Игор Ейдман, Росбалт Уеб сайт Санкт Петербург
Руснаците са поставили Йосиф Сталин на първо място сред най-изявените хора на всички времена, показва изследване на Центъра „Левада“. В най-новата руска история два пъти (по времето на Хрушчов и Горбачов) жителите на страната показват, че са ужасени от жестоката истина за престъпленията на Сталин и завинаги са проклели кървавия тиранин. Но както един бюрократичен златоуст е казал: "Такова нещо никога не е имало и това се вижда и сега".
Култът към Сталин се възкръсва от пепелта
при неосталинистката Путинова система. Изглежда, че нашата страна не се развива, а се върти в кръг, и отново и отново се връща към привидно завинаги забравеното минало.
Това се дължи и на факта, че нашите културтрегери периодично подпомагат руските власти в различни периоди, за да налагат определени форми на духовно робство върху обществото.
Както е добре известно, "поетът в Русия не е просто поет". Някои руски писатели бяха почти канонизирани, а книгите им бяха възприемани като свещени писания. Всяка епоха си създаваше свой сакрален литературен ред. Начело на официалния съветски пантеон бяха Горки ( "Великият пролетарски писател") и Маяковски ( "най-добрият, най-талантливия поет на нашето време"). През 60-те и 70-те беше създаден алтернативен антисъветски литературен канон, в който водеща роля имаха писателят Солженицин и поетът Бродски. Влиянието на тези автори върху обществото беше огромно. Техните възгледи за света до голяма степен бяха повлияли най-първо на съветското, по-късно и на постсъветското общество.
Не марксисткият догматизъм на ортодоксалните болшевики, а романтичното и еретическо богостроителство на Максим Горки и неговите последователи изразяваха
истинската същност на експеримента „болшевики“
Добре известна бе близостта на комунистическия мироглед с възгледите на хелиастическите секти, които проповядват идването на "хилядолетното Божие царство на земята." Комунистическата идеология само привидно приличаше на наука, а всъщност тя бе и си остава една религия. Горки не се поколеба да признае това. Ленин разкритикува "Богостроителите" именно заради това, че изкривиха истинската същност на "ленинизма", тоест, реално една нова религия, чийто пророк беше самият "лидер на световния пролетариат".
След смъртта на "пророка", комунистическата идеология продължи да се развива по подобие на световните религии. Мощите на Ленин бяха превърнати в основния свещен символ на новата религия. Москва се превърна за новите адепти в другия Ерусалим или Мека, а Мавзолеят - в нова Стена на плача или в друг храм на Божи гроб. Много по-лесно беше да се унищожи СССР, отколкото да се разруши Мавзолея. В края на краищата свещените мощи станаха много по-важни за вярващите отколкото реалността. В крайна сметка де факто вижданията на Горки и други „богоподобни“ надвиха руското комунистическо движение.
Книгите на Горки до голяма степен подготвят пристигането на болшевиките на власт (макар че той протестира срещу преврата през октомври). Произведенията на Солженицин пък допринесоха за разпадането на съветската система и за формирането на путинизма. Горки рисува ужасите на дивия капитализъм в една патриархална страна. А Солженицин казва на света за още по-страшните съветски лагери. Книгите на Горки и Солженицин са пълни с насилие, жестокост, убийство, мъчения. Само в първия случай, героите извършват всички тези ужасни нещо от користни съображения или заради дивашките традиции, които са наследили, докато във втория случай – тези издевателства са правени
в името на комунистическата държава
Горки помага на обществото да се опълчи на "стария свят", а Солженицин – да се изправи срещу терора на съветския режим.
Горки е вярвал, че обществото може да бъде променено със силата на разума, а хората могат да бъдат превъзпитани с конкретни действия. Той възприема болшевиките като някакви носители на "прогреса", които могат да унищожат старото общество, основано на алчността, лъжите и насилието, като създава един нов свят на творчеството и свободния труд. Оказва се обаче, че на мястото на един "затвор за народа" е построен друг, още по-лош. Неговите "прогресори" обаче се оказаха „донове на Ребами“, които вместо да движат обществото напред, го връщат назад, към ужасния сталинистки източен деспотизъм. Солженицин извървява същия този път на Горки, но в обратната посока, който също завършва толкова печално. Той унищожи комунистическата религия, за да бъде заменена от Православието и традиционализма. Тези възгледи на Солженицин имат огромно влияние върху формирането на путинизма – реакционна идеология, насочена към възраждането на попщината, на великоруския национализъм, на ксенофобията и културната архаичност. Режимът на Путин, заедно с идеологическото наследство на ромската империя, съживиха много съветски практики. В крайна сметка Путин направи нещо, което дори Брежнев не смееше. Всъщност той реабилитира Сталин, с чиято зловеща сянка се бори Солженицин през целия си живот. Книгите и идеите на писателя бяха поставени в служба на неосталинистката система, което беше напълно в противоречие с неговите истински стремежи и желания (същото се случи и с Горки, и с болшевиките около него).
Горки и Маяковски открито бяха във вражда, Солженицин пък постоянно критикуваше Бродски. Но творчеството на всеки един от тях до известна степен е повлияло на оформянето на идеологията на новите политически режими. Съветската власт се беше възползвала от творбите на Маяковски, за да оправдае насилието срещу "социално чуждия" на страната капиталистически "крадец". Обратно на това Бродски отстъпваше пред посткомунистическите корумпирани служители, като им даваше индулгенции. Девизът на Бродски: "Крадецът ми по-скъп пред кръвопиеца" се превърна сред интелигенцията в оправдание за постсъветския режим, изграден върху системни кражби и корупция.
Постсъветският елит "крадец"
се представи пред населението като най-малкото зло в сравнение с комунистическите "кръвопийци" (например по време на президентските избори през 1996 г.). Въпреки това, с времето "крадците" се оказаха истинските "кръволоци". След корупцията дойде кървавият империализъм, с помощта на който корумпирани служители, инспирирайки вълна от урапатриотична истерия, се опитват да укрепят властта си.
В тази ситуация Солженицин и Бродски отново се оказаха полезни за властта на Путин. Мислите на Солженицин, че "обширните простори исторически никога не са принадлежали на Украйна - нито Новорусийск, Крим и целия регион на югоизток, натикан в границите на днешната украинска държава", се превърнаха в оправдание за руската агресия. А коварното стихотворение "За независимостта на Украйна" на Бродски почти стана химн на руските псевдоинтелектуалци украинофоби.
Русия винаги ще се върти в порочния кръг на сталинизма, ако не се отърве от своите "идеологически връзки", свещени митове и традиции (било то предреволюционни, съветски или Путински). Единствено скептицизмът и иронията към държавата, нейните "светилища" и "власти", религия и история, "лидери" и "основни автори" могат да защитят духовната свобода на индивида, без която свободно общество е невъзможно.
*Игор Виленович Ейдман е руски социолог, известен изследовател на путинизма като социална и политическа система.
Превод: Faktor.bg