Александър Йорданов
Новината, че Румен Радев е поканил руския президент Владимир Путин на българския национален празник, развълнува всички българи. Едни се радват, други го кълнат, а трети – просто му се чудят на акъла.
Първите, радващите се, са останали на равнището на прочетеното в учебниците по комунистическо време. В тях българската история се представяше доволно изкривена и така нагласена, че да прави постоянно „вятър” на „братушките”. Четяхме и не вярвахме на очите си. Сякаш руснаците са нямали друга работа освен да ни „освобождават”: от турско, от царско, от фашистко, от капиталистическо и империалистическо, „робство”.
Професия „освободители”,
така твърдяха за Русия и Съветския съюз комунистическите учебници у нас. Големи „освободители”, няма що? Когато през 1990 г. решихме да теглим калема на „вечната и нерушимата”, т.е. да направим равносметка, се оказа, че сме живи умрели. И трябваше да започнем от А и Бе да сричаме азбуката на нормалния и независим живот.
Вторите, кълнящите, са хора ученолюбиви. Те не са проспали безцелно последният четвърт век. Опитали са се да научат нещо повече за българската история. Така са стигнали до безспорни факти прикривани десетилетия. Разбрали са неудобни истини за бившата комунистическа власт, която, това е вече безспорно доказано, слугинстваше близо половин век на Москва. И нещо повече.Стигнали са до верния извод, че този слугински бацил съществува у нас и днес. Дори президентът наш, гдето е хвъркал в небето и той май се е заразил от него. А би трябвало поне там горе , в небето, въздухът да е по-чист.
Що се отнася до третите, изненаданите от поведението на Радев, то нека те да знаят, че така се получава винаги, когато гласуваш без да мислиш или го правиш „на пук, на инат”, хей така, заради сеира. Затова и сега те, изненаданите, имат всекидневно повод за сеир: все едно Мирча Кришан им разказва за краставицата. Защото е факт: тоя за когото гласуваха на последните президентски избори, седне или стане, все едно и също повтаря като истински кришанец: сваляне на санкциите срещу Русия, покана до Путин, мерак за „шведско” хвърчило. Върти и суче,
все тая краставица пробутва
Но и първите, и вторите, и третите нашенци, би трябвало да са наясно с това, което е световно известно, а именно, че империите не освобождат. Те само поробват.
Руската империя не прави изключение. Огромната територия, която тя остави в наследство на СССР е доказателство за това. Вековете на робство, т.е. на крепостничество, са също доказателство. Наследникът на империята, болшевишкият СССР и той се постара да разшири територията, да окупира нови народи и държави, да им наложи своята политическа и икономическа система. Затова и справедливо народите го нарекоха „империя на злото”. Затова и толкова много народи при първата открила им се възможност след падането на Берлинската стена, избягаха от властта на империята. И бе логично тя да се разпадне. Доброто никога не се разпада. Рано или късно винаги се разпада злото. Така стана и със СССР.
Всички генерали от имперската руска армия участвали във войната срещу Османската империя през 1877-1878 г. са били наясно, че войната която водят не е „освободителна”, а окупационна. Те са били запознати с документите и в тях тази война е описана именно като окупационна, а войските, които са предвождали са били „окупационен корпус”.Този руски окупационен корпус Княжество България издържа дълго време и се задължава да плаща непосилните за млада държава десетки милиони златни швейцарски франкове. Но защо тогава „платеното” се нарича „освобождение”? Не би ли трябвало „освобождението” да е безкористно, хей така – от братски чувства? И случайно ли поетът Пенчо Славейков ще напише, че „освободените имат много повече нужда от свобода, отколкото робът”? Всички наши националреволюционери – от Раковски и Ботев до Захари Стоянов и Стефан Стамболов, многократно са ни предупреждавали да нямаме
никакво вземане даване с Руската империя
Уважаваме ли тяхното мнение? Ценим ли ги? Но има и нещо, което бих нарекъл „конфликт на интереси”. Тоя когото Радев кани догодина, днешният руски президент Владимир Путин, на кого е наследник? На руските демократи революционери пращани на каторга в Сибир? На императорска Русия водила завоевателни войни и държала в робство десетки народи? На болшевишкия СССР и неговият „боен отряд” НКВД/КГБ, изтребили като мухи руското царско семейство без да пожалят дори децата? А ако се окаже, че Путин е наследник на тези „червеноармейци”, които прогонват от родината им наследниците на нашите „освободители”? Какво правим тогава? Защото е факт, че 35 000 руски бежанци бягат и търсят спасение у нас след т.нар. „Велика октомврийска социалистическа революция”. И наистина намират подслон, дом и препитание, в царска България. На тия, които са наследници на участвалите във войната от 1877-1878 г., българският „буржоазен” парламент отпуска парични помощи – доживотни пенсии. Кой е бил против този хуманен акт? Естествено, че само комунистите са били против, предците на тези, които ни пробутаха наскоро Румен Радев за президент.
