На 14 септември 2015 г. за първи път се наблюдават гравитационни вълни. Тези вълни, предсказани за първи път от Алберт Айнщайн преди едно столетие, идват от сблъсъка между две черни дупки.
Въпреки че сигналът е изключително слаб при пристигането си до Земята, той е обещание за революция в астрофизиката. Гравитационните вълни са изцяло нов начин за наблюдение на едни от най-бурните събитие във Вселената и пореден тест за границите на човешкото познание.
Лазерно-интерферометричната обсерватория за гравитационни вълни, известна с английското си съкращение LIGO, е съвместен проект на над хиляда учени от над 20 държави, които наблюдават проявленията на тези вълни.
„Пионерите Райнер Вайс и Кип Торн, заедно с Бари Бариш – ученият и лидер, който завърши проекта (LIGO), гарантираха, че четирите десетилетия на усилия най-накрая доведоха до наблюдаването на гравитационните вълни“, се казва в съобщението на Кралската шведска академия на науките.
Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г., съобщи сайтът Nobelprize.org, цитиран от БТА.
Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.
Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория – през 1903 г. Мария Кюри и Мария Гьоперт Майер през 1963 г. Всички останали наградени са мъже. Само Джон Бардин получава отличието два пъти.
Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.
Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/.