Сформираната преди една година в Албания Комисия по досиетата избра България като страната от бившия Източен блок, от която да почерпи конкретен практически опит в отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби, пише desebg.com.
Внушителна делегация на албанската Комисия гостува на българската COMDOS във вторник (12 декември 2017 г.), като посети офиса на българските си колеги на ул. „Врабча” 1 в столицата, а също така се запозна на място с дейността на Централизирания архив за документите на ДС и разузнавателните служби на БНА, изграден в гр. Банкя.
Контактът между двете комисии става още през лятото, когато по покана на албанската страна в Тирана гостува делегация на Комисията по досиетата, съставена от секретаря на Комисията Мариана Даракчиева и Борис Михайлов, член на Комисията.
Представената от тях презентация на дейността на българската COMDOS толкова впечатлява албанските домакини, че те са помолили за приемане на тяхната делегация в България, за да се възползват от натрупания опит.
За осъществяване на контактите от българска страна активно е съдействал доскорошният български посланик в Тирана Димитър Арнаудов.
В София най-напред албанските гости бяха приети в офиса на Комисията по досиетата, където зам.-председателят на независимия държавен орган Айруш Каджи ги запозна с българското законодателство в тази област и правомощията и задачите на Комисията.
Той разказа и за системата на репресии, изградена от комунистическия режим в периода 1944-1989 г. „Когато говорим за отварянето на архивите на тоталитарни служби е валиден принципът: По-добре късно, отколкото никога”, заяви той и подчерта, че водещото в българската комисия е спазването на закона и изваждането на истината от архивите.
Членовете на албанската делегация добиха представа за основните цели на българския закон за досиетата (2006), както и научиха, че преди него са правени три неуспешни опити за отварянето на досиетата – 1990-1991, 1997 и 2001 г.
Беше им разяснено, че българската Комисия е задължена по закон да проверява, установява и да обявява принадлежността към тоталитарните служби само на лица, заемащи публична или обществена длъжност, както и ръководни постове в различните органи на законодателната, изпълнителната, съдебната, общинската власти, а също така и в медиите, банките, образователната и здравната системи и в други икономически и обществени сектори.
Освен това Комисията отговаря за съхранението и опазването на архивите на ДС и разузнавателните служби на БНА, както и осигурява достъп до тях, съгласно закона.
Не на последно място Комисията развива и изследователска дейност, като в своята 10-годишна работа е издала над 40 фототипни сборници с архивни документи по различни теми.
В присъствието на Айруш Хаджи, Марияна Даракчиева и Борис Михайлов албанските гости бяха запознати на място с функционирането на приемната на Комисията, както и с обществената читалня.
Те се интересуваха от това кои са ползвателите на читалнята и как българските медии отразяват дейността на Комисията, имат ли право да публикуват документи и какви ограничения в тази насока съществуват в българския закон.
Особен интерес в албанската делегация предизвика Централизирания архив, изграден от българската Комисия в гр. Банкя, който те посетиха.
Там към тях се присъединиха албанският посланик в София Н.Пр. Киряко Курета заедно с доскорошния си български колега в Тирана Димитър Арнаудов.
Двамата дипломати и албанската делегация останаха впечатлени как от две полуразрушени бивши казарми Комисията е успяла да изгради едно от най-модерните архивохранилища в Източна Европа и на Балканите.
Албанските гости засипаха с въпроси българските домакини за функционирането на Централизирания архив, времето и средствата, изразходвани за построяването и оборудването му, и за съдържанието на архивите на тоталитарните комунистически служби.
Беше им обяснено, че мястото е получено с правителствено решение през лятото на 2009 г. и в резултат на усилени ремонтни дейности с със средства от държавния бюджет архивът е изграден и открит през февруари 2011 г. Той се охранява от българската жандармерия.
В него се съхраняват около 14 000 линейни метра архивни документи от периода на комунистическия режим. Във всяка една архивна секция се поддържа благоприятна за съхранението на документите температура и влажност, а в целия архив е изградена модерна противопожарна система, действаща чрез газ, а не вода, безвреден за документите и хората.
Гостите бяха запознати и с функционирането на картотеката на Държавна сигурност и регистрите, както и системата за извършване на задължителни проверки за принадлежност по закона.
Албанските гости споделиха, че те тъкмо са получили сграден фонд и им предстои събирането на архивите на албанските комунистически служби в общ архив.
От българска страна те бяха поощрени да изискват без колебание и без компромиси всички архиви от държавните институции, които им се полагат по закон.
Албанският посланик Н.Пр. Киряко Курета изрази благодарност за посрещането и отделеното време и внимание, както и надеждата двете Комисии да продължат сътрудничеството.
В началото на идната година българската Комисия по досиетата поема за втори път (първият път е през 2012 г., б.а.) председателството на Европейската мрежа на институциите, натоварени с разкриването на архивите на комунистическите тоталитарни служби.
На есенната сесия на Европейската мрежа, провела се неотдавна в Букурещ, албанската Комисия по досиетата е приета за наблюдател. Гостите от Тирана изразиха надеждата, че по време на българското председателство на COMDOS те ще бъдат приети за пълноправен член на мрежата.