Българските страхове, че новата студена война може да прерасне в гореща, се изострят. Над половината (55%) от пълнолетните граждани са на мнение, че напрежението между Запада и Русия през идните месеци ще продължи да нараства, показват данните от последното национално представително изследване на Агенция „Афис“.
На обратното мнение – че ще спадне, са едва 17%. Още 30% смятат, че градусът на напрежението ще се запази на сегашното ниво.
На въпроса „Кой, според Вас, се стреми към подобен конфликт?“, 44% отговарят, че „главно Западът“ желае влошаване на обстановката. Само 5% дават противоположния отговор – „главно Русия“.
Общо 11% смятат, че България трябва да застане на страната на Запада, а 25% – на страната на Русия, посочват анализаторите.
Политическият и медийният дебат у нас протичат в отсечката между отговорите единствено на въпроса – трябва ли България да вземе страна в противоборството на световните сили? Този дебат е затворен в тревогите на едва 11% от българските граждани и не се доближава дори и на половин крачка до доминиращите обществени страхове и настроения, отбелязват от „Афис”.
Промяна в електоралните нагласи няма. Готовността за гласуване за отделните партии и коалиции се запазва на досегашните нива.
Геополитическата криза обаче оказва силно влияние на доверието в някои основни институции и водещи политически лидери. Рязък спад на доверието регистрираме спрямо Европейския съюз и Българската армия , а ръст има в доверието в президентската институция.
От друга страна, като най-адекватна и близка до позицията на мнозинството от хората се възприема позицията на трима от политическите лидери – Бойко Борисов, Корнелия Нинова и..., колкото неочаквано да е, на Волен Сидеров.
Доверието в тях е нараснало съответно с 3, 5 и 5 пункта.
Доверието във всички останали политически лидери спада, посочват анализаторите.
В частност руските симпатии нито намаляват, нито се увеличават, но за сметка на това бележат съществен ръст антизападните настроения. Това е обяснимо предвид на обстоятелството, че в периоди на големи изпитания и смутове партиите и другите структури на гражданското общество отстъпват на заден план, а напред излиза лидерството.
Влияе ли случващото на международната арена на вътрешнополитическите нагласи и ориентации?
Отговорът е и не, и да. Промяна в електоралните нагласи няма. Готовността за гласуване за отделните партии и коалиции се запазва на досегашните нива. Ако сега се стигне до избори за Народно събрание в новия парламент ще попаднат в низходящ ред ГЕРБ, БСП, ДПС и Обединените патриоти.
За сметка на това рязко е скочил делът на гражданите, които не възнамеряват да подкрепят нито една партия или коалиция – от 29% на 36%.