Делегацията на Чехословакия е била принудена да подпише така наречения „Московски протокол“, който позволи на войските на Варшавския договор да бъдат постоянно разположени в тяхната страна

От Сергей Замасчиков, bulgariaanalytica.org

Васил Биляк

 През януари 2011 г., специалната прокуратура на словашкото правителство решава да прекрати разследването срещу бившия шеф на Словашката комунистическа партия, Васил Биляк, поради „липса на свидетели“. По онова време Биляк е на 93 години и е единственият все още жив измежду лицата, подписали писмото-покана към силите на Варшавския договор да нахлуят в Чехословакия. Всички други „съдружници в престъплението“ са вече покойници.

Vasil-Bilak-272x300.jpg

Васил Биляк (11-ти август 1917 – 6-ти февруари 2014 г.)

 Биляк е обвинен заедно с други консервативни комунистически функционери, за изпратеното до Брежнев „писмо“, в което те искат „братска помощ“ в борбата с „десните сили“, с „всички налични средства“. След този акт, на 21 август 1968 г., силите на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия и остават там до 1989 г. Биляк остава на власт, като член на Президиума на ЦК на Комунистическата партия на Чехословакия (секретар на ЦК). Той запазва репутацията си на хардлайнер, съпротивявайки се докрай на перестройката на Горбачов.

Причината разследването да се проточи повече от 20 години е нежеланието на свидетелите да дадат показания, както и най-важното – отказът на Русия да предостави оригиналното писмо. Наличните копия преминават през безброй графологични анализи, които не са достатъчно убедителни за новата независима съдебна система. По ирония на съдбата, Биляк и другарите му са били в крайна сметка защитени от демократичната система, срещу която са се борили. През 2001 г. словашкият министър на правосъдието, Ян Чарногурски, заяви, че няма да иска амнистия за Биляк от словашкия президент Рудолф Шустер.

 Странното в случая е, че в продължение на един дълъг период от време, подписалите това скандално писмо отказваха да го потвърдят. По този начин, имената на подписалите остават тайна, най-малко до края на комунистическото управление. Друга загадка е как писмото всъщност е предадено на съветските лидери, през главите на чехословашките ръководители от онова време (Александър Дубчек и Олдржих Черник).

 Петро Шелест

 На сцената се появява Петро Юхимович Шелест, който от 1963 до 1972 г. е първи секретар на комунистическата партия в Украинската съветска социалистическа република (УССР), член на Политбюро на ЦК на КПСС и депутат от Върховната Рада на УССР. По-малко известен за него факт е, че той има сериозно участие във формирането на съветските политики към „Пражката пролет“, които се превърнаха във военна инвазия и доведоха до отстраняването на ръководството на страната. Наскоро публикуваното издание на дневниците му ( „Не съдете, и няма да бъдете съдени. Дневници и мемоари на един член на Политбюро на ЦК на КПСС“ Москва, Центрполиграф, 2016 г.) хвърля нова светлина върху някои от „мистериите“, които все още обвиват събитията преди и по време на съветската военна инвазия.

Shelest-Memoirs-released-in-2016-246x300.jpg

Мемоарите на Шелест са публикувани през 2016 г

Шелест, комунист-хардлайнер, много рано вижда в чехословашкото реформаторско движение заплаха за управлението на партията. В дневниците си, които той (необичайно за член на съветската номенклатура) води от 1953 г., Шелест записва честите си разговори с комунистическите лидери на ЧССР, както и с шефа си – Леонид Брежнев. Той също така е описал в детайли срещите на ръководството на Варшавския договор, които се разправиха с чешките събития. Според Шелест, позицията на Брежнев, поне в началото, е била да се доверят на Дубчек, или най-малко да изчакат. Всъщност, тези, които настояват да се използва сила, са комунистическите лидери от Полша (Гомулка) и ГДР (Улбрихт).

 Шелест, чиято родина споделя обща граница с Чехословакия, използва регионалните / областни комунистически лидери (и вероятно КГБ) за поддържане на контакти с развитието на събитията в съседната страна. Тази вътрешна информация периодично се съобщава в Москва, но очевидно Брежнев, за разлика от Петро Шелест, не вярва, че ситуацията става критична. Това в крайна сметка позволява на украинския лидер да хвърли върху Брежнев вината за това, че е оставил събитията да се развиват по начин, който прави военна инвазия неизбежна.

 Единственият доверен другар и приятел в ЧССР, който имаше пълно доверие в Шелест, беше Васил Биляк. Биляк, които, според Шелест, счита себе си за украинец (въпреки, че биографите му твърдят, че той е от семейство с рутенски етнос) е бил негов довереник и непрекъснато е настоявал за по-твърди действия спрямо лидерите в Прага, които той счита за „ревизионисти“. В крайна сметка, Шелест настоява Биляк и консервативните му другари да напишат писмо до ръководствата на Съветския съюз и Варшавския договор, с молба за „братска помощ“.

 Писмото

 Историята на това писмо и доставянето му до Москва заслужава да бъде разказана с подробности. Биляк се съгласява да предостави писмото в края на месец юли 1968 г., по време на срещата на ръководителите от Варшавския договор с чешките им партньори в Черна на Тиса. На 1 август 1968 г., Шелест пристига в Братислава, където се среща с Биляк и пита за писмото. Биляк отговаря, че писмото ще бъде доставено на следващия ден. Писмото наистина е предоставено при най-засилени конспиративни предпазни мерки, с помощта на един офицер от КГБ на име Савченко. В 20.00ч.  на 3 август 1968 г., в ОБЩЕСТВЕНА ТОАЛЕТНА В БРАТИСЛАВА (!) БИЛЯК връчва писмото на Шелест. Савченко отговаря за сигурността.

