Соболеви акции „до дупка” срещу българската държава

„Балканска пролет“ като сибирска зима

Васил Данов*,atlantic-council.bg

Вече знаем, че хибридната агресия срещу България започва в понеделник, на 9 януари 2012 г. в заседателната зала на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) в Москва.
Шефът на института генерал-лейтенант от КГБ Леонид Решетников споделя със служителите си, че вдъхновен от успехите на Арабската пролет и на Жасминовата революция в Тунис, е решил операцията в България, Гърция и Кипър да бъде наречена „Балканска пролет”.

На съвещанието присъстват Тамара Гузенкова, заместник-директор на РИСИ; Елена Пономарьова и Никита Бондарев, водещи научни сътрудници по направление „Югоизточна Европа” и още десетина висши служители на института. Тогава са определени главните направления на хибридната агресия срещу България:

 1. Психологическо експлоатиране на дългогодишното руско влияние в страната, което се гради върху напредналото до 1990 г. изграждане на новия човешки модел Хомо советикус, у когото се преплитат и черти на Остап Бендер: безкритичен към социалната действителност, егоцентричен тарикат, формиран след десетилетен геноцид срещу културния, икономическия, военния и административния елит на българската държава.

Взети са предвид и трайните промени, заложени в българския фенотип през първите години от съветизацията на страната. Особено внимание авторите на операцията обръщат на постиженията си във въоръжените сили на Княжество България, Царство България и НРБ:

- детронирането на княз Александър I от офицери-русофили;
- офицерските бунтове в Русе и Силистра през 1887 г.;
- участието на запасни военни в рекордния по броя на жертвите атентат в катедралата „Св. Неделя” през 1925 г.;
- дейното участие на звенарите и на офицери-съветски агенти в преврата на 9 септември 1944 г.

Като победи на съветската социална генетика са отчетени трайното влияние на култивирания от столетия мит за

„освободителната мисия на Дядо Иван”,

участието на няколко хиляди български селяни и работници във въоръжения метеж през септември 1923 г. и безпрецедентното решение на ЦК на БКП от 1963 г. (единствено в бившия социалистически блок) да поиска доброволно присъединяване на НРБ към СССР.

Друг позитивен фактор за хибридния план е доказаната способност на българското население сравнително лесно да се приспособява към чуждестранното владичество и „социално да се аранжира с поробителя”.

    2. През периода 1945-1990 г. хиляди офицери от МВР и МНО завършват съветски военни учебни заведения, школи на ГРУ и КГБ, множество курсове и семинари,

където значителна част от тях са вербувани като щатни агенти или доброволни сътрудници на съветските тайни служби. Тази органична обвързаност е призната публично като повод за гордост от тогавашния министър на вътрешните работи Димитър Стоянов.

Други обучавани в СССР български граждани получават мощна доза идеологическо облъчване, което пречупва мисленето им до края на живота. Дейността на множество неправителствени организации на запасни офицери и резервисти, открито заемащи пропутински, антиатлантически и антиевропейски позиции, е категорично доказателство за размера на дозата марксистко-ленинска отрова, получена по време на кадровата военна (милиционерска) служба.

Още един печален рекорд представлява фактът, че 38,8 % от населението ни е било ангажирано с информационни и други спомагателни дейности към репресивните служби на комунистическия режим в периода на най-жестоки ексцесии спрямо инакомислещите българи.

    3. Солидна опора за хибридното постсъветско проникване се оказва Българската православна църква,

веднъж посечена и подчинена чрез жестоки чистки през периода 1944-1947 г. Днешните църковни йерарси са агентурно назначени и финансово осигурявани от различни клонове на руските тайни служби по линията „Волоколамск – Ловеч”.

    4. Основно внимание руските „рицари на плаща и кинжала” отделят на четвъртото проникване, възникнало по-късно, но постигнало солидни резултати.

По данни на руските служби, към края на април 2016 г. 537 000 руски граждани притежават недвижими имоти у нас, главно по Черноморието. Масовото закупуване е започнало през 2011-2012 г.

Социалният произход на купувачите не е олигархичен. Те представляват извадка от средното имотно равнище на руските граждани. Веднага бие на очи фактът, че възрастовата им граница се движи между 27 и 57 години, тоест, в параметрите на подлежащите на мобилизация и годни за биологично възпроизводство лица, предимно от мъжки пол. Сравнително висок е и процентът на офицерите от МВР и Руската армия, пенсионирани преди пределната възраст от 55 години.

На българска територия посоченият контингент оформя

затворени икономически и културни общности,

които придобиват характера на анклави. Подобни социални групи са се формирали в курорта „Камчия”, продаден според материали от българската преса,  от правителството на Сергей Станишев на бившия московски кмет Евгений Лужков, и в гр. Поморие. Оттук до искането за автономия или политически привилегии, разстоянието е „само една ръка”.

В бургаската рафинерия „Лукойл” и в обслужващите я фирми работният език на охраната е руски.

Наблюдаваните руски икономически и етнически общности притежават кабелна телевизия, излъчваща на руски език. Правят постъпки за формиране на собствена местна власт въз основата на численото си мнозинство в населените места. Чрез сервилната позиция на Светия Синод текат сондажи за учредяване на православна руска епархия.

Процесите са толкова напреднали, че в обширни обособени пространства и частни имоти, българската държава не упражнява административна и полицейска власт.

Руските хибридни стратези залагат и на новата форма на казачество, каквато представляват т. нар. „нощни вълци”, чието първо посещение предизвика конфликти и сбивания между български „полезни идиоти”, проруски ориентирани активисти на „Атака” и на други антибългарски партии, и спонтанно реагирали български родолюбци.

Правени са опити да бъдат реактивирани руски агенти за влияние, получили българско гражданство след сключване на бракове с българи, работили или учили в СССР.

След серия тревожни сигнали, подадени до областния управител на Бургаска област Константин Гребенаров, до президентската институция, Министерския съвет, МВР и Министерството на външните работи, не последва реакция.

Още по-странна е позицията на ДАНС, чийто служители оспорват поднесените факти и се опитват да изкарат разтревожените родолюбци

жертви на „конспиративни теории”,

вместо да се заемат с отстраняване на най-сериозната заплаха за националната сигурност от 1990 г. насам.

Още през октомври 2016 г. народният представител Методи Андреев, днес член на Атлантическия съвет на България,  изрази безпокойство от хода на операция „Балканска пролет” и от безхаберието, с което политическата власт и службите на българската държава се отнасят към руските хибридни операции.

Дори след опита на агенти от ГРУ да извършат преврат в Черна гора преди приемането на страната в НАТО няма данни за безпокойство и за засилени мерки от страна на институциите, на службите и на обществото да реагират срещу очевидната опасност, произтичаща от засилената активност на антибългарската руска агентура.
(Следва)

*Авторът  Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва,  капитан първи ранг, член на  Съюза на офицерите от резерва ”Атлантик” и на Атлантическия съвет на България