Христо Марков
По покана на Сотир Цацаров в България пристига главният прокурор на Русия Юрий Чайка, както се казва на „обмяна на опит”. И оттук започват множеството от въпроси, които меко казано смущават, защото сме страна, която членува в ЕС, има ангажименти там, ще бъде председателстваща на организацията само след няколко месеца и т.н. На всичко отгоре сме и членове на НАТО, а там не се гледа с добро око на руските правораздавателни органи. Меко казано, ама съвсем меко и възпитано…
А на нас българите това посещение навява
мрачни и зловещи спомени
за едни от най-кървавите дни в историята ни. На 21 януари 1945 год. в България пристига главният прокурор на СССР Андрей Януариевич Вишински. Поканен е от Георги Димитров, БКП и Отечествения фронт, но е нарочно проводен от Сталин да респектира опозицията в лицето на Никола Петков и следващите го зелени земеделци Славата на Вишински е страховита. В СССР минава за сляп изпълнител на волята на вожда, той е автора на политическите процеси от 30-те години, екзекутора на ръководните дейци на комунистическата партия и армията при големите чистки. Още с идване на власт на Сталин прокуратурата е силно централизирана и олицетворението и е именно Вишински. Да, но този сатрап, останал в историята със зловеща слава, в България за първи път е унизен и му е даден урок по дипломация. Още с пристигането си, след здрав запой в късни доби е изпратена група от милиционери да поканят на разговор водача на опозицията Никола Петков. Когато тропат на вратата на Петков той ги отпраща по следния начин „Никола Петков не прави политика по нощите. Предайте това на главния прокурор на СССР. Денят е за тази работа.”. Андрей Януариевич е бесен на този безпрецедентен отговор и още на другия ден в ранни зори настоява да се види с дръзкия земеделец. След крясъците и заплахите Никола Петков отвръща на Вишински: „Аз съм водач на най-силната партия в България – земеделската. Ние не сме свикнали да ни поставят ултиматуми и не се влияем от заплахи. Ще преговаряме само при равноправни условия и кажете това на вашите ръководители.” Още тогава Никола Петков реално си
подписва смъртната присъда,
защото като френски възпитаник не е запознат с азиатската отмъстителност на съветските комунисти. Всъщност, краят на историята е известен…
По това време в сляпо подчинение на волята на Сталин се променя под диктата на същия Вишински българския наказателен закон. Съвсем по съветски образец прокуратурата приема силно централизирана структура, в която на върха на пирамидата е главния прокурор и всички му се подчиняват на него. Тази система на устройство на съдебната система е съществуваща и досега, съвсем безболезнено е закрепена и в Конституцията и това бе една от причините 39 депутати от ВНС да не я подпишем, но старите навици на мнозинството ни оставиха в тоталитарния, съветски модел. Стотици пъти след това съм питал, включително и видни юристи да ми посочат името на един главен прокурор преди 9.09. 1944 год. Никой не ми е отговорил и някой ден ще ви разкажа и на вас защо е така, но сега темата ни е друга.
Та такъв представител на „независимата” съдебна система ще ни гостува, такъв представител е поканил Сотир Цацаров, може би да ни запознае в подробности със руския челен опит на функциониране на прокуратурата.
Изключително важно е да погледнем и научим с каква слава се ползва „високият” ни гост. Драги читателю, можеш лесно да научиш за подвизите на Юрий Чайка като потърсиш в мрежата строго документалния филм ва Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални. Ще ви се изправят косите, защото става дума за гигантска корупция, за страхотни мсови убийства, за мафия в най-чист вид, за самодържие и обществена търпимост на властта в Русия към всякакви нагли прояви на корупция. Гледах го два пъти и още не мога да повярвам на това, което видях, но в него говорят документи, говорят жертвите на рекета, на изнудването, на принудата /някои от тях не са вече между живите/. Вижте го в края на текста и ще ви се промени из основи мнението, поне на отявлените русофили.
Самият главен прокурор Юрий Чайка е роден през 1951 год. в Далечен Сибир и до 1990 год. е бил активен партиен работник в Иркутск. Бил е ценен кадър на КПСС, който е отговарял за партийното възпитание на младите юристи. В началото на 90-те тръгва по стълбицата на юридическата кариера. В сляпо подчинение на партийните началници се издига до главен прокурор на Русия. Вече е трети мандат такъв. Сега се сочен за
безпрекословен довереник на Путин,
който не предприема никакви стъпки без съгласуване с президента. Преди две години беше разобличен от Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални в притежания на имущество от семейството му надхвърлящо многократно доходите. Чайка обвини западните служби за разкритията на Фонда, но на практика не опроверга нито едно от обвиненията, Путин замълча, а депутати от партията му се хвърлиха да защитават прокурора. А фактите разтресоха обществото и в Русия, и в останалите страни дори с минимална чувствителност към корупцията.
Филмът ни разказва за несметните богатства на семейството на главния прокурор на Русия, особено на неговите синове. За тяхната свързаност със зловещата Солнцевская групировка, за цяла организирана престъпна групировка, оглавявана от двата сина на Юрий Чайка, в която са включени прокурори, областни управители, местни величия, стопански ръководители… Можем да видим 30 годишния син на главния прокурор Артьом да открива невероятен хотел в Гърция в компанията на олигарси и политически величия, а около тях едни от най-известните мафиоти на Русия. Луксът на хотела надхвърля и най-смелите ни представи. Мафиотската структура на Артьом включва завземане на най-големите находища на каменна сол в Русия/кариери/, бетоновъзли в цялата страна, кариери за пясък, транспортни фирми, игрални зали… Самият Артьом живее на брега на Женевското езеро в Швейцария в лукс като на влиятелен олигарх. Още по-любопитен е другият син на Чайка Игор, който удивително, ама наистина удивително прилича на нашия „герой” КОЙ. Игор и Артьом Чайка съвместно със Солнцевската групировка превземат цялата корабна индустрия на Иркутск и областта. Постепенно с помощта на прокурори и местни величия цветущата държавна фирма е докарана до фалит и купена на безценица от фамилията на главния прокурор. Директорът на параходството се опъва на фамилията и е намерен обесен в гаража си. Следствието категорично доказва убийство, но то минава в графата неразкрити.
Навсякъде Игор Чайка се движи със собствен хеликоптер, държи монопола на производсво на пътни знаци в цяла Русия, владее няколко телевизии, смело настъпва в бизнеса със захар и още куп „деятелности”. Наскоро същият двойник на българското „дете – чудо” КОЙ си позволи да докара цялата Виенска филхармония да го забавлява в къщата му в Русия.
Свободните медии в Русия /доколкото ги има/ отдавна определят семейството на главния прокурор Юрий Чайка за
мулти-милиардерско
с огромно влияние в цялата страна, за връзки с престъпния свят и за какво ли още не. Наскоро смела журналистка директно попита президента Путин за семейството на главния прокурор и необяснимото им богатство, а той предпочете да замълчи.
Та това е в груби очертания гостът на нашия първи прокурор, такъв човек ще го съветва, вероятно за корупцията или борбата с мафията. Мащабите са различни, но навиците не са, както и системата на правораздаване в двете страни. Понякога не ми се иска да вярвам какво става в България…