На 3 април, още преди да има конкретна информация за обстоятелстваната на поредната акция на путинския тероризъм в Русия, имаше достатъчно политически аргументи, които позволяват да бъдат направени изводи за поръчителя и организатора на това престъпление припомних, че вече 2 000 години правниците по целия свят, възпитани в традицията на римското право, когато разследват престъпление най-напред задават въпроса Cui prodest? (На кого е изгодно)
Има човек, и всички знаете този човек, на когото терористичният акт в Петерберг и извънредно изгодно. Сблъсквайки се с неочаквания за него мащаб на протестите на най-различни слоеве на обществото, той вижда
спасението в затягането на гайките
и рязкото ожесточаване на репресиите.
Този човек има история, чиято кървава следа води до взривовете на жилищните блокове в Москва, Волгодонск…Майорът от КГБ бездарно се повтаря.
Той си тръгва от властта, така както влезе в нея преди 17 години – до коленете в кръв.
На следващия ден, на 4 април публикувах анализ на стандартния почерк на престъпленията на уверената в пълната си безнаказаност руска власт:
„Механизмът на терористичния акт от 3 април в Петербург трябва да се анализира в контекста на дългата история на аналогични престъпления на КГБ-ФСБ против собствения си народ: Волгоград, Норд Ост, Рязан, Москва…“
На 5 април ние вече имахме определена информация от публични, официални източници за поредната „дървена“ терористична операция на ръководството на руските спецслужби.
Първо: В продължение на час и половина след трагедията всички държавни телевизии и агенции, позовавайки се на официални източници, дружно съобщаваха, че взривовете са били два. "Източниците" са могли да бъдат толкова сигурни, че е имало два взрива, само
ако самите те са ги планирали и организирали,
но още не са знаоели, че втората бомба не се е взривила.
Също такива „източници“ през 1999 година бяха информирали председателя на Думата Смитрий Селезньов за взривовевете в жилищните блокове във Волгодонск два дни преди те да се случат.
Второ. Терориристичният акт е бил подготвен толкова набързо (реакция на протестите от 26 март), че проблемът кой ще бъде „назначен“ за ислямски терорист е решаван в движение. Кандидатурата е утвърдена едва при третия опит, едва след като първите две се провалиха публично.
И, трето, ние вече имаме самопризнанията на един от организаторите на престъплението, публикувани още на 3 април в „Комерсант“:
"Комерсант", позовавайки се на „заслужаващ доверие източник“ пише, че спецслужбите са знаели за подговяната терористична атака в Петербург, но информацията била непълна. Тя била предоставена на службите от руснак, който бил във връзка със забранената в Русия терористична организация „Ислямска държава“ и арестуван след завръщането му от Сирия. Същият човек, по данни на „Комерсант“, имал ниска степен в иерархията и затова поснавал някои от участниците в изпратената в Русия диверсионна група“, пише изданието.
„Арестуваният поддържал само телефонна връзка с останалите участници, които службите не успели да открият чрез номерата на мобилните им телефони. Затова спецслужбите „били принудени да се ограничат с подслушване на разговорите им, надявайки се в крайна сметка да ги открият или поне да изяснят подробности за техните планове“.
Изданието твърди, че след първия взрив, спецслужбите прекратили „оперативната игра“ и блокирали известните им номера, като по този начин лишили терористите от връзка помежду им и с външния свят. И тогава вторият
изпълнител, останал без връзка, се паникьосал и просто оставил чантата с бомбата под пейката без да я взриви“.
За какво ви напомня тази „оперативна игра“ от заслужаващ доверие източник?
Точно така – на стилистиката на показанията на един от организаторите на терористичните атаки във Волгоград през 2013 година, волгоградския чекист С. Воронцов: "Да, ние
контролирахме предполагаемия терорист,
но все пак не можехме да следим всяка негова стъпка“.
Неслучайно на 4 и 5 април „момчето за поръчки“ на спецслужбите А. Хинштейн положи титатични усилия по всички телевизии, за да дезавуира тази по идиотски услужлива публикация на „Комерсант“.
Вече 17 години путиновата ОПГ извършва своите престъпления, оставяйки видими за всеки мръсни следи.
Цялата отговорност за тези престъпления носят и псевдолибералните, претендиращи за статута „съвест на нацията“ медии, които непрекъснато пишат за „хибридния характер“ на режима.
Не, смъртта не може да бъде „хибридна“.
Каспаров.ру
Превод: Faktor.bg