Светослав Пинтев
Статията на небезизвестния Сергей Станишев, президент на Партията на европейските социалисти, а по-рано премиер и лидер на БСП, "Бъдещето ни в Европа е в нашите ръце" бе публикувана наскоро във в. "Дума". Това заглавие звучи леко безнадежно като: „Делото по спасяването на давещите се е дело на самите давещи се”, но поне не е нещо оптимистично за светлото ни бъдеще в „братска Евразия”. Натрапващата се асоциация с цитираният по-горе лозунг от зората на съветската епоха, окачен на стената на клуб „Картонажен работник" в град Васюки, ни кара да мислим, че на подсъзнателно ниво Сергей Станишев се хваща като удавник за сламка за нещо, в което дълбоко не вярва, ала неистово иска да убеди в него избирателите. На всяка цена. „Мы за ценой не постоим”, както се казва. Може би ще успее със Сашето Симов, но и това е доста съмнително.
В подзаглавието Станишев с комсомолски плам обяснява, че „днес трябва да зададем нова перспектива за просперираща и справедлива България в силен ЕС”. Направо да не повярваш, че това е онзи Сергей, когото Елена Йончева обичаше. Ще кажеш, че този човек няма нищо общо с онзи лидер на социалистите, чието правителство „Орешарски” получаваше директно от Москва указания как да преметне ЕК за „Южен поток” и въведе почти военно положение в европейската столица София преди няма и четири години.
Какъв катарзис, какъв европейски лидер
Станишев изрецитира предварително част от съдържанието на статията си пред журналисти, малко преди да влезе на пленума на социалистите, като силно впечатление направи, че каза едно фамозно с прозрението в него изречение: „Мнозинството от българите дават доверие за управление на тези, които се заявят като пазители на европейската ориентация на България и внушават усещане за спокойствие”. Т.е. на опонента, на тези, които нямат намерение да плашат Брюксел с невъзможно вето, не са винаги готови да се завъртят в орбитата на Кремъл, не обясняват колко им е отнела демокрацията, как трябва да се премахнат санкциите срещу Русия, защото вредят на България да си изнася киселите краставички. Апропо, истината е, че огурците ги е спряла самата Русия, налагайки ответни санкции. И ние изобщо не сме виновни, че мезето не е пристигнало, ако са ги унищожили заедно с френското синьо сирене, както видяхме в репортажа на руските телевизии.
„В края на краищата-Крим е руска земя”, както обобщи доайенът Стефан Данаилов, изразявайки артистично вкорененото в БСП преклонение пред СССР, който според тях се е преродил в Руската федерация. Ламбо, Крим е бил повече време български, отколкото е бил руски, да ти кажа, ама нали почти столетие рязахте историята, сами не сте разбрали за този факт.
От казаното от лидера на ПЕС излиза, че Станишев си дава ясна сметка за образа на
БСП като рушител на европейската ориентация на България
За уродливото лице на антиевропейската върхушка в партията му, която изобщо не се и крие, но е отчел, че това необолшевишко пърпорене не работи пред българския избирател, както се надяваха. Просто е установил с известно закъснение един всеизвестен на повечето останали хора факт. И е решил, че е време БСП да навлече проевропейската кожа, а после да си показваме евразийските зъби. Вероятно е обсъдил тази нова линия с Корнелия Нинова още в кулоарите на пленума.
И най-големите папагали сред анализаторите забелязаха, че антиевропейското говорене, съчетано с ужаса от исторически наложените практики на БСП в това отношение, са пресолили силно предизборната манджа и се стресирали до лудост избирателя, та накрая го видя самият лидер на ПЕС. Той се опита да изведе контрапункт на фразата на Корнелия Нинова за отнетото от демокрацията. Даже се направи на благороден. „Искам да поздравя ГЕРБ, че спечелиха избори, които бяха почти сигурно загубени. Това е демокрацията - най-голямото ни завоевание след 1990 г. … Но анализът на кампанията и резултатите изисква цялостно и дълбоко осмисляне, което не може да се направи за два дни”, написа витиевато Сергей Станишев. Но пък можеше да се направи преди изборите, ако там имаше нормални лидери, милеещи за страната си, които са наясно, че тя е неразривно свързана с Европа, а не
водачи с болшевишки фиксации
Първите в Столетницата очевидно липсват.
Допускам, че Корнелия Нинова е яхнала метлата заради формата на тези откровения на лидера на ПЕС и му е спретнала малко живописно социалистическо скандалче в кулоарите, защото ден почти веднага извади от ръкава нов прочит на същите факти: „Важно е управлението да бъде проевропейско. Мисля, че ГЕРБ имат затруднение в това отношение”.
Друг е въпросът, че изборите бяха предварително спечелени само в главите на червените активисти, които си въобразяваха, че се носят на някаква червена антиевропейска вълна, която ще помете буржоазната сграда на ЕС, ще разруши „статуквото”, както те виждат обединена Европа, за да ни хвърли в братските прегръдки на Путин, където те ще се превърнат в едни много по-богати олигархчета, нещо като Абрамович, и ще провъзгласят поход срещу олигархията, която да мачка безпощадно идеологическия враг. Ще настане такъв живот… И няма да им пречат никакви директиви от ЕС, реформи в съдебната система, която много отдавна е реформирана, та да е вярна на партията. А тогава ще се стегне окончателно, разбира се, по методите на Андрей Януариевич Вишински.
В БСП вече нямат търпение
пък да се борят за пустата власт
Соц депутатът Красимир Янков, един социалистически Супермен, вече заяви, че чакат нови избори - още този септември или през пролетта на следващата година. Ама най-късно… Новият идеолог на партията Иво Христов, както и цялата антиевропейска шайка, само ще трябва да понамалят медийните изяви с изказвания от типа на: „Ние днес си говорим за шумотевицата Brexit, пак казвам, свръхексплоатирана и свръхекспонирана, което за България е нормално, доколкото е подмандатна колониална територия, която трябва да се радва от това какво се случва в метрополията, въпреки, че това е последното нещо, което вълнува туземците. В същото това време днес в Ташкент приемат в ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество) пълноправното членство на Индия и Пакистан едновременно. Тоест от регионална, това се превръща вече глобална сила в рамките на Евразия. А ние през това време се занимаваме с излизането на Великобритания от Европейския съюз”.
Та да си дойдем на думата: „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”. Сами ще трябва да се спасяваме от тези. Това е положението.