Светослав Пинтев
„Речта пленила българите“. Така я нарече един национален всекидневник. „Председателят на Европейския съвет Доналд Туск разплака българите на церемонията по официалния старт на българското председателството“, писа електронно издание.
Всичко това наистина беше така. Фантастичният ход на Доналд Туск да говори на български, да рецитира „Отечество любезно“, да ни изчетка с факта, че имаме най-старата държава в Европа, с името на Спартак и левачката на Стоичков, ни развълнува и очарова. Дори Валерия Велева се захласна…
Антонио Таяни и Жан Клод Юнкер също се постараха, като последния заложи на изпитаните ни поводи за гордост „Излел е Делю хайдутин“, луканката и шопската салата, които много обичал.
Туск обаче говореше не само на родния ни език, но
със символичния ни език, който ни опиянява
С онази чудновата смесица от истини и митологеми, която разпалва националната ни гордост. Направи и един сериозен политически гаф, за който ще стане дума по нататък.
Няма съмнение, че тази реч дълго ще се помни, че предизвика експлозия от емоции в „Народния театър“, където беше произнесена, както и сред милионите пред телевизорите. А и сред важните клечки в залата, като започнеш от държавния ни глава, та и до клетия Бареков, гледащ умно в една точка, седнал до евроколегата си Курумбашев.
„Разликата между емоция и чувство е в тяхната продължителност и в степента, в която при формирането им взема участие съзнанието. Емоцията е по-кратка и с по-малко участие на съзнанието“, учи психологията. В този смисъл първоначалната реакция на първите ни държавни мъже, които камерите показваха , също каза много.
Туск започна съвсем неочаквано речта си с първите четири стиха от стихотворението на Иван Вазов "Отечество любезно", което вече значеше, че публиката е спечелена изцяло. Цвета Караянчева например грееше цялата като ясно слънце. Речта продължи на български език, което също нямаше как да не подейства на онази струна от душата ни, която непрекъснато търси признание, подсъзнателно иска да се изпълни най-после мечтата на Васил Левски „да бъдем равни на другите европейски народи“. Това е като свободата- българите го желаят много силно, „ако им се поднесе в къщите на тепсия“, както се и изразил Апостола.
Приятно беше да видиш
неподправената изненада на президента Румен Радев
при първите думи от стихотворение на Вазов, доволната му усмивка, когато ръкопляскаше, особено на фона на напомнящия с невъзмутимостта си вожда на сиуксите Седящия бик - Жан Клод Юнкер. Нещата се промениха, когато Туск започна да говори за европейските успехи на България. Румен Радев вдигна глава нагоре, присви очи, като навярно се загледа в красивите музи и ангелчета по тавана на театъра, като целия му вид казваше: „Опитвам да си спомня какви точно бяха тези успехи“. Може би, за да не ядосва руските другари, които е поканил.
Премиерът Бойко Борисов пък на моменти се усмихваше по-широко от обичайното, радваше се като ученик, комуто са писали незаслужена шестица, даже и той не знае точно защо. Сякаш искаше да каже, че другия път ще си я заслужи.
Туск обясни, че ще сме резултатни в европредседателството като Стоичков за Световната купа през 1994 г., едва
тогава Борисов се усмихна снизходително
„Ехе, аз колко хетрици ще забия“, говореше усмивката му. Съвсем истински се зарадва, когато Туск обясни, че би стресирал не един тракийски войн.
„Кой, ако не вие, потомците на Спартак, наследниците на най-старата държава в Европа, вие, които никога не сте загубили бойно знаме в битка!" , продължи Доналд Туск, все едно цял живот е живял на „Солунска“ и е коментирал на чашка с приятели българското величие. Тук ще отбележа, че речта, според мен, я е писал българин, човек, който познава народопсихологията ни и маркерите на националната ни гордост в този момент. Навярно сравнително млад човек, който знае чудесно с какво в миналото си се гордеем, но не разбира съвсем ясно с какво в настоящето не се гордеем.
Това със Захари Бахаров, театъра, миналото, Балканите, драконите и „Игра на тронове“ също беше много добро като фигура, ако изключим, че този актьор води една тв лотария, която се свързва с Пеевски. А това си е сериозен гаф. Но едва ли самият Туск е търсел точно тази асоциация.