Светослав Пинтев
Света литургия постави началото на празничния 22 септември във Велико Търново. Тя бе отслужена от отец Славчо Иванов, по повод 109-годишнина от обявяването на Независимостта на България.
Дворът на църквата „Св. 40 мъченици“ е мястото, където Независимостта на България е обявена за пръв път през 1908 г. След отслужването на Светата литургия бяха извършени и водосвет и поръсване на бойното знаме на НВУ „Васил Левски”, както и на знамената на държавни и общински институции, учебни заведения и неправителствени организации.
Общо около 60 знамена ще станат част от последвалото шествие от църквата „Св. 40 мъченици” до крепостта Царевец. Парадът на знамената ще се води от учениците от Неделното училище на отец Славчо. В 10.30 ч. ще започне Военния ритуал за издигане на националното знаме на Република България, както и знамето на Велико Търново, предаде dariknews.bg.
На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд провъзгласява независимостта на България и слага царската корона, която от близо половин хилядолетие на е увенчавала български владетел.
Правителството решава това да стане в черквата “Св. 40 мъченици” в старата ни столицата, престолнината на царете Асен, Петър, Калоян, Йоан Асен II . Това е дързък символичен акт, легитимиращ възстановяване на Третото ни царство. Търси се близостта с Второто българско царство, което е провъзгласено пак по тези места на Търновград. Самото име на храма е знак от миналото величие. Получава го в чест на 9 март 1230 г. - денят на Св.40 севастийски мъченици, когато цар Иван Асен ІІ разбива епирския владетел Теодор Комнин в битката при Клокотница; църквата е обновена и преименувана на тяхно име.
След манифеста на княза, който в края му вече се е обявил за цар, министър-председателят по онова време Алексадър Малинов го чете повторно на хълма Царевец пред хилядите обезумели от радост хора.
Всичко това обаче е чисто символичен акт, без особена практическа стойност.
За да стане Независимостта факт е необходимо международното й признание.
А за него е важно Княжество България да се споразумее е Турция по имуществените въпроси. С тежките и изключително сложни преговори е натоварен министърът на търговията Андрей Ляпчев. След десетина години той ще стане за първи път министър-председател, който провъзгласява на родния си македонски диалект, че ще управлява „со кротце и со благо”. Е, политическите му противници пришиват към тази фраза „и со малце кютек”, но това е друга история.
На 7 април 1909 г. в Цариград Андрей Ляпчев подписва договора с Турция, слeд който Независимостта на България, обявена на 22 септември 1908 г., става международно признат факт пише акад. Георги Марков в главата "Увенчаване на делото" на книгата си "Независимостта на България през Балканската криза" . Изтеглен е 82-милионния заем в златни левове. На От „Заема за Независимостта” бяха изплатени частично само няколко анюитета (за 1909 и 1910 г.). На 31 декември 1912 г. остатъкът от главницата на заема възлизаше на 81 509 010 златни лева, а след края на Първата световна война номиналната сума за погасяване бе 78 783 945 златни лева или франка. Болшевишката революция отказа да плаща „дълговете на царизма”, но и не потърси дълговете към Руската империя. Така заемът на Независимостта и окупационният дълг бяха опростени изцяло, пише акад. Марков .
Честит празник на Независимостта, българи. Не е лошо по-често да си припомняме, че тя не е даденост, не е константанта величина, а върховно благщо, което зависи от всички нас, за да го предадем на децата си. В днешните страховити времена това вече е ясно като бял ден За днешната независимост важи същото, което е писал Васил Левски за освобождението Хубаво е по-често да си припомняме думите на Апостола до новопосветените в революционното движение (19 февруари 1872 г ) „освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия”.
Без това нищо няма да ни се получи в никое наше дело. А точно те ни липсват. Сякаш вчера е написал Левски в същото писмо „щото да бъдем равни на другите европейски народи”. А на тези, които се опитват да попречат на тази свята цел, така ясно и недвусмислено формулирана, можем пак с негови думи да отговорим: „Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре не, и милиони да давате”. Написано е в писмо от името на БРЦК до Ганчо Мильов в Карлово (10 май 1872 г.).