16 години по-късно: Изрязаха ни 10-ти януари от календара, за да коленчим пред всяка власт

"Никога 10 януари, никога съглашението на 4 февруари."ЖАН ВИДЕНОВ, бивш министър-председател,януари, 1998 г."Революцията от януари-февруари 1997 г. е най-значимото постижение на България през ХХ век", ИВАН КОСТОВ, бивш министър-председател, декември, 1999 г.

Изминаха 16 години от  събитията на 10 януари, а, тайната какво точно се случи в парламента се пази и до днес от основните участници тогава. Останал е само споменът от романтичните скандирания и свирепата картина от онази страшна нощ през 1997 г., когато полицията би студенти и депутати пред парламента. По-късно от червената кухня излезе информация, че се е обмисляло да бъдат бити всички, които протестират. Това обаче означаваше избухването на гражданска война.

Със сигурност от тези събития научихме едно: търпението на българите е безкрайно. Докато се стигне до въстанието срещу бедността и заплатите от 5 долара, народът трябваше да се чака години, за да бъде газен, мачкан и разорен. На 10 януари 1997 г. хората дадоха знак. На света, на политиците, на себе си. Показаха, че когато някой се гаври с живота им, отвръщат. А тогава една власт наистина се гавреше с всички ни. Хлябът изчезна. Курсът на долара стигна до звучащато по аржентински 3200 лева. Ужасът вилнееше в България. Всеки живееше час за час. Гледаше щом вземе заплатата, да я обърне в храна. Иначе до вечерта тя ставаше куп хартийки. А на "Дондуков" 1 един самовлюбен министър-председател ходеше из коридорите на своя имагинерен и ирационален свят. Той упорито не подаваше оставката. И още по-упорито не желаеше да наложи спасителното решение - валутен борд. Физиономията и характерът му на пълен темерут му пречеше да дава обяснения на хората - и за доброто, и за лошото.

16 години страстите вече са отшумели, а страната ни е на нова вълна - блъскана между култа към Бойко и пълното отрицание от ГЕРБ след 4 г. на власт. Но дискусиите продължават. За едни събитията от 1997 г. са "демократична революция". За други - "платена провокация, организирана от ЦРУ и МВФ". За трети - гигантска далавeра, донесла на финансови играчи близо $800 млн. Факт е обаче, че България не е същата след счупването на прангите тогава.

Нацията се освободи от идеологемите. Още тогава, когато покойният вече Николай Добрев се опълчи на Виденов и не хвърли армията срещу народа си. Когато на 4 февруари Добрев върна мандата за второ соцправителство. 16 години по-късно обаче българинът е обезверен. Надали скоро ще се повтори 10-ти януари. През 2007 г. близо 50 000 учители излязоха да стачкуват и да потърсят правата си. Те обаче не бяха подкрепени от своя народ, който ги остави един месец да мръзнат по площадите. По същия начин обществото постъпи и с протестиращите лекари, работниците от "Кремиковци", полицаите и майките. Стачките винаги бяха овладявани удобно за всяка власт от синдикатите, които са като прът в колелото, което не може да се завърти към новия 10-ти януари.