Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org
Днес това, което Тръмп многократно обеща да направи по време на предизборната си кампания, вече е направено и Америка не е част от Парижкото споразумение. Както и се очакваше, основният поток от медии тук и отвъд Атлантическия океан отново отприщи вълна от пророчества за съдбата на Америка, предстоящото разпадане на администрацията на Тръмп и неизбежното издигане на Германия и канцлера Меркел като новия лидер на Свободния свят. Това наистина може да е водоразделно събитие, но съвсем не от такъв характер, както го представя левицата от двете страни на океана. Противно на пламенните желания на левичарските елити, то няма да доведе до политически срив на Америка на Тръмп, а до разкриването на невероятното лицемерие и същностна слабост на социалистическите екологични схеми, характеризиращи днешния „европейски проект“. Когато всичко е казано и направено, Европа би трябвало да дойде на себе си и отново да влезе в тясно съревнование с Америка. В противен случай бъдещето пред нея не се очертава особено блестящо.
Някои може да възразят, че наричам ЕС в днешния му вид социалистическа организация и да изтъкнат, че нейният водещ член, Германия, се ръководи вече 12 години от предполагаемо консервативно християндемократическо правителство. Факт е, обаче, че под ръководството на Меркел ХДС се е изместил толкова крайно вляво, че по повечето политически въпроси е почти неразличим от социалдемократическите си коалиционни партньори. Що се отнася до самото Парижко споразумение, след приличен интервал от време, който да позволи на дежурните елити да въздишат и мърморят, отричайки неизбежното, то ще бъде тихо изоставено, подобно на Протокола от Киото, след като САЩ отказаха да бъдат част от него.
Много по-голямо политическо значение има неизбежният шок, с който ЕС многократно ще се сблъсква след Париж, тъй като в най-близко бъдеще на Съюза предстои да понесе тежки наказания за взетите лоши политически решения. Най-вече именно на новия предполагаем лидер на Свободния свят, Германия, тъй като без да се забележи или съобщи в САЩ, с едно голямо изключение, Германия под ръководството на Меркел направи катастрофални грешки, които скоро ще изискват спешни и скъпи коригиращи мерки. Една от тези грешки, която се очертава като особено обезсърчителна и без удобно решение, са усилията Германия да премине на едро към възобновяема енергия, станали известни като „енергиен преход“ или Energiewende.
Накратко, Energiewende представлява усилие да се приложат принципите зад Парижкото споразумение и германската електрическа система да се превключи към възобновяема енергия. Преходът започва още през 1991 г., с убеждението, че възобновяемата енергия би могла лесно да замени омразните изкопаеми горива, ако е подходящо субсидирана чрез преференциална тарифа и въплътена в закон, а именно „Законът за възобновяемата енергия“ от 2000 г. Предлагайки субсидии до седем пъти по-високи от пазарната цена на платената от потребителя електрическа енергия, с които дава 20 години гаранция и предлага всякакви допълнителни предимства, правителството предизвика истерия в изграждането на ВИЕ в страна, която не е нито слънчева, нито особено ветровита. Вятър има, но на север, далеч от индустриалните центрове на юг, където са нуждите от електроенергия. За да сипе още сол в раната, през 2011 г. Меркел нареди закриването на ядрената индустрия, която произвеждаше 30% от чистата и евтина енергия на страната, въз основа на абсурдното предположение, че Германия може да претърпи земетресение и цунами, подобно на Фукушима.
Така, възобновяемите енергийни източници преживяха зрелищно начало, а зелените клакьори в цял свят побързаха да обявят Германия за еталон на екологичната добродетел и пример, който трябва да бъде следван от всички. Само че голяма част от новините се оказаха фалшиви, както е документирано в една нова, опустошителна критика на Energiewende от един от основателите на немското зелено движение и пионер в бизнеса с възобновяема енергия, проф. Фриц Варенхолт, който нарича прехода „катастрофално бедствие“.
И това е факт. Безсмислената прибързаност да се премине към възобновяеми енергийни източници вече нанесе огромни щети на немския жизнен стандарт, като всяка година 300 000 домакинства са с изключено електричество за неплатени сметки. При цена на субсидиите, поета от потребителите, от 25 милиарда евро годишно и допълнителни такси от 6,88 евро на киловатчас, или два пъти повече от пазарната цена за един киловатчас, германците плащат три пъти повече от американците днес. По-лошо тепърва предстои. Според германската потребителска агенция NAEB, до 2020 г. потребителите в Германия ще плащат 45 евроцента за кВтч, в сравнение с 10 цента в САЩ и 20 цента във Франция. Нито има вероятност зеленият еталон да изпълни някое от тържествените обещания, които даде. В продължение на осем поредни години Германия не успява да изпълни поставените цели за намаляване на емисиите и ще се размине драстично с обещаното намаление от 40% до 2020 г., да не говорим за обещанието да има 1 млн. електрически автомобила по улиците ѝ до същата тази 2020 г. За да постигне планирания дял на възобновяемите енергийни източници от 80% -95% до 2050 г., казва Варенхолт, Германия ще трябва да утрои производството от вятър до 155 гигавата. Това означава на всеки 2,7 км в цялата страна да има по една турбина с височина 200 метра. Това няма да се случи.
На фона на това разрастващо се бедствие, тържественото обещание на Меркел да „води енергийния преход“ заедно с китайците, звуци точно като това, което всъщност е – още по-голяма доза глупаво лицемерие. И още едно доказателство за това колко прав бе президентът Тръмп да измъкне Америка от този жалък цирк.
Има един още по-обещаващ ефект от решението на Тръмп и той е, че накара трезвомислещите хора, включително в Германия, да започнат да поставят под въпрос катастрофалните политики на Меркел. Оттогава група от влиятелни правителствени консерватори открито оспорва „едностранните“ политики на Меркел и настоява те да се променят.