12-те апостоли са Симон Петър, Андрей Първозвани, Иаков Заведеев, Иоан Богослов, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Иаков Алфеев, Иуда Иаковов, Симон Зилот и Матий. По-късно към тях се причислява и апостол Павел, затова този ден се казва още Павловден.
Светото Предание нарича всички 12 апостоли славни и всехвални. Като празнува паметта на всеки един от 12-те апостоли отделно, Църквата еднакво благоговее и пред целия техен събор.
Събор на светите дванадесет апостола е празник, празнуван от древността след деня на първовърховните апостоли Павел и Петър. Св. благоверен цар Константин Велики (274-337) построил в Цариград храм на името на светите 12 апостола. Съществуват данни за празнуването на празника от IV век.
Българската традиция е отредила неканонично честване на свети апостол Павел на 30 юни.
Св. Павел бил евреин от Вениаминовия род, роден в Тарс, Мала Азия, с името Савел. Като един от християнските апостоли той проповядвал вярата в Антиохия, Кипър, Галатия и Македония. Заловен е от юдеите в Касерия, които го оковават го във вериги и посичат с меч в Рим на 29 юни, в деня, когато е разпнат на кръст апостол Петър.
Празникът е наричан още и Павловден.
В народните представи св. Павел бил брат на св. Петър и олицетворявал злото стихийно начало. Той бил винаги лош и сърдит.
Павловден се счита за „лих”, „хаталия” ден, за „много тежък празник”. Почита се за предпазване от огън на нивата, за да не пламнат снопите. На този ден не трябва да се работи на полето – вярва се, че ако някой стопанин не спазва тази забрана, светецът ще изпрати огън и жупел от небето (светкавици и гръмотевици) и ще предизвика пожар. Пак за предпазване от пожари не бива да се пали огън в огнището и не се пече хляб. Стопаните не се мият и къпят, за да не ги хване треска и гоненица (висока температура).
В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се „опавлюва” брашното т.е да бъде запазено от сплъстяване и червясване през годината.
Именници са Павел, Павлина, Пoлина, Поля. Имен ден празнуват и носещите името Апостол.