Преди дни прокуратурата обяви, че Иво Христов, шеф на кабинета на държавния глава, не е нарушил закона за класифицирана информация. На пръв поглед адептите на националната ни сигурност могат да си отдъхнат, но това усещане е твърде илюзорно. Горчивият привкус от усещането, че държавната администрация на „Дондуков“2 работи по някакви свои и нерегламентирани правила остава.
Всъщност скандалът тръгна още през лятото, когато стана ясно, че Христов нито е искал, нито е получавал достъп до класифицирана информация от ДКСИ, тоест до строго секретните тайни на държавата. В разгара на скандала с шведските самолети „Грипен“ пък стана ясно, че секретна шифрограма от посланика ни във Вашингтон е била адресирана на първо място до Иво Христов. В нея се говори именно за нов боен самолет, който армията ни трябва да придобие. Така лъсна съмнението, че шефът на кабинета на президента най-вероятно е чел въпросният таен документ, а съвсем не е изключено да е запознат и с много други секретни материали, въпреки че
няма право
Цялата афера бе осветена и извадена пред обществото от бившият депутат Антон Тодоров. Именно американската шифрограма стана повод за проверка от страната на прокуратурата и ДАНС, но и до прецедента агенти да ровят в президентството.
Въпреки становището на Софийска градска прокуратура, съмненията, че е имало пробив в националната сигурност остават.
Първо никъде в сигнала на Антон Тодоров няма твърдения, че Иво Христов е нарушил Закона за класифицираната информация. Това може да се види от текста на самия сигнал. А прессъобщението на СГП в този смисъл внушава несъществуващи положения.
Второ, продължава проверката на ДАНС, която е много по-задълбочена и всеобхватна от проверката на магистратите от СГС, защото се проучва цялата кореспонденция с МВнР по казуса, първичните документи, както и специфични детайли, от които могат да се направят заключения
дали в президентството са унищожавани документи,
свързани с тази шифрограма.
Трето, началникът на кабинета на Румен Радев продължава да няма все още допуск до класифицирана информация. Това налага за пореден път да се поиска отговор на въпроса – как той изпълнява задълженията си, визирани в чл. 13, ал.1,2 и 3 от Правилата за работа на администрацията на президента. Как например Иво Христов се запознава с разстановката на НСО при всяка среща на президента /на когото той трябва да подготвя срещите/, след като няма подобен допуск. Обществото има правото да знае още дали е вярна информацията, че главният секретар на президентството Стоянов е издал вътрешноведомствена заповед, в която изрично е посочено, че началникът на кабинета трябва да има достъп до класифицирана информация. И ако е така, то Иво Христов определено не изпълва изискването на тази заповед.
Не трябва да се пропуска и фактът, че разкритията на Антон Тодоров започнаха преди четири месеца, а това е достатъчен период да се заметат следи в администрацията на Румен Радев, дори и да се фалшифицират документи, въпреки уверенията на главния секретар, че от години работи със секретни материали и не би допуснал теч в системата.
До дни се очаква и резултатът от проверката на ДАНС, но независимо от нея подозренията към екипа на Румен Радев остават, защото той отказва да реши основния проблем – Иво Христов да поиска допуск до секретна информация или да обясни мотивите си, защо отказва да работи по правилата на администрацията.