Ядрен демарш в парламента - влезе нов доклад за АЕЦ "Белене", какво става?

Ядрени лобисти подвеждат депутатите, настоявайки да се строи нова централа, без никакво забавяне

Георги Касчиев

Георги Касчиев

Д-р  Георги Касчиев

Първият месец на новата година завърши така, както и последният на миналата  – с доклад за АЕЦ Белене. След доклада на БАН 2017-а, сега се появи „Анализ на Риска за различни варианти на проекта АЕЦ Белене“.  Той бе представен на 26 януари т.г. на заседание на Парламентарната комисия по енергетика. Всъщност, докладът на БАН още не е гледан в НС, но новият анализ обаче се класира и си струва въпросът „защо това се случва“? Допускам, че причината е в това, че въпреки тиражираните твърдения докладът на БАН всъщност показва, че няма нужда от АЕЦ Белене, докато този доклад казва – трябва 

да строите и то без никакво забавяне

Какво се случи? Ядреният демарш започна с презентация на г-жа Агнета Ризинг – шеф на Световната Ядрена Асоциация (WNA). Не стана ясно защо тя е тук точно при представяне на доклада, но това определено няма как да е случайно. 
Г-жа Ризинг зашемети депутатите с това, че делът на ядреното електричество в света е 10 %. Пропусна факта, че към 2000-та година този дял е бил 18 %. 
Уверено заяви, че в света вървял процес на ядрен ренесанс.  Но не каза, че през последните 10 год. общата мощност на реакторите в света е нараснала само с 20 GW. За сравнение - само през 2016 год. мощността на ВЕИ е нараснала със 161 GW. 
Тя каза още, че в света няма губеща АЕЦ. Пропусна да отбележи, че само в САЩ през последните 5 години са спрени 6 реактора по тази причина, а над 15 са пред риск от ранно затваряне. 
Информира, че през 2016 год. са пуснати 10 нови реактора. Но забрави да каже, че през 2017 год. са пуснати само 3, а 4 стари бяха спрени.
Заяви, че към 2050 год. щяло да има в работа 1000 GW нови ядрени мощности (1000 реактора по 1000 MW), с което делът на ядрения ток щял да стане 25 %. (Не каза как ще се постигне пускане средно 30 реактора на година, като се има предвид, че през 2017 г. е започнато изграждането само на 3 реактора). 
След подгряването бе представен доклада за АЕЦ Белене с автори Др. Рьогнер и Др. Янев. Поради заетост министър Петкова не остана на представянето, но е оказала честта да приеме авторите и те лично са я информирали. 
Докладът се представя от нещо, което се е нарекло Виенски Международен Център за Ядрена Компетентност (VINCC). VINCC е представен (http://www.vincc.at/) като мрежа от научни и бизнес структури с цел подобряване на компетентността в ядрения сектор. Създаден е през 2014 год. по инициатива на виенската NKMI - фирма с предмет на дейност управление на знанията в ядрения бизнес (https://www.nuclear-km.org) с директор г-н Янко Янев. Вероятно двете фирми се помещават в един офис в бизнес центъра Tech Gate във Виена. VINCC има 11 члена, между които организация на ядрените ветерани, два руски института, българската Риск Инженеринг, NKMI, американски колеж, аржентинска фирма и др. Др. Рогнер е индивидуален член в него. 

Какво още може да се научи за Центъра? Че има 7 тематични групи (група по Изследване на риска обаче няма). Центърът не показва каквито и да било други публикации и доклади. Трудно е за изисняване дали се развива някаква дейност, тъй като в раздел последни новини има само две. Една  от март 2015 год. - за нов член на борда, и една от ноември 2016 год. - за свикване на борда.

За известно време докладът на VINCC бе достъпен на (http://www.bulatom-bg.org/bg/articles.html). Но вече го няма там, свален е. В него имаше предупреждения да не се разпространява без съгласието на Булатом, но няма забрана да се коментира, особено след като бе публично представен пред депутати, министър и експерти. Ето какво представлява той: започва с надуто обяснение (което се повтаря и по-нататък няколко пъти), че през август 2017 год. Булатом специално се свързал с VINCC и поискал да се изготви доклад за АЕЦ Белене. Все едно става дума за важни международни преговори, а не за

