Томас Л. Фридман
Упоритото нежелание на президента Доналд Тръмп да говори негативни неща за Русия е толкова необяснимо, че бившият директор на Националното разузнаване Джейм Клапър веднъж предположи, че Владимир Путин се държи с Тръмп като с агент на руското разузнаване. Може и така да е.
Но ако аз бях руски граждадин щях да си задам друг въпрос: а да не би Путин да е американски агент?
Защо ли?
Защото през последните години Путин толкова пъти предприе толкова много действия, от които страдат руските хора и руската икономика, че неволно възниква мисълта - а не работи ли тайно за ЦРУ?
Някъде между 2007 и 2008 година Путин реши, че възстановяването на Русия чрез таланта на нейния народ и върховенството на закона е твърде сложна задача. За целта трябва да се поделя властта, да се провеждат истински конкурентни избори, да се създава пазарна икономика.
Вместо това Путин реши да търси поводи за гордост за Русия в неподходящи места. Той
заложи на нефта и газта, а не на хората;
укрепи руската армия, а не правовия ред; обогати себе си и приближените си олигарси, наметна мантията на руското православие и национализъм, които намират отклик в неговите поддръжници.
Известното френско бизнес издание Les Echos скоро цитира представител на руска технологична индустрия, който прави следното признание: "Само "Майкрософт" регистрира повече патенти отколкото Русия". Руският пазар на технологии не просто е слаб, се казва в статията, "но корупцията в съдебната система пречи да защитиш правата си в съда, когато някой хищник иска да превземе успешен старт-ъп".
Независимо от цялото самохвалство с голия торс и независимо от всички разговори за това, как Путин е съумял да се превърне в успешен автократ, у мен се поражда въпрос:
"Защо Путин толкова силно се съмнява в своята истинска популярност, че даже след 20 години във властта в Русия се изплаши да допусне на изборите за президент поне един действително независим кандидат?"
Ето как всъщност стоят нещата: Путин постоянно се държи като фермер, който продава най-доброто си говеждо за захар на бучки. Тоест той се стреми да получи кратковременно захарно "задоволство", за да повиши популярността си сред своите националистически настроени привърженици, защото се чувства несигурен и плаща за това с истинско говеждо, като в дългосрочен план отслабва Русия.
Говеждо за бучки захар е лоша сделка
Например, през 2014 година Путин завзе Крим и нахлу в източна Украйна, за да предизвика краткосрочно захарно възбуждане сред руския електорат, но сега му се налага да живее в условията на санкции, които забавят икономическия растеж на Русия.
През 2015 година, за да докаже, че Русия все още е свръхдържава, тоест, заради поредната порция захар за електората си, Путин изпрати своите съветници, самолети, спецназ и ракети земя-въздух в Сирия, за да предотврати свалянето на съюзника на Кремъл - сирийския президент Башар Асад. Подкрепата от Путин, заедно с помощта от Иран, позволи на Асад да остане на поста си, но сега Путин е затънал в Сирия и не може да се измъкне от конфликта, защото ако режимът на Асад падне, руският президент ще изпадне в ситуацията на глупак.
Руският експерт по външна политика Владимир Фролов характеризира положението на Путин в Сирия по следния начин:
"Всеки път, когато президентът Путин обявява победа или извеждане на руските войски от Сирия, както направи през декември, боевете се разгарят с нова сила и Москва е принудена да изпраща подкрепления... Сега Кремъл се опитва да закрепи своите военни постижения в рамките на законния международен процес на политическо урегулиране, който ще позволи на Русия да си върне средствата, които е вложила в конфликта. Но Сирия си остава неуправляема и раздробена на множество сектори, които регионалните играчи управляват според собствения си интерес".
Поредният пример на "говеждо за захар" стана очевидно санкционираното от Путин използване на бойно отровно вещество за отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в английския град Солсбъри. На това Западът реагира с най-масовото прогонване на руски агенти, работещи под дипломатическо прикритие - над 20 страни изгониха над 130 души.
Не е важно дали моментът на отравянето е бил съзнателно избран или е било съвпадение. Но това покушение и реакцията на Запада помогнаха на Путин да спечели победа на фалшивите си избори - още една порция захарна еуфория.
Въпреки това, в крайна сметка Русия се оказа още по-изолирана, отколкото преди. Освен това съратниците на Путин и руските олигарси, които превеждат огромно количество мръсни пари в Лондон, където могат да ги "изперат", сега се оказаха в центъра на сериозното внимание на британските власти.
Не трябва да забравяме и дългосрочната стратегия на Путин насочена едновременно и срещу природата, и срещу човешката природа, и срещу закона на Мур. Той залага против природата, защото разчита, че светът вечно ще се нуждае от неговите нефт и газ в епохата на пагубни климатични промени.
Той
залага срещу човешката природа,
като смята, че руската младеж няма да поиска да бъде свободна и вечно ще се задоволява със "захарните" спомени за минало величие.
И той залага срещу закона на Мур, като предполага, че устойчивото развитие на технологиите няма да подтикне руската младеж да се обедини и да взаимодейства и в крайна сметка да разпознае и разобличи неговия фарс.
За мен проблемите на Путин не са повод за радост. Аз съм се изказвал против разширяването на НАТО. Аз исках Русия да влезе в семейството на европейските демокрации. Слаба, изолирана и унижена Русия е опасен звяр. Но за да процъфтява в дългосрочна перспектива на Русия и е нужно "презареждане" и то трябва да се случи отвътре.
Но Путин няма да натисне този бутон.
Тъжно е да наблюдаваме как страната, дала на света Чайковски, Толстой, Сахаров, Стравински, Шишкин, Достоевски, Солженицин, Пушкин, Нуреев и Сергей Брин е по-известна с това, че е създала смъртоносната отрова "Новичок", със "зелените човечета", които окупираха Източна Украйна и с Gucifer 2.0 — руският киберагент, който хакна сървърите на Демократическата партия в САЩ.
Всичко това е говеждо в замяна на захар на бучки. Такова ще бъде и наследството на Путин.
Превод: Faktor.bg