Огнян Минчев*
Едно дълго, но не особено професионално интервю с Александър Дугин в българския прайм тайм създаде поредния ажиотаж в публичните прения на родна почва - "умник" ли е Дугин, или "тъпак", както се изразиха доморасли експерти по различни неща. Включиха се граждански активни дипломати, които през последните 50 години не са цивилни и осъдиха "лошото отношение" към кремълския идеолог. Всичко това се случва в дебат между хора, които едва ли са чели нещо от Дугин (той трудно се чете), а най-много - по нещичко за Дугин. Поради професионалните ми занимания ми се е налагало да чета по нещо от самия Дугин, поради което имам известна възможност да внеса разбиране по въпроса. Дугин определено е един от най-ерудираните хора в областта на социалните науки в съвременния свят.
Известна е "безграничността" на руската душа: почне ли да прави нещо - прави го докрай. Ако пие - пие до край. Ако се отдаде на престъпления - става криминален демон, ако чете - чете без мярка, без граница, всичко.
Дугин е свръх ерудиран философ (това е специалността му) с интереси в целия спектър на социалните науки и хуманитаристиката - политика, религия, история, езотерика...Неговата свръх ерудиция се съчетава с огромна амбиция (за какво - по-долу), което го прави свръх производителен автор на текстове - текстове в най-различни области. Някои негови книги са от няколко хиляди страници, което ги прави почти невъзможни за прочитане и само един Бог знае как са станали възможни за написване... Дугин е дълбоко парадоксална и конфликтна личност. Неговата огромна ерудиция влиза в пряк сблъсък с неговите архи-ретроградни, реакционни възгледи и визии за човека и света. Тези визии определят изключително тесногръдата идеологическа позиция
- продукт на радикализираното съзнание на един страстно ненавиждащ модерния свят човек.
Огромна ерудиция и свръх-тесен, реакционен, ретрограден манталитет. Дугин страстно вярва в особения път на Русия и изгражда своята визия за света върху прякото противопоставяне на модерния и постмодерния Запад от една страна и традиционалистка, мистична, съхранена в изначалната си идентичност Русия. Неоевразийската доктрина, формулирана от Дугин е основана върху радикалния традиционализъм на неговите предшественици Рене Генон и Юлиус Евола, за които модернизацията е раково образувание върху плътта на човечеството. За циментиране на непримиримия конфликт между Запада и Русия (Евразия), Дугин преформатира основната геополитическа теория, която дели света на две антагонизирани части - световна суша (Евразия) и островен свят (световния океан и другите континенти и територии около Евразия). Тези две части имат не само географско разделение, но и своя кутурна и цивилизационна идентичност, пораждаща непримиримост между тях. Колкото и да четете понякога много интересните текстове на Дугин, няма да излезете извън тази простичка матрица на разделението на света, чрез която се идеологизира целокупната глобална визия на Дугин за настоящия и бъдещия свят. Той е толкова отдаден на тази матрица, че е неспособен да забележи очевидните - очевадните грамадни несъответствия между реалния свят и неговата собствена картина на света. Дугин няма да може да ви отговори на въпроса защо Китай, който принадлежи към "добрия" свят на Изтока, с гигантски темпове се модернизира, докато родината на Дугин - Русия - не иска или не може да го направи. Заедно с всички други идеолози на Кремъл, Дугин няма да ви предложи отговор на въпроса защо след като Русия е лидер на традиционалистката - консервативна революция срещу упадъка на (пост)модерния Запад, тя не е в състояние да разшири своето влияние никъде с мирни средства
- извън традиционните методи на окупация, пропагандна война, лъжа и шпионски мероприятия.
Защо днешна Русия е толкова самотна? Посочването на други самотници, които са в текущо частично съгласие с нея - Турция, Иран - не е отговор по същество на този въпрос. Дугин е яростен идеолог на ретроградността. Той съветва всеки истински евразиец веднага след като стане сутрин "да плюе на Запад".
Той е убеден, че враговете на Русия трябва да бъдат убивани, и че Украйна е просто безсъзнателен обект - територия на съперничество между Запада и Русия.
Дугин съчетава огромна ерудиция и потресаващ геополитически примитивизъм. В неполитическите - религиозните и философските си възгледи той се придържа към позиции на архаизъм, с който се гордее. На места този архаизъм откровено се слива с предходни образци на ретроградна мистичност - като обществото Туле - което дава възможност на редица наблюдатели да окачествяват Дугин като фашист. Но архи-ретроградността не е задължително да бъде фашизъм, защото тя е по-широко явление от фашизма. Това не я прави по-малко опасна. Самият Дугин е член на православна секта от старообрядци, забранена още по времето на Петър Първи. Фактът, че политическото лидерство на една световна сила като Русия начело с Путин прибягва до услугите на една толкова семпла, радикална в черно-бялата си посредственост геополитическа визия показва дълбочината на идеологическата криза, в която се намира днешна Русия. Русия е свикнала да притежава държавна идеология. Ако Руската империя бе превърнала в държавна идеология мита за Третия Рим и я осъществяваше чрез великодържавния статут на Православната църква, днешна Русия очевидно не е в състояние да възроди едно към едно идеологическата ортодоксия на Леонтиев и Победоносцев. Затова се ползва от една още по-размита и абстрактна в полярността си чисто езическа идеологическа визия - тази на неоевразийството, чийто пророк е Дугин. Един човек - повтарям - с огромна ерудиция. Която, за съжаление е произвела една много плитка и радикално ретроградна философска система. Система, ползвана за държавна идеология от един режим, който не разполага с никаква друга легитимация за своята репресивна и амбициозна клептокрация.
*Текстът е публикуван на фейсбек страницата на автора. Заглавието е на Faktor.bg