Езра Паунд
На днешната дата преди 45 години земния свят напуска Ера Паунд - един от най-ярките представители на модернистичното движение в лидературата, с когото най-често бива свързано така нареченото Изгубено поколение.
Роден в американския град Хейли, територия Айдахо, той прохожда в литературата като кореспондент от Париж и Лондон за няколко американски литературни списания. Голямото му разочарование от Англия след Първата световна война е причина Паунд да емигрира в Италия през 1924 година, подкрепяйки политиката на Мусолини. Заради многобройните си антиамерикански емисии е арестуван и пратен във военен лагер в Пиза през 1945 г., където изкарва няколко месеца при ужасяващи условия – в стоманена клетка 2Х2 м,, което го довежда до психически срив.
По време на задържането му в Италия Езра Паунд вече усилено работи по „Кантосите“, за които Хемингуей пише: „Най-доброто от творчеството на Паунд − именно Кантосите − ще просъществува дотогава, докато има литература…“
Но когато говорим за приноса на Паунд към модерната литература, не може да не отбележим, че той развива имаджиското движение, задавайки друга отправна точка на поезията – за връщане към класическите ценности и яснота, прецизност и пестеливост на езика. От друга страна, импресарио на по-младите от него, Паунд винаги е съумявал да подсилва артистичната активност на средата, където живееше, изпълнявайки тази роля до крайно благородство и добронамереност. Именно той е творецът, който открива и оформя стила на световно признати автори, като Томас Ст.Елиът, Джейм Джойс, Робърт Фрост, Ърнест Хемингуей и др.
Аз съм този, който знае пътищата
на небето, и тук вятърът е мойто тяло.
Забелязал пръв Жената на Живота,
аз съм този, който с ластовичките прелита.
В сива и зелена дреха
тя далече с вятъра се носи.
Аз съм този, който знае пътищата
на небето, и тук вятърът е мойто тяло.
Manus animam pinxit
Моята ръка държи перото
да напише подходяща дума…
И устата да запее чиста песен!
Но коя уста ще може да постигне
песента на Лотоса от Куме?
Аз съм този, който знае пътищата
на небето, и тук вятърът е мойто тяло.
Аз съм пламък, слънцето достигнал,
аз съм този, който с ластовичките прелита.
Над челото ми стои луната,
ветровете са под моите устни.
Бисер е луната сред сапфирени води заплувал,
хладни са през пръстите ми текнали водите.
Аз съм този, който знае пътищата
на небето, и тук вятърът е мойто тяло.