Да си спомним за големия Григор Вачков


На днешния ден преди 37 години ни напусна големият български актьор, любимецът на няколко поколения Григор Вачков.

Невероятният човек, който владееше изкуството да прави хората щастливи, се ражда на 26 май 1932 г. в село Трънчовица, Никополско. Завършва ВИТИЗ през 1955 г. Изключителният му талант в началото не е достатъчен, за да се наложи на сцената. Причината - ужасния му северозападен диалект, който често става повод за подигравки и присмех.

Преодолял с времето провинциалните си комплекси, натрупал професионален опит и хъс, Григор Вачков разгръща своя огромен талант както на сцената на Сатирата, така и в киното.

В театъра той ще бъде запомнен със знаменитите си роли във "Вражалец", "Юнаци с умни калпаци" и особено в "Суматоха" от Йордан Радичков в постановка на Методи Андонов и „Лазарица“, която писателят специално пише за актьора.

В киното Григор Вачков се снима от 1959 г., Впечатление прави в „Хитър Петър" (1960), „Хроника на чувствата" (1962) и „Смърт няма" (1963).

След „Невероятна история" на Рангел Вълчанов по сценарий на Радой Ралин (1964) той вече е абсолютна звезда и всяко негово участие се превръща в събитие: „Горещо пладне" (1966), „Привързаният балон" (1967), „Последно лято" (1974), „Спомен за близначката" (1976), „Мъжки времена" (1977), „Топло" (1978)... общо 41 филма.

Изключителна популярност му носи култовата роля в първия български телевизионен сериал "На всеки километър" (1967-1971), в който Митко Бомбата става негов постоянен прякор. Недовършена остава последната му роля - на Постол войвода в забележителния филм на Георги Дюлгеров „Мера според мера", заради ранната му кончина.

„Той знаеше, че няма да живее дълго. Живееше така живота - и утре да си отиде, да си е свършил работата“ – разказва в едно интервю дъщеря му Мартина. „Беше много ларж. Никога не е говорил за това, но и майка ми, и той са знаели, че е много болен..., в резултат на ужасния стрес, в който живеят актьорите. Но той никога не се оплакваше, никога не хленчеше...".