Иво Христов: Изгонването на руски дипломати е другото име на предверието към войната

“2018 година е преломна. Балансите в света са разрушени. Намираме се вероятно в ситуация, която много прилича на 1939 година”. Това заяви на среща с обществеността в гр. Попово народният представител от "БСП за България" проф. Иво Христов, където представи книгата си „Пред пепелището на нестаналото българско общество”, съобщиха от пресцентъра на БСП-Пловдив. 

„14 държави експулсират руски дипломати. Това е другото име на преддверието на войната”, изтъкна проф. Христов, играейки си страховете на хората и припомни речта на руския президент Путин пред Федералното събрание, която нарече „историческа”. 

„На 1 март т.г. Путин съобщи, че Русия има нужда от качествен скок в технологиите, икономиката, образованието, медицината. За да извърши този скок, тя се нуждае от технологично време, което противниците ѝ няма да ѝ дадат. Затова руският държавен глава разкри и новите руски военни възможности – новите руски оръжия”, демагогства през симпатизантите на БСП анализаторът. 

Той посочи, че Западът няма никакъв интерес да бъде разрушено настоящото статукво, което чудесно го устройва, осигурявайки му източване на ресурси и стратегическо предимство пред целия останал свят. Затова той няма да даде нужното на Русия технологично време, вкарвайки я в каскада от конфликти с различна интензивност, продължи с наукообразните си и абсолютно нереалистични тези професора. 

„Ето защо на 1 март т.г. Путин ни съобщи как този свят може да го няма. Това се крие зад смразяващата фраза, произнесена от него пред една руска телевизия: „Защо ни е свят, в който Русия я няма?” – поясни проф. Христов и продължи: "Предходните 50 години балансът в света се базираше върху страха от взаимно ядрено унищожение и ужасяващия спомен от Втората световна война. Този баланс се крепеше от елитите на двете свръхсили – СССР и САЩ. Тези елити бяха участвали във война и знаеха какво е тя. В момента светът се управлява от елити, за които войната е само чужд спомен, своеобразна електронна игра”. 

„Сега важното е да опазим страната си в този вид, защото и това не е много сигурно”, изтъкна проф. Христов, припомняйки амбициите и „душевните граници” на турския държавен глава. По думите му ескалацията на отношенията между Турция и Гърция е исторически обусловена от събития, които за гърците са националната трагедия на ХХ в. с милион и половина жертви от гръцка страна. 

Днес напрежението се корени в газовите залежи на средиземноморската зона край Кипър и находището „Левиатан”, заради което всички големи сили изпратиха флота си там. 

„Който ги владее, от него ще зависят газовите доставки в Европа”, обясни проф. Христов. Той смята, че стремежът на Турция да се превърне от регионален в глобален геополитически фактор е „игра върху тънък лед”. Съдбата на Турция и желанието й да бъде „център със собствена периферия, подобно на Русия и САЩ”, рефлектира пряко върху България, стана ясно от думите му. 

„Разпадне ли се Турция, историята с бежанците ще ни се стори оперета”, прогнозира още депутатът от БСП 

Проблемът на западната цивилизация не е икономически, технологичен, информационен, а смислообразуващ, счита проф. Христов. 

„След като Ницше обяви, че „Бог е мъртъв”, а в романа си „Братя Карамазови” Достоевски написа „Щом като няма Бог, значи всичко позволено”, днес закономерно имаме тези резултати!", подчерта професорът и на финала каза:

"Протоиерей Александър Шмеман е казал: ”Човекът е единственото известно живо същество, което съзнава факта на своето съществуване и факта на неговата крайност в една безкрайна Вселена. При наличието на такава бездна между крайността на Битието и безкрайността на Вселената, имаш нужда от Бог”.