По времето на соца комунистите лъжеха като дърти цигани, че за българското „освобождение” са загинали 200 000 руски воини. Нагла и греховна лъжа. Защото да записваш като мъртви близо 180 000 души си е наистина грехота. Жертвите, които дава Руската империя в балканската кампания през 1877-1878 са малко над 17 000. Има и такива, които умират от болести. Но добре е да се знае, защото и това премълчават от българската президентска канцелария, че повече от половината от войниците в руската армия тогава са били украинци. Достатъчно е да се види златният тризъбец върху техните бойни знамена, който днес откриваме и в държавния герб на Украйна. Така с четене, сравняване, лесно можем да се ориентираме кои са загивали за българската свобода. Известно е,че освен украинци, на българска земя оставят кости руснаци, румънци,финландци, поляци, литовци и воини от други поробени от Руската империя народи.
Затова и бе логично предложението, което направи Атлантическия съвет на България, а именно, вместо президентът Радев да кани само контроверсният руски президент, да се издирят и поканят на тържествата за 3 март наследници на участници в руско-турската война. Да уважим поне на тази кръгла годишнина обикновените хора, а не политиците. Да се издирят и поканят също така и наследниците на българските опълченци, защото ние, българите,
даваме много повече жертви за своето освобождение от руснаците
И би трябвало първо поклон на своите предци да сторим, а сетне метани на Путин да правим. А защо изобщо трябва да правим метани? Какъв ни е той – благодетел, господар, приятел, съюзник, освободител? Никакъв не ни е Владимир Путин. Или поне с нищо повече не е от президентите на останалите държави, чиито предци са оставили костите си в България преди 140 години.
В епичните боеве на Шипка рамо до рамо с нашите опълченци се сражават украинци – 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк. В решителния момент от битката за Шипка с „гръм”, както пише Вазов, пристига украинският генерал Радецки. Впрочем, болшевиките след „октомврийската победа” разрушават неговият паметник в Одеса и на негово място издигат паметник на...Ленин. Та затова отново се налага да попитам: кого точно ще представлява Путин: тия, които са издигнали паметник на Радецки? Или тия, които са го разрушили. Едните са украинци,а другите – болшевики. А един от главните герои на войната е украинецът генерал Михайло Иванович Драгомиров (1830-1905) с безспорни заслуги за украинската национална кауза. Но всичко това означава, че ако ще благодарим някому и за нещо точно на 3 март, то тогава би трябвало да бъдат поканени на тържествата и президентите на Украйна, Румъния, Финландия, Полша, Литва...Защото в противен случай тенденциозният избор на „благодарност” намирисва на елементарна политическа провокация, издържана в типичен комунистически стил и нямаща нищо общо с днешна демократична България. Да не говорим,че една такава провокация ще обиди жестоко и онези руски граждани, които все по-категорично се противопоставят на авторитарния режим в Москва и не се боят да издигнат справедливият лозунг:
”Русия – без Путин!”
Но закономерно възниква и друг въпрос: защо трябва да делим своя национален празник с други народи? Кое е нашето, националното, в него, след като каним чужденци за „общо” празнуване. Или нямаме свой ден на независимостта?
Всъщност днешната путинка носи поука. И тя е: българино, знай своята история, обичай своята държава, уважавай своите герои и държавници,за да те уважават и другите народи.И стига си путинясвал.Така вредиш на родината си!