Александър Йорданов
Дни преди т.нар. „парад на победата” в Москва остава неизвестно ще отиде ли поне един чуждестранен лидер да уважи мероприятието. Преди 2 години, през 2015, до Путин се бяха курдисали „великите” световни лидери Леонид Тибилов и Раул Хаджимбу. До тях и наша Мара – Ирина Бокова. Нямам спомен дали там не бе и македонският президент със звучното българско име Георги Иванов. През 2016 година Путин и покани не отправи. Как ще бъде тая година никой не знае. Мълчание.
Ето, нашият сваляч на сакции не казва ще го бъде ли на парада на 9 май в Москва или няма да го бъде. А че има мераклии у нас да го видят там, спор няма. Мерак има, ама няма да го видят там. Защо? Защото
„перестройка идёт” – от Радев и Нинова до Сидеров
А и защото ние, европейците, не гледаме с добри очи тези, които се курдисват до Путин на парад. Особено лош ни стана погледът след като „господарят на Кремъл” я подкара, както Хитлер я бе подкарал някога. Може би само ченункимът ще отиде в Москва на 9 май. Но май и той няма да отиде.
Ние, българите, не сме военнолюбци като руснаците. Не ни търсете на места, където показно дрънкат оръжие. Миролюбив народ сме. А и знаем, че когато на 9 май 1945 г.
в Москва честват „победа”, у нас е мрак
Хората не успяват да погребат по християнски избитите без съд и присъда. Това е времето на руската, на съветската, окупация на България. Времето когато под руски контрол и образец нашите комунисти монтират и у нас тоталитарен режим. Той просъществува близо половин век и отне правата, свободата , земята, имота, бизнеса на българските граждани. Направи опит да подмени дори българската история. Като дърти цигани комунистите лъжеха тогава, колко е зле на Запад, как той – Западът, прогнива, загива. А сетне се разбра, че те все западно са купували, все западните парички са обичали, все от Запада технологии са пооткрадвали. Светът не познава
такова двуличие, такъв цинизъм
Слава Богу, днес ние, европейците, знаем своята история. Знаем, че болшевишка Русия и нацистка Германия са подпалвачи на Втората световна война. Знаем, че по-късно тези съюзници-разбойници застават един срещу друг. Но с какво едните са по-добри от другите след като философията им е една и съща: еднопартийна тоталитарна власт и потъпкване на свободата и демокрацията? Факт е, че нацистите бяха оставили да работи частната собственост, а комунистите дори и нея ликвидираха. Факт е, че нацистите репресираха евреите, а нашите комунисти репресираха българите.
В началото на май 1945 година Западна Европа бе освободена от нацизма. Свършват я тази работа американските и английските войски. И където те са влезли там народите се оправиха бързо и до днес си живеят добре. 72 години – мир и благоденствие. Между първите оправили се бяха дори победените – Германия и Италия. И то как само се оправиха! По същото време и Източна Европа бе „освободена”, но ...от съветската армия. Народите в Източна Европа и до днес не могат да се оправят от това „освобождение”. Затова все гоним и все не можем да настигнем този пусти Запад.
А той няма никакво друго предимство пред нас освен това, че в него не е стъпвала съветската армия, не са допускани комунисти на власт и вярата в Бога, а не в червени партийни вождове, е давала и дава сила на хората да творят добро. Тази нормалност на човешкото съществуване западните хора наричат свобода и демокрация. Друго предимство този Запад няма. Нито подземните, нито надземните му богатства, са по-големи от нашите. Но нямали сме късмет – останали сме
в „руската зона на влияние”,
карали сме я наопаки, на заден ход, против нормалността. И до днес си патим от това руско влияние. Но ще попитате: как си патим? Много ясно как: просто живеем по-бедно, по-некачествено, от хората на Запад.
Разликата следователно е в „освободителя”. В системата на „освободителя”. Слава Богу, че в един момент руснаците яко го закъсаха, разпадна им се държавата, та тогава и ние, криво ляво, криво дясно, хванахме правия път. Не сме се забързали много по него, но тепаме, колкото можем. Та затова и президентът наш, няма как, иска или не, ще тепа и той по него. И затова няма да го видим в Москва на 9 май.