​135 години памет за легендарния войвода Димитър Маджаров

На днешната дата, през далечната 1882 година е роден Димитър Маджаров – славният войвода и спасител на българите от Тракия и Македония.

Наричан от сподвижниците си Маришки, той е една от емблемите на национално-освободителните борби на нашия народ.

Роден в село Мерхамли (днес Пеплос, Гърция), Софлийско, Маджаров влиза във ВМОРО, където основно се занимава с набиране на оръжие. По време на Илинденско-Преображенското въстание става четник в Малкотърновско и Лозенградско. През 1907 година вече е част от агитационната чета на Стамат Икономов в Малкотърновско.

След Хуриета в 1908 година Маджаров е един от последователите на Яне Сандански. Основава в Мерхамли клуб на Народната федеративна партия (българска секция). При избухването на Балканската война в 1912 година става доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на Лозенградската партизанска дружина на Михаил Герджиков.

През есента на 1913 година, когато се оттеглят българските войски, застава начело на чета, която заедно с четата на Руси Славов, защитава българското население в Дедеагачко и Гюмюрджинско. През септември двете чети разбиват турски конвои между Дедеагач и Фере и спасяват повече от 12 000 български бежанци. В тази спасителна акция много от тях намират смъртта си, а спомените разказват, че река Арда е текла мътна и кървава за ужас пред очите на очевидците.

След края на Първата световна война войводата, заедно с Георги Калоянов и Петър Чапкънов сформират първата чета на ВТРО за действие в Западна Тракия и Родопския край. Маджаров е член на Управителното тяло на ВТРО и сред делегатите, избрани от Тракийската организация, в състава на българската делегация, участвала в Парижката мирна конференция, довела до сключването на Парижкия мирен договор от 1947 година.

Димитър Маджаров умира на 25 ноември 1949 г. в град Кърджали. До гроба му днес се издига бяла мура - в памет на легендарния войвода.

В 1959 година, в знак на признателност, тогавашното село Дупница, където през 1913 г. закриляните от четата на Маджаров тракийски бежанци от Беломорието преминават с много жертви река Арда, е преименувано на Маджарово.

Памет за големия българин Димитър Маджаров има и в Антарктика, където морски нос на остров Анвер носи името на славния тракийски войвода.