Д-р Любомир Канов
Всъщност, за комуниста лъжата е необходима, така както въздухът и слънцето са необходими за всяко живо същество - по израза на тения любим вожд, нищо че става дума за българо-съветската дружба. Така както за нормалното психологическо развитие на един човек е необходимо да следва и спазва моралния императив, който е заложен у всекиго, заедно с инстинкта за реч и мисъл, така за развитието на комунизираният индивид е необходима лъжата. Тя подхранва корените на болшевишката му менталност и оформя онази аберация и грешка в посоката на развитие на човека, която се нарича homo socialisticus. Лъжата е нещо като хранителна среда, от която изниква въпросната аберация, точно както някои жаби се нуждаят от определени вещества, за да формират отровна слуз по пъпчивата си кожа. Твърдя, че лъжата вече станала
част от метаболизма на комунистическия лъжец,
е и неговия основен източник на радост и съдържание на неговия духовен живот, доколкото може да се говори за такъв. Възниква любопитният феномен "радост от лъжата", а заедно с това и основателното подозрение, че комунистическият мозък е устроен по различен начин, че е вероятно той да има различен неврологичен строеж. Знам, че веднага ще бъда обвинен в расизъм и дискриминация на неврологична база, което заедно с обвиненията за конспиративни теории е един от основните аргументи на лъжците от ляво, когато решат да се защитават от разобличаване. Другото, което често намятат като мантия върху социализма си е "антифашизма". С други думи, по един твърде плитък начин се опитват да скрият от погледа на невнимателното население това, че германската национал-социалистическа е била наричана в началото Работническа Партия, точно както Българската, преди да се прекръсти на БКП, както и факта, че
в България никога не е имало фашизъм
Но да продължим нататък. Неврологичната радост от лъжата, която така ярко се изписва на лицата на хора като Кутев, Александър Симов, Пиргова, Баева, Дърева, Ерменков, Паргов и направо грее като кремълска звезда върху физиономията на Корнелия Нинова, за съжаление засенчва всякаква следа от връзка с исконният човешки разум, който би трябвало да ни е даден по рождение като дар, просто защото сме хора. Самоотлъчването от човечеството започва с лъжата, това толкова лесно престъпление, но не спира там, а продължава по онзи толкова кървав път, постлан с десетките милиони жертви на комунизма. Ако бях склонен към тълкуване на подсъзнателните импулси на комунистическия лъжец, бих потънал в анализиране на своеобразният еротизъм на лъжата, на первезното заместително удоволствие, което наверно изпитват сега и изпитваха в миналото съветските, болшевишките и нашите живковски, червенковски и димитровски лъжливци.
Цяла една епоха на Лъжата,
която никога не е прекъсвала и както изглежда, няма надежда някога да приключи. Но аз не бих се потопил в полумистичната атмосфера на това подземие, населено с върколаци. Това което днес ме плаши е как гравитацията на тази лъжливост е обхванала такива територии на обществото на България, че там вече са засмукани и царе, патриарси, политиците, цялата публична сфера на медиите, учебните заведения, прокуратурата и съдебната система и разбира се Парламента.
Отровната слуз се разпростира, господа съдебни заседатели!
А за нас остават тези слова написани по електронен път.