“Един следобед, през септември 1987 г., държавният секретар Джордж Шулц беше седнал на масата срещу съветския външен министър Едуард Шеварднадзе в една конферентна зала в Ню Йорк. И двамата бяха в града за срещата на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН).
Както обичайно правеше в началото на такива срещи, Шулц подаде на Шеварднадзе списък с докладвани нарушения на човешките права в Съветския съюз. Предшественикът на Шеварднадзе, Андрей Громико, винаги получаваше такива списъци с неохота и ни смъмряше, че се намесваме във вътрешните работи на Съветския съюз.
Този път, обаче, Шеварднадзе погледна Шулц в очите и чрез преводача му каза: „Джордж, аз ще проверя това, и ако информацията ти е вярна, ще направя каквото мога, за да коригирам проблема. Но искам да знаеш едно нещо: не го правя, защото го искаш ти, а защото страната ми е нужно да го направи.”
Шулц отвърна: „Едуард, това е единствената причина, поради която и двамата трябва да направим нещо. Бъди уверен, че никога не бих поискал да направиш нещо, което вярвам, че не е в интерес на страната ти”.
Те станаха и си стиснаха ръцете. Докато ги гледах, с емоция и с удивление, изведнъж осъзнах, че Студената война е свършила. Работата ми като американски посланик в Москва щеше да стане много по-лесна за мен, отколкото е била за моите предшественици.
Това пише Джак Ф. Матлок-младши за „Вашингтон поуст”, връщайки лентата в далечната 1987 година. Две години по-късно, на 2 декември 1989, край бреговете на Малта, на борда на кораба „Максим Горки“, акостирал в залива на пристанището Марсашлок , се провежда среща на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили студената война – САЩ и Русия. Неофициално с нея се слага края на студената война между съюзниците, последвала края на Втората световна война и завършила с разпадането на СССР през 1991 година.
“Студената война” е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между Източния блок, начело със Съветския съюз и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО. Започнало след Втората световна война то продължава до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете. То обаче е съпътствано от взаимни подозрения, шпионаж, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции.