Поделение 5000 на ДС прочиства от диверсанти и родоотстъпници българската младеж

Нови разкрития на Комисията по досиетата осветяват паяжината, с която ДС оплита и Световния младежки фестивал,68

Архивна снимка от откриването на фестивала

Майя Любомирска, специално за Faktor.bg

Новият сборник с документи, който Комисията по досиетата ще представи на 24 октомври, осветява дейността на Държавна сигурност по „обезпечаване" на събитията по време на Деветия световен младежки фестивал в София през 1968 г. Документите разкриват ужасяващото мащабно присъствие на Държавна сигурност във всички отрасли и сфери на обществото по това време. Пипалата на репресивния апарат са навсякъде – в хотелите, университетите, младежките групи, преподавателите и преводачите, туристическите организации и културните институти. По своеобразен начин може да се каже, че този том с разсекретини документи представлява сгъстена картина на дейността на ДС по време на тоталитарния режим.
Световният младежки фестивал се провежда в условията на знакови световни събития – не е отминало влиянието на наскоро

 удавената в кръв Пражка пролет

Това е и времето на виетнамската война, студентските бунтове и барикади. Така от 26 юли до 6 август София става домакин на 9 световен младежки фестивал. Целта е реклама на социализма, а проверждането на форума вдига на бойна нога цялата репресивна машина на режима на Тодор Живков. Веднага е създадено

поделение 5000 – фестивалният щаб на Държавна сигурност

което се ръководи от зам.- председателя на ДС Григор Шопов и е под личното наблюдение на Тодор Живков. По линия на ЦК на БКП пък за фестивала отговаря другарят Станишев – баща на днешния лидер на Европейските социалисти. Основните задачи на поделение 5000, както се вижда от  разсекретените документи, е да неутрализира вражеските за режима елементи, да не позволи да проникват чужди влияния, да не допусне преминаването на границата от младежи, пристигнали с делегациите от други държави и не на последно, а дори на първо място – да създаде благоприятна среда братските служби( разбирай основно КГБ) да разследват обектите си на нашата територия.
За целта се внедряват агенти сред 2000 преводачи, ангажирани за фестивала, и близо 2000 души обслужващ персонал. Ето какво пише в документ от 12 март 1968г: „ другарите са подбрали редица агенти – опитни, знаещи чужди езици....другарите искат помощ да се намери начин да се използва агент „Боряна" 40 годишна, владее перфектно немски... агент „Мими" 25 годишна учителка, владее френски.. агент „Петров" 35 годишен часовникар, владее турски...".
За методите на репресивния апарат свидетелства и разказан случай за момиче от Старозагорско, което имало приятели от ГДР, които при опит за бягство през турската граница са убити, и за това, че ДС следи кореспонденцията на момичето и на тази база въпросната девойка е взета на разработка.
В докладна записка от 30 март 1968 г. се прави донесение от агент „Зарев" от Софийския университет, според когото „ЦРУ щяло да изпрати делегация, в която да бъдат включени агенти от ЦРУ".
За противодействие на всички „вражески елементи"

ДС създава групи по обслужване на делегациите

и направления като транспорт, туризъм, идеологическа диверсия, технически мероприятия и др.
От документите се вижда, че Държавна сигурност среща затруднение при подбора на преводачите. В докладна записка за проведен семинар с преводачите-студенти се констатира, че „интересът към изнесените доклади не беше задоволителен, малък процент от преводачите идваха само, за да направят отметка за присъствието си и след това си отиваха... голям процент не слушаха, а се занимаваха с разговори помежду си, а някои групи вършеха това умишлено, за да пречат на лекторите...Има и въпроси, от които става ясно, че някои от преводачите са с ограничени културни възможности. При много от тях облеклото, косите и брадите са под влияние на запада."
Особено внимание се отделя на чехословашките студенти, които след Пражката пролет щели

 „да пренесат новите идеи в България"

 Югославските, румънските и чехословашките студенти са поставени под специално наблюдение подобно на западните им колеги.
Най-големият ужас на ДС е възможността за музикално западно влияние на младежта. Особено внимание се обръща на концертите на чуждите групи, взимат се всички мерки, за да попречат на присъствието на българските младежи на тези концерти, внедряват се агенти в младежките групи. За да не се слуша „битълсова" музика внедрените изключват уредби и се опитват да провалят концертите. Дори демонтират чешката естрада, построена от Чехословашкия културен център.
И това са само малка част от 208 документа, събрани и подредени в хронологичен вид от сборника „Държавна сигурност и Деветия световен младежки фестивал 1968". Но той отваря нова страница от разкритията за механизмите на Държавна сигурност, с които се опитваше да дирижира обществото по времето на тоталитарния режим.