Д-р Любомир Канов
От известно време се опитвам да разгадая каква е най-основната характеристика на онова зло, дето ни люлее в тази проклета люлка българска, толкова десетилетия вече на колкото аз самият съм станал. Дълго време наслагвах партийни или идеологически параметри, разсъждавах върху ляво и дясно, гадаех за образователни критерии, разглеждах етноси и култури, преценявах професии и имуществени фактори. Не се получаваше нищо убедително. Оказваше се, че в България човек има от доста време право на глас, една значителна част от населението гласува, а резултатите от това гласуване почти винаги водят до излъчването на една
негодна група от избраници,
наречена политическа класа, която неизменно е в значителната си част съставена от индивиди склонни към политически действия, отреждащи на българите последно място в Европа по жизнен стандарт, благополучие, сигурност и справедливост на живота. Наричат тези действия корупционни, определят ги всякак, говори се за задкулисие и т.н. Обсъждат се различни партии, техните лидери, говори се за пленената държава, за картели, за липсата на свободни медии и за влиянието на бившите и настоящи органи на ДС и съветските им, понастоящем руски, ментори. Анализите са подробни, детайлите известни, социолозите мешат в своите лаборатории числата както и доколкото могат и извеждат от това някакви закономерности и прогнози. Интелектуалците негодуват, както си му е реда, народонаселението в голямата си част, както обикновено, се почесва, сумти и без много да се задълбочава в подробностите, гледа цените на продуктите и дали ще вдигат пенсиите. И в крайна сметка, на нас всичките ни убягва
основната причина за нашите български злощастия
Те може и да не са най-големите в света, но се преживяват по особено мъчителен начин и довеждат средностатистическия българин до това да се чувства като един от най-нещастните жители на планетата и до там, че българският народ да е един от народите, които демографски са обречени на изчезване. Ако не броим в сметката, циганите, разбира се.
А каква е характеристиката или причината да я докараме дотам?
Основната причина или причинителят на това дередже според мен е
Безсрамието!
Изчезването на чувството за срам!
Липсата на представата за това кое е грешно, кое бива и кое не бива. Липсата на неудобство, на отговорност за прегрешенията си пред лицето на останалите хора, за редно и нередно, за допустимо и недопустимо. За морално и аморално. Изчезване на грижата за репутацията, лична и на семейството, на името ти, на рода, на общността, даже на народа ти. Безсрамие публично, но и на най-лично и битово ниво. Да излъжеш близък приятел, да мамиш по всякакъв повод без да се изчервяваш и да твърдиш публично, в съда, пред телевизора и където ти попадне всякакви лъжи, без да трепнеш. Без да се съмняваш, винаги да обвиняваш другите, а себе си да държиш като вечно прав, дори ако си убиец и доказан крадец, хванат на местопрестъплението. Да си Каин, твърдящ че брат ти Авел сам е паднал и се е нанизал на ножа ти, без никакво разкаяние.
Да си потънал в грехове и понеже си се убедил, че в българската действителност, тука долу на земята, няма, не е имало и вероятно
никога няма да има възмездие,
да продължиш да живееш така, обричайки и завличайки надолу себе си и всички покрай тебе. За висша справедливост и за безсмъртната си душа отдавна си се отучил да разсъждаваш, благодарение на комунизма, а в черквата отиваш като в здравен пункт, за да си осигуриш здраве със свещ за 20 стотинки и прекръстване, защото в медицината така или иначе не вярваш.
Безсрамието е онова, което днес е най-сигурния знак, по който можеш да разпознаеш успешният български политик, достатъчно е днес да се взре човек в лицата на мнозина от онези, които скоро ще решават съдбата на България в Народното Събрание. Онези, които ще бъдат защитени от имунитет. Те вече отдавна имат имунитет и той е срещу онова елементарно чувство, благодарение на което човек е започнал да става човек. То се нарича Срам.
Така че няма партии, няма платформи, няма идеологии и празни интелектуални претенции, изкуствени противопоставяния и словесни витийства. Хората и политиците се различават един от друг и следва да бъдат определяни само по един единствен критерий и той се нарича:
Способност да се срамуваш от собствените си постъпки и да носиш отговорност за тях.
Тук даже не става дума за митичното библейско грехопадение на човека, който не послушал Господа, а за
ежедневното грехопадение на българина,
който е загубил някъде в последните десетилетия пътя си към своята собствена душа и съвест. Дано напомнянето за мъченията на Христос на Кръста на днешния ден да му донесат някакво просветление, а камбаните на Възкресението да го изтръгнат от унинието и безнадеждността.
Дано!
А най-вече онези, които са загубили срама си и човешкия си облик, да си го възвърнат.
Ама надали....