 В писмото се казва, че „социализмът е под заплаха“ и съветските другари трябва да „спрат контра-революцията и да предотвратят  гражданска война и кръвопролитие“. Подписано е от Индра, Биляк, Колдер, Барбирек, Капек, Риго, Пилер, Швестка, Кофман, Ленартt и Щроугал. Шелест връчва писмото на Брежнев, който не го очаква и „го взема с треперещи ръце, като изглежда шокиран“. По-късно Брежнев му благодари и казва, че „те“ няма да забравят помощта на Шелест. Бившият украински лидер иронично добавя в мемоарите си: „Брежнев наистина не ме забрави и скоро се отърва от мен, като ненужен свидетел и активен участник в действията му по време на чехословашката криза“.

 Решението за нахлуване в Чехословакия е обсъдено с лидерите на Варшавския договор (с изключение на Румъния) и „с цялото си сърце, одобрен“ от тях. Мемоарите на Шелест разкриват някои от най-интересните и малко известни подробности за планирането на инвазията и нейното изпълнение.

Подготовка за нахлуване в Чехословакия?

По-долу са някои от подробностите:

 ▲ Преди инвазията, съветският министър на отбраната, маршал Гречко, телефонира на чехословашкия си колега генерал Джур. Гречко заявява, че ако чешката армия изстреля дори само един патрон срещу съветските войски, „Джур ще бъде обесен на най-близкото дърво …“ През първите два дни на инвазията (21-22.08), загубите на руснаците се състоят в 20 убити, 65 ранени, 10 танка и един хеликоптер. Генерал Джур не е обесен.

▲ Брежнев нарежда на КГБ и армията да се задържат и насилствено депортират от страната Дубчек, Черник, Смърковски, Кригел, Спейсик и Симон. Ръководителят на украинската КГБ, Никитенко, получава заповед от Москва да се подготвят изолирани места за 6-8 души (,но не в затвор). Той се обръща за съвет към Шелест, който предлага специалните правителствени вили близо до Ужгород, Украйна. На 22 август 1968 г., всички шест задържани, отделно един от друг, са отведени с БТРи до Каменец, в Карпатите.

▲ Първоначално Дубчек и Черник са силно разтревожени и са плачели и питали каква ще е съдбата им, докато Смърковски и Кригел са се държали предизвикателно и дори „арогантно“. На следващия ден те са преместени в Москва, където към тях се присъединяват Свобода, Хусак, Биляк, Индра, Пилер, Джур и Кучера. В Москва, по думите на Шелест, „чехословашката делегацията постоянно е спорела, а Дубчек „пиеше много и имаше истерични пристъпи“.

 Делегацията на Чехословакия е била принудена да подпише така наречения „Московски протокол“, който позволи на войските на Варшавския договор да бъдат постоянно разположени в тяхната страна. Шелест разказва, че за това подписване се е наложило да „убеждават“ чехословашката делегация, която е задържана в Москва в продължение на четири дни, докато подпишат. Единственият човек, който отказа да подпише, е Кригел. Това вбесява Брежнев, който не позволява Кригел да се завърне в ЧССР, ако не положи подписа си под документа. Свобода и Биляк молят Шелест да помогне  и да убеди Брежнев да пусне Кригел, за да се завърне в родината си. Това не е лесна задача: Леонид Илич се съгласява едва след Подгорний и Косигин настояват за това, убеждавайки Брежнев, че ако задържи Кригел, ще го направи герой у дома. В крайна сметка, цялата делегация се завръща в Прага на 28 август 1968 г. По-късно Кригел споделя, че е очаквал да бъде изпратен директно в Сибир и „той беше готов да отиде“.

 И още няколко реда за Биляк. По време на инвазията, неговата съпруга, син и дъщеря са в Киев „като политически емигранти“. Преди нахлуването на Варшавския договор, дъщеря му е била с туристическа група в Лондон.  Биляк се обръща към Шелест с молба да помогне на дъщеря му да стигне до Киев веднага. Шелест си спомня, че „чрез подходящи канали“, дъщерята на Биляк е отведена тайно до Киев, което очевидно причинява доста силно възмущение във Великобритания

 След разпадането на Съветския съюз, някои историци и политици твърдят, че Шелест е бил отстранен от поста си на първи секретар на украинската КП поради неговите „националистически“ политики. Въпреки това, дневниците му го обрисуват като доста конвенционален съветски апаратчик, чиито национални политики се основават на лоялност към съветска Украйна, но и към Съветския съюз. Отстраняването му е поради несъгласие и критика на стила на управление на Брежнев, както и заради ролята му в инвазията в Чехословакия, която, според самия Петро Шелест, е могла да бъде предотвратена чрез ранно отстраняване на Дубчек и Черник или с въвеждане на военно положение.

 Снимка: Шелест с маршал Гречко и ген. Епишев на военни учения в Украйна

1 Коментар(и)

  • Новият

    Новият(19 March 2017 - 10:03)

    Отговор

    Срамна история! Благодарности към Унгарци, Чехи и Поляци, че не се предадоха през годините на руския диктат!!!

Оставете коментар



Обнови