Петър Бояджиев
Предизборната обиколка на Централния лъч на Обединение ДОСТ пълни зали и площади с разочаровани граждани. Разочарованието преди всичко е от лъжата ДПС и от недостига на демокрация, която тегне най-много в малките населени места, където живеят хора, които имат своите етнически, религиозни и културни различия. От 27 години една партия „нае“ правата и свободите, за да ги търгува политически - за олигархични сделки и корупционни практики за бизнес „израстването“ на партийни активисти.
ДОСТ се роди като алтернатива на лъжата ДПС, непонесло евроатлантизма в действие по време на 3-годишното председателство на Лютви Местан. Ето това е обяснението и едновременно логиката на естествения контакт с избирателите, на прилива от граждани на предизборните срещи на Обединение ДОСТ.
Обединение ДОСТ се оказа лакмус за статуквото, което 27 г. държи на едно място гражданския ресурс и не реформира съгласно европейските директиви нито една сфера от обществено-икономическия живот. Политическите сили от Прехода са се превърнали във властова „компания“, която влага в собствен интерес евросредствата, за да се разправя „силово“ с вота на гражданите и „силово“ да ги приучва в стоицизъм към съществуващата само на думи демокрация.
Затова тази предизборна кампания не показа дебати по политики и конкретни програми и реформи. Статуквото не се нуждае от тях. Те са неговото отрицание.
Затова тази предизборна кампания си има като мото „Всички срещу Обединение ДОСТ“. Парадокс. Без аргументи срещу Програмата на Обединение ДОСТ, завладяна от емоцията на страха от съществуващата демократична алтернатива.
Изпаднали в паника, че се оголва ДПС, покровителите му, сред които е и БСП, Корнелия Нинова не призова Доган да каже за Писмото до Ердоган, но притиска Бойко Борисов за срещите му с турския президент докато е бил премиер. Обединените патриоти, кандидат-депутати Слави Бинев и Камен Петков на ДПС, политически анализатори, социолози и журналисти упражняват риториката си върху Обединение ДОСТ с клишето „враг“ без политически аргументи и обективна фактология. Това е най-зловещото доказателство за статуквото в България и за заплахата за демокрацията и евро-атлантизма след 27 години преход.
Названието на националистическата коалиция от антисистемни, „фашистки“ - съгласно Доклада на Съвета на Европа - политически партии и мотото „Обединителен патриотизъм“ на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в неговото „Политическо послание“ са не просто парадокси. Това е Франкенщайнът на демокрацията в България и циничен „натиск“ върху евро-атлантизма. Тоталитарните креатури подменят предизборната кампания с паралелна агитация за заличаване на политическата система, тъй като Преходът излишно „партизира и парцелира публичното политическо пространство.
Днес в евроатлантическа България националистическото следва да съвмести всичко политическо. Така да се каже, националистически сговор е преприел поход към 44-то Народно събрание и всичко останало е „анти“ България. Тече подмяна на политическия плурализъм – основна характеристика на демокрацията, с националистически сговор. Затова „демокрацията ни отне всичко“, „санкциите срещу Русия трябва да отпаднат“ - призовава БСП лидерът. Доган и припява: „има заплаха от неоосманизъм“, но без да се боят от „Нощни вълци“, разговори с генерали от КГБ и фалшиви патриоти, завити с руски знамена на предизборни срещи на БСП. Така мълчаха и когато на язовир „Копринка“ русофили мачкаха европейското и натовското знаме. Няма заплаха от сцените на „разправа“ с хералдиката на евро-атлантизма!? Играта наистина е до кръв. Само че срещу демокрацията и евро-атлантизма в България. Псевдодемократи изчерпаха 27 години търпението си да потискат тоталитарната си природа и играят днес директно с националистическата карта. Сега вече целта е да реализират договорената втора точка в „Кристал Палас“ и Бояна – завръщането на България в орбитата на Русия и прочистване на прозападния елит.
Най-силно доказателство за това е разрушената система на политическите сили в България. В ход е изпълнението на втората част от плана на ген. Решетников – предсрочните парламентарни избори да бъдат спечелени от партии, които да поставят въпроса за излизането на България от НАТО. И точно тук ДОСТ бърка сметките на проруските сили.
