Завършилият Архиерейски съвет на РПЦ(в началото на декември, б.р.) прие няколко «интересни» решения: забрани браковете с «враждебни еретици»; предупреди вярващите, че «революционните настроения, породени от политически провокации са гибелни за вярващите».
Едно от тези «интересни решения» се отнасяше до «писмото с покаянието» на Киевския патриарх Филарет, изпратено до РПЦ.
Припомням, че през 1997 година РПЦ анатемоса Филарет и сподвижниците му, заради желанието на Украинската църква да се отдели от Московската патриаршия и да стане автокефална. Филарет продължава да стои на позицията си от 1997 година, но иска въпросът да се реши «с мир».
Ето и какво казва самият Филарет по повод писмото, което в руските медии беше обявено като «покаяние»:
«Обърнах се към Московската патриаршия и епископата за примирение. Тази инициатива дойде от Московската патриаршия, но не пряко от Москва в Киев, а чрез митрополита на задграничната руска църква Иларион...Съборът се възползва от моето обръщение и обяви, че искаме да се върнем в лоното на Московската партиаршия, а не че искаме решение на въпроса за автокефалността.
Искам твърдо да заявя:
никакво покаяние
заради това, че избрах пътя на автокефалността на Украинската църква не е имало, няма и никога няма да има.
Защо няма да се покая?
Защото Бог ни даде държава. А след като Бог ни е дал държава, то в тази държава трябва да има и независима православна църква. Това е аксиома. По този път са минали всички автокефални църкви, включително и руската».
Руската православна църква винаги е била инструмент на империята,
без, разбира се, да забравя своите интереси.
При Петър Първи насилствено покръстват друговерците. Ето и цитат от Указа на цар Петър до Сената от 27.11.1713: "В селата, които принадлежат на «басурманите» (нехристияните) да се каже, че ако не се покръстят, ще им бъде отнето всичко и да не им се дава дълъг срок".
На някои места в изпълнение на царсикя указ конфискуват от непокръстените не само крепостните селяни, но и земята.
Империята се е стремила да пороби своите поданици и духовно.
За насилственаета христианизация на неруските народи през 1740 година е създаден специален държавно-църковен орган – Новопокръстителска кантора, с помощта, на която от 1740 до 1760 година се провежда поголовно покръстване на езическите народи и значителна част от мюсюлманите в Руската империя.
Имперството е общата болест на руската държава
и на РПЦ, предизвикана от противоестествения им съюз.
Когато Путин пожела да завладее Крим веднага му поднесоха църковния мит, че княз Владимир се е покръстил там и затова "оттам започва руската държавност".
А през 19 век империята много искала да завладее Константинопол. Защо? Ами защото е изворът на православието, който трябва да бъде владян от руснаците. Автор на тези бълнуваници е не кой да е, а Фьодор Михайлович Достоевский в неговия "Дневник" от 1877 година. Периодично тази глупост за "Константинопол е наш" може да се чуе и сега, включително и от екрана на държавната телевизия.
Може да ви звучи смешно, но на Путин му е необходимо да воюва постоянно, а всяка война непременно трябва да бъде свещена.
И няма никакво значение, че осветените от свещениците на РПЦ църква ракети или не излитат или летят не където трябва. Главното е, войната да получи сакрален смисъл. За други неща-не става, но винаги с удоволствие РПЦ освещава убийствата.
Именно затова Сталин и реставрира института на Патриаршията в разгара на Втората световна война. Тогава това е било освещаване на освободителна война. Сега РПЦ с удоволствие
освещава имперските войни на Путин
Именно богословите на Руската православна църква въведоха в употреба през 1990 година понятието "канонични територии" – такова понятие не съществува в другите църкви – в съответствие, с които РПЦ претендира на теритоирята не само на Русия, но и на целия СССР, а освен това и на Китай и на някои енории в САЩ.
В този смисъл имперските и апетити даже превъзхождат аналогичните апетити на Путин.