Огнян Минчев*
Когато Ердоган дойде на власт през 2002 г., неговата партия - АКП - не разполагаше с кадри за държавната администрация в почти нито една сфера на държавното управление. АКП бе обществено движение, идващо от новата средна класа в Анадола, което нямаше достъп до кемалистката турска държава до самото спечелване на изборите от 2002 г. На помощ дойде мрежата на прогонения от Турция ислямист Фехтуллах Гюлен, който в изгнание изгради световна структура от образователни и религиозни институции, посветени на легализирането на един по-умерен ислям и политически ислямизъм. В Турция "Хизмет" притежава силни позиции в масонския тип суфи ложи, където членува голяма част от елита на страната дори и при светското националистическо управление. Мрежата на Ф. Гюлен осигури административни и политически кадри, чрез които бе извършена тихата революция - от една Турция, контролирана от кемалистко-военния истеблишмънт, към
Турция на разгръщащия се в управлението ислямизъм
Показният процес Ергенекон обезглави кемалисткия връх на армията, а преди това ислямистите инфилтрираха масирано полицията, специалните служби, правосъдието и всички други институции на властта. Ердоган наричаше Гюлен "нашият имам". През 2013 г. отношенията между тях не просто охладняха, а стигнаха до конфликт по повод недоволството на Гюлен от вероятни корупционни афери, в които се е забъркало управлението на АКП и неговия премиер. Започна остра борба за власт в редиците на самите ислямисти. Днес преследваните - истински и мними - последователи на Гюлен в Турция на практика са тези хора, които осигуриха властта на АКП в продължение на повече от десетилетие след 2002 г. Едва ли ще имаме скоро пълна яснота за това кой и как организира опита за преврат преди година на 15 юли - дали военни групи от мрежата на Гюлен или самия Ердоган, който преследва извънредно положение, за да се разправи с бившите си покровители и съюзници и да установи еднолична власт - което и постигна с референдума за президентска система. Под ударите на репресиите, последвали опита за преврат от преди година попаднаха далеч не само последователите - мними и истински - на Гюлен, но и целият останал светски - кемалистки елит, независимите интелектуалци и гражданските активисти. Турция е далеч от успокояване и контрол от страна на репресивната власт. За разлика от други ислямски страни, Турция има почти столетие на светско развитие зад гърба си. Голямата част от икономическия, културния, академичен елит и многомилионна общност от обикновени хора са свикнали с живота в среда на относителна свобода и лична автономност - поне що се отнася до личния си живот. Налагането на политически режим
по кройката на "Мюсюлманските братя"
на тези хора - включително милиони образовани и светски жени - няма да бъде нито безпроблемно, нито успешно. Срещу авторитарният режим на Ердоган се изправят и големите малцинства в Турция - кюрди и алевити, които са третирани като втора категория граждани. Особено важно значение за съдбата на новия авторитарен режим на Ердоган след референдума има регионалният и международен контекст - Турция е заобиколена от сложни кризи в Близкия изток и е въвлечена в повечето от тях чрез сложна плетеница от свои интереси, повечето от които са в разрез с интересите на големите международни играчи в региона и с интересите на евроатлантическите съюзници на Турция. Нарастващи репресии и нарастваща нестабилност са сякаш двете очаквания, за които е най-вероятно да се случат в обозримото бъдеще на югоизточната ни съседка.
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.