Истерията, която завладя българското общество излезе извън рамките на традиционните партийно-политически ориентации. „За” и „против” ратификацията на Конвенцията застанаха авторитетни личности както от „левицата“, така и от „десницата“. По принцип ценностите могат да бъдат обозначени по три оси: племенни, имперски и полисни (граждански). Проектирането им върху една – „ляво“ и „дясно“ винаги и навсякъде е било рисковано начинание. В класическия случай „дясното“ е подкрепяло племенни обществени ценности (традиции) и полисни икономически програми (laissez-fairе), а „лявото“ – полисни обществени ценности (освобождаване от племенните предразсъдъци) и имперски икономически програми (контрол, преразпределение)… Но комбинациите от идеи в съзнанията на отделните хора и партии са толкова много, че оста „ляво“ – „дясно“ рядко е била особено показателна.
Доколкото модернизацията е излизане от взаимоотношенията базирани на съответния племенен морал и възприемане на един от двата негови модерни заместителя – имперската индоктринация, или полисната етика, можем да определим разгорелия се спор като
сблъсък между хората с модерно мислене и „традиционалистите“
(Ще избегна думата „хора с племенно мислене“, за да не се обиди някой).
Как стана така, че ратификацията на Истанбулската конвенция нагорещи страстите до червено?
„Опасният“ според „традиционалистите“ елемент в нея е Чл. 4, ал.3 , който гласи:
„Прилагането на разпоредбите на настоящата конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация основана на пол, „джендър“ , раса, цвят на кожата, език, религия, политически, или други убеждения, социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност основана на пола, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант, или бежанец, или друг статут.“
Трудното за превод понятие „джендър“ е обяснено в Член 3 на Конвенцията: „Джендър“означава социално изградени роли, поведения, действия и характеристики, които съответното общество смята за подxeдящи за жените и за мъжете.“
Един от идеолозите на БСП от близкото минало, Юрий Борисов се обяви против Конвенцията заявявайки че:
„До „пол“ се поставя понятието „социален пол“ (джендър)? Ако полът е определен биологично, т.е. ако зависи от комбинацията на хромозоми, полът си е пол и толкова. И никакъв социален пол не е необходим“. Юрий Борисов протестира срещу повелята на конвенцията срещу „дискриминация, основана на… сексуална ориентация…“. Според него, „тук вече даже не е важно дали съм мъж или жена, какво мисли природата, или който и да било. Важна е моята сексуална ориентация. Важно е какво ме привлича сексуално. И Конвенцията трябва да ме защитава в правото ми да упражнявам тези свои сексуални щения“. Юрий Борисов е още по-обезпокоен от член 12, ал.1: „Страните предприемат необходимите мерки за… изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции… основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете“. „Но видите ли“ – разсъждава той, „Обичай, традиция и стереотип е да не се прави секс с непълнолетни. Обичай, традиция и стереотип е да не се прави секс между родители и деца. Обичай, традиция и стереотип е да не се прави секс с животни. Всеки може да продължи списъка.“
Не малко представители на българската десница също скочиха срещу конвенцията. Някои от тях се позоваха на авторитета на отец Дариуш Око от Папския университет „Йоан-Павел II“ в Краков. Според него:
"Основната аксиома на тази идеология е, че нашата полова принадлежност се определя преди всичко не биологично, а културно в процеса на възпитание, което означава, че ние не се раждаме като човешки същества от мъжки или женски пол, а биваме конструирани като такива след раждането си".
Реално Конвенцията и т.н. "джендър" идеология проповядват точно обратното. Констатират, че различните племенни морали са изградили различни очаквания към мъжете и жените, както и към други "джендъри" - сещам се за монасите и монахините например, към които в нашето традиционно общество има очаквания за поведение, различно от тези на "мъжете" и "жените". В Албания т.н. „бурнеша“ жени се обличат като мъже и в традиционно сегрегираното на основание пол общество, са приети като равни в мъжката компания, стига да не правят никакъв секс. Има култури, при които родителите, които нямат момиче, решават да отгледат някое момче като „момиче“ и общественото очакване е то да възприеме това поведение за цял живот. Правенето на секс от страна на друг мъж с подобно „момиче“ не се счита за хомосексуална проява. Има много, ама много различни примери на традиционни „джендър“ роли.
