Александър Йорданов, специално за Faktor.bg
На 4 май изтича срокът, в който България може да изпрати до Европейската комисия своята позиция по предложенията на "Газпром", с които руският газов гигант се опитва да избегне глобата от Брюксел за злоупотреба с монополното си положение. А монополно е това „положение” именно у нас. Затова и Европейската комисия (това е „Министерския съвет” на Европейския съюз !) обвини "Газпром", че е злоупотребил с господстващото положение на пазара и е наложил много висока цена на клиентите в Полша, Естония, Латвия, Литва, България, Унгария, Словакия и Чехия.
Следователно Брюксел иска да ни помогне да плащаме по-ниска цена на газа. И посочи срок, в който ние можем да предявим своите претенции, „недоволства” и изобщо всичко, което имаме да кажем по въпроса за високите цени на газа, който ни продава „Газпром”. Ние, т.е. нашето служебно правителство, мълчи, мота се, трае си. Не смее дума накриво да каже на „Газпром”. А „Газпром” е почти клекнал. Очакват го огромни глоби, ако не приеме ангажимент да продава на държавите от Източна Европа, т.е. и на България, синьото гориво на пазарни цени, които да не бъдат
„политически цени”,
т.е. да не зависят от брътвежи като нашите за „братството и дружбата”.
Как да го кажа по-ясно. Русия от десетилетия се гаври с българския народ и го прави защото у нас имаше, има и днес, продажни политици, които станаха „политици” благодарение на „захлебването” и от газовата „принадена стойност”. Но не само това е проблемът. Проблем е самото българско сгъване, прегъване пред Кремъл, пред руски фирми, пред руски монополи. Независимо дали става дума за газ, петрол, военни изстребители или незастроени терени по Черноморието. Затова, когато президентът Радев говори за независимост на България трябва веднага и на първо място да заяви, че това означава преди всичко
независимост от Русия
Защото близо половин век, Радев отлично знае това, ние бяхме зависими от Русия, бяхме включени в икономическата и политическата „системата” на Русия и е логично, ако искаме да бъдем независими, най-напред да се отдалечим на достатъчно голямо разстояние от зависимостта си от Русия. В конкретния случай това означава назначеното от президента Радев правителство да подготви българската позиция с претенциите ни към Газпром. За да не допуснем Газпром да използва България като аргумент пред Брюксел, че „няма проблем”.
Хората с основание се питат: защо от Русия купуваме скъпа газ, а от Турция – евтини домати. Кое натежава повече на кантара на „независимостта”? Доматите ли са заплаха за независимостта ни или „кранчето” на газовия монопол на Газпром? И Турция ли ни е виновна, че там отглеждането на доматите излиза по-евтино. Ами да го направим също евтино и в България. Но как тогава по веригата ще пълнят джобове мутризираните „търговци”– прекупвачи, как ще рекетират производителите? Едно е ясно. Брюксел ни дава възможност да постигнем по-добра цена на газа за България. Защото „Министерския съвет” в Брюксел знае, че високата цена на която го купуваме от Газпром пряко влияе върху цените на произвежданите у нас стоки. И като се съберат заедно високи цени на стоки и ниски заплати и пенсии се получава БЕДЕН НАРОД. А Брюксел не иска в Европа да има бедни и зависими от Русия народи. Това е ясно. Ако искаше да бъдем бедни нямаше да ни дава милиарди годишно. А ни дава, въпреки че сигурно знае, че „по веригата” у нас една част от „даденото” отива в безддънните джобове на корумпирани политици. Остава неизвестно, защо назначеното от президента Румен Радев правителство с премиер Огнян Герджиков не направи нищо за ясното формулиране на нашите претенции към Газпром. А до крайния срок, в който можем да внесем тези претенции, остават две седмици. Изтича той на 4 май. Твърди се, че сме щели да искаме неговото удължаване. На това му се вика махленски тарикатлък или шикалкавене, което отново обслужва Газпром. Отлагането ще бъде
аргумент за Газпром, че „няма проблем”
А има. И всеки български гражданин, ако не е част от бандата на крадците у нас, добре знае, че има проблем. И той се нарича „бедност”.
Димитър Иванов от „Движение за енергийна независимост” заявява пред телевизия „Европа”: „Сега нашите власти замряха. Няма ги. Служебното правителство има ръководство на търговско дружество, служебният министър на енергетиката е бившият директор на "Булгаргаз". Трябва да има концепция за това какво той би искал да направи за доброто на дружеството и потребителите. Е няма такъв ефект, аз също не съм чул те да имат предложение."
Нещо да не е ясно? Явно президентът Радев и премиерът Герджиков продължават да разчитат на
ефекта на „свалените гащи”
Но какво общо има независимостта със „свалените гащи”, със скатаването в „спалното помещение”, както казвахме някога в казармата? Надеждата е в бъдещото правителство. Но него ще го бъде едва след изтичането на срока, в който би трябвало да демонстрираме своята независимост пред Газпром. Ще го бъде след 4 май, т.е. след дъжд качулка. Истината е, че българския политически елит, такъв какъвто е в момента, е яко обвързан с Русия, обслужва руските интереси и затова, ще повторя за сетен път, българският народ живее бедно. Всеки наведен народ живее бедно. Близо 2 милиона българи избягаха от българската бедност на Запад. Те избягаха от зависимите от Русия нашенски управници. Днес всички партии плачат за тях, призовават ги да се върнат. Най-много призиви отправя президентът. Но защо да се връщат, ако тук, в „нашенско”, нищо не се е променило? Ако по един толкова ясен и наболял проблем, какъвто е този за скъпата руска газ за България, нищо не се прави, ако управляващите си траят, бъркат си в носа и си...управляват? Но как българите в чужбина да разберат, че зависимостта на България от Русия вече я няма? От резултатите на отминалите избори те не разбраха това. Както и ние, живеещите в България, не разбрахме. По-скоро резултатите от изборите затвърдиха убеждението ни, че правилно една част от българския народ е напуснал България. Ще има, разбира се, нови избори. Но не е ли добре още преди тях малко от малко да отворим очи и по-смело, по- решително, да защитим своите национални интереси? Добре би било, но ето...срокът изтича!