На 5 януари 1968 г. за първи секретар на Чехословашката комунистическа партия е избран Александър Дубчек. За разлика от своя предшественик Антонин Новотни, който е привърженик на твърдия партиен курс, Дубчек обявява нов курс за реформиране на комунизма под мотото „социализъм с човешко лице“. През април същата година в Чехословакия започва цялостна либерализация – прокарва се идеята за свободни пазарни отношения и се дава свобода на пресата. В края на март се формира Клуб 231, чиято цел е реабилитация на политическите затворници, хвърлени в затвора съгласно член 231/1948 от чехословашкия наказателен кодекс. Останалите страни-членки на Варшавския договор не остават безразлични към случващото се. Те определят ситуацията в Чехословакия като опасна за бъдещето на социалистическите страни. В тази връзка се провеждат поредица срещи на най-високо ниво. На 3 август представители на СССР, ГДР, Полша, Унгария, България и Чехословакия се събират в Братислава и подпис- ват т.нар. Братиславска декларация, която засвидетелства верността им към комунизма и непримиримостта им в борбата срещу „буржоазните идеологии“. Формално съветските войски напускат територията на Чехословакия.
Според най-новите изследванията на австрийския Болтцман институт Тодор Живков пръв споменава идеята за военна намеса в Чехословакия на тайна среща в Москва още на 6 март 1968 г. и получава подкрепа от полския си и немския си колеги Владислав Гомулка и Валтер Улбрихт, докато генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев все още смята политическото решение за по-правилно. Версията на Живков, че Дубчек е ревизионист, че в Чехословакия има контрареволюция и социализмът е под заплаха, се превръща в официална позиция на България и съответно на българската преса. Същевременно чешките българисти изпращат до редакцията на вест- ник „Литературен фронт“ отворено писмо, в което изразяват безпокойство от тенденциозната информация в българските медии.“
На 21 август 1968 армиите на Варшавския договор влизат в Чехословакия, за да сложат край на "социализма с човешко лице". Операцията е кръстена „Дунав“ и в нея участват войски от пет държави членки на Варшавския договор и приключва на 16 октомври 1968 г. с подписване на двустранен договор между СССР и ЧССР, регламентиращ пребиваването на съветски войски там. В инвазията участват 200 хиляди войници от СССР, ГДР, Полша, Унгария и България, 6 000 танка, 3 000 оръдия, 1000 бойни самолета. Нахлуването на войските от Варшавския договор (с изключение на Румъния) е груба намеса във вътрешните работи и нарушаване на националния суверенитет на Чехословакия. Според официалните съветски власти обаче войските са „повикани“ от чехословашките комунисти, които са потърсили „братска помощ против контрареволюцията“. Писмо, намерено през 1989 г. показва, че такава молба наистина е имало.
За няколко часа на 21 август 1968 г. части от съветските въздушнодесантни сили завземат основните политически и административни обекти в страната. Военните щабове са обкръжени. Частите на чехословашката армия получават заповед от генерал Дзур да не оказват съпротива и са неутрализирани. По време на окупацията губят живота си около 100 души. Дубчек, заедно със съратниците си е изпратен в Москва, но избягва най-тежкото наказание и по-късно е възстановен за кратко на длъжност. Съветските войски остават в Чехословакия до 1991 г.
След окупацията следва масова емигрантска вълна – 70 000 хил. души емигрират на Запад веднага след инвазията, като преобладават висококвалифицираните специалисти. Събитията около Пражката пролет допринасят за разцепването и разпадането на редица комунистически партии в западноевропейките страни.