Въпросът, на който дебатът около конвенцията трябва да отговори е:
Има ли право някой, на основание на някаква традиция,
да извършва насилие и да дискриминира
Длъжни ли са личностите да спазват приписаните им „джендър“ роли – пък било то и на най-общите? Ако си роден мъж, длъжен ли се да имаш поведение на мъж, ако си родена жена, трябва ли да се държиш като жена? Или можеш сам да си избираш поведението, стига да не застрашава околните? Това е въпрос на свобода, или несвобода.
Конвенцията и т.н. „джендър" идеологията констатират, че някои хора са родени с различна сексуална ориентация. Такава са имали много исторически личности, дали много на човешката цивилизация.
Имаме ли право като общество да прилагаме насилие, или да дискриминираме тези хора? И ако приемем, че имаме право да ги дискриминираме, как да се извърши това? Достатъчно ли е да се обединим около неписано правило: „Да си го правят, ама да не го афишират“, или ако те афишират поведението си, да пристъпим към репресии? Какви да са те?
Гузен негонен бяга
В Конвенцията не се говори за „еднополови бракове“, но забраната за „дискриминация на основание на сексуална ориентация“ може да се тълкува като признание, че конституционният текст, според който бракът е съюз между мъж и жена е дискриминационен. Само че такова тълкуване може да има и без ратификацията на конвенцията. Българската конституция разглежда хората като граждани и не признава колективни права и колективни ограничения. Спорно е дали този член е в съзвучие с духа на Конституцията?
Повечето религиозни институции разглеждат брака като тайнство. Те предвиждат забрани не само за еднополовите бракове, но често и за т.н. „смесени бракове“. В Библията е казано: „И не се сродявай с тях; дъщеря си не давай на сина му, и дъщеря му не вземай за сина си (...) защото ти си свят народ на Господа, твоя Бог” (Второсказание; гл 7; 3,6). Според ислямската традиция, мъж мюсюлманин може да се ожени за жена християнка, но обратното е забранено. Векове наред в повечето култури родителите са считали, че имат естественото право да избират брачния партньор на детето си, докато се стигна до това, което Карл Дойч нарича "Революцията на Ромео и Жулиета". В много страни доскоро браковете между представители на различни раси бяха незаконни и се приемаха като "неестествени"...
Нашата светска конституция с основание
не признава такива ограничения
Бракът не е тайнство, а (форма на) договор. В договорни отношения могат да влизат само свободни хора. Следователно бракът е (и винаги е бил) съюз единствено между свободни хора. Робите ме могат да се женят. Основен сюжет на „Чичо Томовата колиба“ е разделянето на семейства на роби – когато господарят продаде един от членовете на такова непризнато семейство на друг господар. Майките на почти всички османски султани са били робини на бащите им. Но за да се ожени за любимата си Хюрем, султан Сюлейман Великолепни е трябвало първо да я освободи! Преди 200 години британските власти не са признавали браковете между мъжете и жените изпратените на каторга в Австралия...
Противниците на ратификацията на Истанбулската конвенция плашат, че с нея се отварял пътя към Содом и Гомор. Но въпросът, който трябва да си зададем е може ли със закон да се налага нравственост? Историята е дала отговор на този въпрос и той е НЕ. Опитите да се налагат еднакви нравствени норми върху цялото общество са водили само и единствено до тирания. А може би най-жестоката тирания е тази на мнозинството! Тежко ти, ако си различен...
Така стигаме до същината на проблема. Атаката срещу Истанбулската конвенция е хибридна атака срещу усилията за изграждане на общество базирано на свободата регламентирана от полисната (гражданската) етика. Свидетели сме на хибридна атака срещу интеграцията на България в Свободния свят. Ако сме честни трябва да допълним популярното сред "традиционалистите" твърдение „ТЕ ни налагат“... с „да НЕ малтретираме и дискриминираме“ (жените, хората с различна сексуална ориентация, хората, които са си сменили пола...). Не ви ли прилича това на твърдението на водачите на южните щати откъснали се от САЩ по време на Гражданската война, че тиранинът Линкълн им забранил да имат роби! Това си било традиционна практика, датираща още от библейските времена...
Според българските "традиционалисти" Истанбулската конвенция ни налагала „чужди ценности“. Може би са „чужди“ на мнозинството, но очевидно не са чужди на всички. Какво искат те? Тези, които не споделят ценностите на мнозинството да се скрият в някой ъгъл. И къде модерните ценности са били винаги "не чужди"? Преди век в Англия Оскар Уайлд е бил подложен на принудително лечение срещу хомосексуализма, което довежда до неговата смърт. Дори след Втората световна война набеждаването в хомосексуални контакти е слагало край на кариери! Днес сър Елтън Джон се ожени за мъж и двамата отглеждат дете. Хубаво е да си помислим: По-добра, или по-лоша е станала Англия? И какво ще правим с двете българки оженили се там, които наскоро се върнаха в България? Такива случаи ще зачестяват. Бен Берънс, (Барбара Берънс преди да смени пола си), има огромен принос в изучаването на човешкия мозък. Има ли нещо "либерално", или "консервативно" в това да приеме тези хора за достойни граждани? Или става дума просто за просветеност и цинично невежество?
„Традиционалистите“ у нас не се свенят да прибегнат и към манипулации. Да се върнем към триадата на Юрий Борисов. Според него: „Обичай, традиция и стереотип е да не се прави секс с непълнолетни“. Демек Истанбулската конференция щяла да отвори вратата към приемане на секс с малолетни.
Да ама не!
Според императивите на модерното общество сексът е практика за свободни и пълнолетни хора! Сексът с малолетни е престъпление! Не можем да го оправдаваме с никакви традиции. Идеята за „джендър“ обучение, което вбесява нашите "традиционалисти" си поставя за цел да научи децата от малки какво докосване от страна на възрастен е неприемливо и опасно! Всички знаем, че в България деца раждат деца! Нима това не е по-голям обществен проблем отколкото мнимата заплаха, че ратификацията на Истанбулската конвенция можело да отвори вратичка, към евентуалното легализиране на еднополовите бракове...
Други „традиционалисти“ свързват модернизацията на обществото с т.н. „мултикултурализъм“ , за който Ангела Меркел призна, че не работи. Само че от пръв поглед е видно, че „мултикултурализмът“ е не проява, а отрицание на полисните ценности. Според тях културните практики са личен въпрос, но в обществото, поведението на всеки трябва да се регулира от полисната етика. Никакви традиционни ценности не могат да оправдаят "обрязването" на момичетата, убийства на честа и други "традиционни" практики. „Мултикултурализмът“ беше огромно отстъпление от полисните ценности, позволило на цели общности да живеят в Европа „по своите традиционни закони“ (Позволено бе на „мнозинствата в тях да диктуват начина на живот на тези от „своите“, които не ги приемат). Противниците на Истанбулската конвенция искат точно това. Българите да бъдем подобно „малцинство“ в ЕС, което си имало свои си „ценности“...
Хибридната атака
залага на нашите най-ниски страсти
Модернизацията на обществото е възможна само когато здравият разум надделее. НЕ случайно броят на университетски преподаватели подписали се в защита на конвенцията расте. Сред тях има хора с "леви" и с "десни" разбирания. Прави им чест, че се противопоставиха на зовът да се затворим в пещерата!