тялото на царя и той да почине. Някои лансират и версията, че в маската бил поставен отровен газ. На връщане от Берлин, свидетелства пилотът Бауер, Борис III сам е пилотирал самолета. Той го издигнал на 6000 метра. Пред Илчо Димитров личният му атюдант Станислав Балан, син на известния езиковед Александър Балан, казва, че влязъл в кабината и поставил собствената си маска на царя. После тази маска използва Балан до кацането в София. Атюдантът преживява дълги години след полета. Тези факти са сериозно доказателство, че и тази версия не издържа.

Мистериите около смъртта на цар Борис обаче продължават. Вместо коментар  да си послужим с думите на неговия брат принц Кирил, казани в затвора по време на Народния съд пред Михаил Топалов: "Хубаво е да има загадъчност, да изчезват ковчези, гробове, да се говори след народа, да не умира споменът за царя, за този, за онзи. Човек живее на този свят, докато името му е на хорските уста. Това е един от законите на живота - да се създават митове и легенди, да се говори за човека и след смъртта му."

Според близки до царското семейство ключът към истината обаче държи Симеон Сакскобургготски. Царският син е научил истината от тайното общество на Малтийския орден, където се твърди, че членува и има високи позиции. Царя обаче добре знае, че ако разбули мистерията и тайната излезе извън обществото, ще бъде изритан моментално от най-влиятелните хора в света, които ръководят ордена.

"Нямат вина кобургите. Преди години шофьорът на цар Борис разказа в някой вестник (за жалост не помня кой, а и не съм запазил броя), че два или три дни преди внезапната си кончина царят е бил гост в съветската легация (тогава до двореца) на ъгъла на "Раковска", твърди пък бившият главен редактор на вестник "Демокрация" Йордан Василев. "Какво са го черпили там не зная, но причината за смъртта остава неясна. Малко след като се прибрал започнало да му става зле. Ясно е обаче, че съветските войски през август 1943 г. наближават България, а няма да могат да влязат тук, ако цар Борис (родственик на английската кралица) е на трона...", категоричен е депутатът от VII ВНС и съпруг на покойната Блага Димитрова.