Откриха скелет на древен жрец в Града на Слънцето край с. Ангел войвода

В „Хасара“ има множество скални ниши с датировка от времето на траките

Древен гроб с части от скелет откриха археолози в така наречения „Град на Слънцето“ край село Ангел войвода в община Минерални бани, който стана известен и като „Малкия Перперикон“, съобщиха учените.  Разкопките ще продължат до края на лятото под ръководството на доц. д-р Здравко Димитров от Археологическия институт с музей към БАН.

Предполага се, че останките са на древен жрец, но все още нямат точна датировка. Гробът е доста дълъг, но за съжаление ограбен, казаха участници в разкопките.
Той е изсечен в скалите между саркофага и християнската църква, разкрита миналата година в древното поселище Града на Слънцето.
След като разкриха каменните плочи, археолозите намериха остатъци от череп и малко кости – част от лопатката и бедрените кости.

Досега при разкопките са открити водохранилището и една от стълбите, водещи към укреплението и църквата на върха на хълма.
В „Хасара“ има множество скални ниши с датировка от времето на траките. По-късно са изградени византийската крепост и ранно християнската църкава. Крепостта защитаваща древното светилище и селището, възникнало около него е била изоставена, тъй като няма следи от превземане или опожаряване. 

Заедно с византийската крепост „Свети дух“ в Минерални бани бастионът е защитавал златните мини, които изобилстват в района от дълбока древност. Двете укрепления са били част от общата фортификационна система, защитавала северозападната граница на Византийската империя, по време на създаването и укрепването на Първото Българско царство. 

Някои учени твърдят, че светилището в Хасара е от времето на Троянската война
Тракийското скално светилище и откритите олтари и скална гробница в местността „Хасара” датират от 12 до 9 век преди Христа, което означава че са съществували по времето, когато се е водила описаната от Омир в „Илиада” Троянска война. Тя датира от края на 11-и и началото на 10-и век преди Христа, коментира той.
По-късно, около 5 век, е издигната крепостта. Тя е била бойна погранична крепост със здрава стена, на места дебела до 2,5 метра. Височината на укрепителното съоръжение е била от 4 до 7 метра.

Крепостната стена на „Хасара” се нарежда до едни от най-запазените автентичи крепостни стени в региона, като Лютица край Ивайловград, Мезек край Свиленград и др. Общата й площ е около 6-7 декара. Няма данни да е била опожарявана или превзета.

В комплекса е открита и ранно християнска църква. Тя е еднокорабна, с високи сводове и големи прозорци. Открити са зелени парченца стъкла от витражите, парчета от стаклени чашки, които са били използвани за църковните ритуали.  В околностите на крепостта има също скален олтар и слънчев часовник.

„Обектът е уникален. Подобно на Перперикон тук имаме църква, крепост и светилище. В Татул имаме светилище и скална гробница. Тук всички компоненти – крепост, църква, светилище и скална гробница са събрани в един комплекс и всичко това предполага огромен туристически потенциал. Но ще са необходими много средства за неговото проучване и изграждане на инфраструктура за туристите, смята доц. Димитров.