.jpg)
На 11 май от 11.30 в книжарницата на Нов български университет ще бъде представен петият том (последен) от колосалния труд на покойния проф. Пламен Цветков. "Под сянката на Сталин и Хитлер". Изданието вече е пуснато на книжния пазар, но големият историк не успя да го дочака
Само преди дни беше 9 май, когато Москва се бие в гърдите, че била победила хитлеризма , да припомним чрез изследването на проф. Цветков позорните дела на Москва, докато Сталин и Хитлер бяха съюзници. Като двама закоравели бандити те подпалиха Втората световна война.
"Под сянката на Сталин и Хитлер" - том 3
„По всичко личи, че и „вождът на руския и световния пролетариат” не е ентусиазиран от идеята да дели Балканите с когото и да било, още повече че армията му вече стъпва все по-уверено на полуострова. Един час преди да изтече вторият руски ултиматум на 28 юни в 12 часа на обед московско време, румънците предават своя отговор. В нотата се посочва, че „румънското правителство, за да избегне тежките последици, които би имало от прибягването към сила и отварянето на враждебни действия в тази част на Европа, се вижда принудено да приеме условията за евакуация, уточнени в съветския отговор”. Букурещ си позволява все пак да помоли за удължаване на срока за изтегляне на румънските войски от Бесарабия и Северна Буковина и Москва „великодушно” се съгласява да даде на румънците още 24 часа, но всъщност руснаците не спазват дори определения от тях период от четири дена. Така Румъния губи 50 000 квадратни километра територия с население от 3 700 000 човека, от които 2 200 000 са румънци. При това руснаците заграбват и град Херца (Герц) с околните села, които се намират на тридесетина километра югоизточно от Чернъуц (Черновци), макар че този регион никога не е принадлежал нито на Русия, нито на Хабсбургската империя.
Сред останалите 1 500 000 бесарабци и буковинци има и немалък брой евреи, като са налице и цели градчета с предимно еврейско население. Още с присъединяването на Бесарабия към Румъния през 1918 г. румънските власти и военни подхвърлят еврейската общност на системен тормоз. Затова не са малко евреите, които гледат на поглъщането на Бесарабия и Северна Буковина от Русия като на „освобождение”, без да се досещат или без да желаят да се досетят за зловещата съдба, която ги очаква под съветска власт. Показателно е, че още в първите си контакти с бесарабските евреи „червеноармейците” се държат по груб и безцеремонен начин дори с онези, които са дошли да ги посрещнат като „освободители”. Нещо повече - в съответствие с инструкцията за начина, по който трябва да се третира местното население, съветските власти пристъпват към незабавното арестуване на едва ли не всички румънски евреи, които се хвърлят в сибирските лагери на смъртта по обвинение за шпионаж в полза на Румъния!
Разбира се, не по-малко брутално е държането на руснаците спрямо румънците, които имат всичко на всичко три дена, за да напуснат родните си места и да се преселят оттатък демаркационната линия. При това без никакви логични причини или доводи руската администрация затваря повечето мостове над Прут и забранява да се преминава през тях, а мнозина са върнати насила обратно, още преди да стигнат до реката. Така се спасяват далеч не всички, които искат да избягат от комунистическия „рай”. Късметлиите, които съумяват да се доберат до румънския бряг, са оставили в ръцете на руснаците фактически цялото си имущество, тъй като са имали време да натоварят на каруци, файтони или на собствения си гръб само малка част от най-потребните си принадлежности.
Съветската окупация на Бесарабия и Северна Буковина нанася сериозен удар и върху отбранителните сили на Румъния. Онези румънски поделения, които не са сполучили да се оттеглят навреме и попадат под руски контрол, са разформировани, като офицерите са отделени от наборниците. С типично болшевишка демагогия „червеноармейското” командване и руските власти разгласяват на обикновените войници, повечето от които са от местното население, че са свободни да се приберат в къщи (по-късно мнозина от тези несретници ще бъдат хвърлени в сибирските лагери на смъртта). Така за кратко време изчезва едва ли не половин румънска дивизия, а армията като цяло е силно деморализирана от факта, че толкова обширни територии са били отстъпени без нито един изстрел, при това с изричната заповед от Букурещ да се избягва на всяка цена и най-малкият повод за пререкание с руснаците. Най-сетне новата румънско-руска граница по река Прут дава съществени стратегични предимства на Москва с оглед на по-нататъшни офанзивни действия.“