И понеже в Обединение ДОСТ освен етнически българи християни членуват и турци и мюсюлмани, Обединение ДОСТ е враг. Расизъм. В демократична държава – член на НАТО и ЕС, гражданите се етикетират етнически и по религиозен признак. Различните са заплаха и враг. Държавата трябва да се „спасява“. Чергата гори. Случващото се е антидемокрация. Това е неототалитаризъм. Това е неофашизъм. Това е реплика на Сговора от 1934 г. и вместо Закона за защита на държавата, с политически послания „спасяват“ България. България ли, или латентния тоталитаризъм? И дали точно „пъпната връв“ с тоталитаризма и креатурните му образувания не зоват за спасението си, защото чергата им може да изгори от закъснялото време на дълго отлаганите реформи и неотложността на функционалното евроатлантическо членство, престояло отдавна в кабинетната си и протоколна форма(лност). Да не би Обединение ДОСТ да им е нужно като алиби за демарж към контрапункта на НАТО и ЕС, и точно ученията на НАТО и локацията на кораби на Алианса в Черно море да им „парят“по кожата, прикривана като уж „чергата“ на България? За каква „Заедност на различието“ се говори, когато сочиш различните за враг? Докога със силогизми ще замъгляваме гражданското съзнание и ще приспиваме обществената съвест? И с какви очи тези, които се овълчиха с корупционни пари, ще спасяват обеднялата България? Този цинизъм наистина е фатален. Наистина е заплаха да успиваш гражданите с измислени врагове. Само че Алековото „загасете свещите“, разбирай так: „забранете ДОСТ“, „не го отразявайте социологически правилно“ - ще рикошира. Държава, заела се да осигури политическо безсмъртие на балансьора ДПС, обичан „партньор“ в „играта“ на демокрация, е в риск.
Гражданите обаче не са в риск и ще си отвоюват държавата от 27-годишната инкриминирана тоталитарна върхушка и властолюбци на „кьорсофрата“ с европейски „блюда“.
Странно е, че държавата поема „политическото послание“, напоено с националистическата философия на Обединените патриоти, за „Обединителния им патриотизъм". Затварят границата с Турция, за да се спират български граждани. Защо? Какво значи държавни органи да съучастват в отнемането на основно демократично право – право на избор.
Всички социологически агенции не включват дори името Обединение ДОСТ в извадките на своите проучвания – няма такава политическа сила, но я има, макар третирана като враг. Откъде и кой етикетира една демократична партия с „фашистка“ или „комунистическа“ терминология? Враждебността ли е риториката и акустиката на демократичната плуралистична политическа система?
Може ли и на какво основание политическата принадлежност на българските граждани да се квалифицира като неоосманизъм? Кой си позволява тази етническа и верска сегрегация в евроатлантическа държава? За „неопанславизъм“ ли става въпрос под наслов Обединени патриоти? Каква е тази политическа редакция на Апостола Васил Левски, на когото принадлежат думите, че "българи, турци и прочие ще живеят заедно, равни пред общий закон"?
Защо хем Обединение ДОСТ не е в номенклатурата на политическите сили, за които социолозите правят прогнози, хем е с до 0,8%, хем е „враг“? Подготвя се кражба на вот в демократична, евроатлантическа България на 26 март. Публичната словесна агресия и социологическото затъмнение трябва да облицоват „валидността“ на тоталитарното посегателство срещу вота на избирателите на Обединение ДОСТ.
Затова призоваваме за внимание по отношение на процесите, които текат и вземат връх в последните дни на предизборната кампания.
Атаката срещу Обединение ДОСТ е атака срещу демокрацията в България, срещу евро-атлантизма. Привеждаме доказателства:
- В Устава на ПП ДОСТ и в Предизборната платформа на Обединението изповядваме модерния граждански патриотизъм като неприкосновена идентичност на всички български граждани и неприкосновени граници и територия на единна и неделима България.
- Освен това се застъпваме категорично и недвусмислено за евроатлантическото членство на България и за необратимост на демокрацията.
- Призоваваме всички десни и центристки сили за обществен форум за нова демократична Конституция, която да отпуши реформаторските сили в българското общество.
- Настояваме за свикване на Осмо ВНС.
- Обявяваме се за декомунизация и лустрация за комунистическата номенклатура; за изучаване на престъпленията на комунистическия режим и за отмяна на давността за тези престъпления; искаме справедливият съд да затвори страницата на Възродителния процес съгласно принципите и по правилата на демократичната правова държава.
Тези ли наши политически принципи и послания ни правят враг...
На кого? На какво? Как? С какво? Защо? С каква цел?
В България „бият“ с риторика, репресии, полицейски произвол, затваряне на граница, послания на националистически сговори. „Бият“ под звуците не на „Травиата“, а на фона на „Одата на радостта“. „Бият“ по команда.
Дали демокрацията не е в опасност? А евро-атлантизмът на България? Да не би да има заплаха от рестарт на тоталитаризма?