 договорки между ядрени лобисти, които отлично се познават

 Например основателят и несменяем шеф на Булатом – др. Богомил Манчев до ноември 2016 год. е собственик и шеф на Риск Инженеринг – една от компаниите - членове на VINCC и един от основните консултанти по проекта Белене. 
Работил съм към 15 години в Институт за Изследване на Риска (IRF) и знам, че за извършване на такъв тип анализи се изисква примерно 6 месеца (и повече) за уточняване и договаряне на спектъра от задачи, събиране на екип с нужната квалификация, подготвяне и стиковане на отделните части, първа редакция, контрол на качеството и съгласуване, втора редакция, обсъждане с възложителя и т.н. 
Например договорът за доклад на БАН за АЕЦ Белене е подписан на 30 януари 2017 и предвижда предаване на предварителен доклад на 15 септември, а на 30 октомври – на окончателен доклад. 
При доклада на VINCC разговорите стартират в разгара на летния сезон, а на 10 октомври 2017 год. докладът вече е завършен. Това практически изключва сериозен научен подход, като се има впредвид широкия спектър на анализите - оценка на рисковете в 28 области и  анализиране на 4 варианта за Белене. Освен Янев и Рьогнер други автори не са посочени. В интервю във вестник Стандарт от 5 февруари г-н Янев не отговаря на въпрос кои са другите автори. От двамата автори единият е експерт по икономика и планиране на АЕЦ, другият – по запазване на знанията (каквото и да означава това), които имат експертиза само в някои области на риска.
Какво се случва по-нататък? Докладът съдържа 38 страници. Следват три приложения – първото (7 страници) е списък на използуваните документи, второто – въпроси към рецензентите (1 страница) и третото – отговори на рецензентите (11 страници). В първата част (22 страници) се дава обща и много ценна информация – например кои проекти са мегапроекти и кои не са, какво са ядрените проекти, има разсъждения за българските централи, теоретичен преглед на видовете рискове, история на АЕЦ Белене, информация за текущи ядрени проекти в света, модели за финансиране и др. Тази част е на нивото на курсова работа на студент в магистърска програма на която не бих дал висока оценка, тай като дори при бърз прочит се откриват неверни твърдения, или такива, които показват 

отчайваща липса на компетентност

Например на две места намираме прозрението, че „регионът на Югоизточна Европа продължава да страда от дефицит на електроенергия“. Което ни най-малко не отговаря на истината, тъй като в региона никой не стои на тъмно и студено без ток. Авторите очевидно не правят разлика между дефицит на мощности и дефицит на електроенергия.
В доклада се твърди, че „наличните мощности в страната наближавт края и дори надхвърлят първоначалния си срок за работа“. Това меко казано е невярно и показва единствено некомпетентността на авторите. Май не знаят, че ТЕЦ МИ-1 е нова централа (686 MW), пусната 2011 год. ТЕЦ МИ-2 (1620 MW) и ТЕЦ МИ-3 (908 MW) са с проектен живот на блоковете 2030-2038 год. (дори един блок след 2040 год.) и са рехабилитирани и модернизи¬ра¬ни. Блоковете могат да преминат през процедури на контрол и оценка на остатъчния ресурс и евентуално да получат удължаване на лиценза.  
В доклада се твърди, че на 4 януари 2016 год. върховото потребление у нас било достигнало 7500 MW и системата била пред срив. Това било показателен пример че не достигат мощности. Пълна измислица, защото данните показват съвсем друго. Върховият товар през 2016 год. действително е бил на 4 януари в 13 часа, но не 7500 MW, a 7105 MW (http://nek.bg/index.php/bg/profil-na-kupuvacha/13-bg/snisanie-energetika/815-1-2018). Той е било само с 0,07 % повече от върха през 2015 год. и никой никъде не споменава за възможност от срив. Данните на ЕСО (http://www.eso.bg/?did=34&date=04.01.2016) пък показват, че на 4 януари 2016 год.  между 13 и 14 часа нетният износ на ток от страната е бил 570 MW. Очевиден пример за невярно и манипулативно твърдение. Ако познаваха ситуацията у нас поне да бяха спекулирали за товара на 10 януари 2017 год.
Докладът не пропуска да направи обичайната за ядрените лобисти спекулация на тема въглеродни емисии. Твърди се, че към 2020 год. въглеродните санкции щели да са 20 Евро/тон СО2 и това щяло значително да оскъпи тока от ТЕЦ на лигнитни въглища. За разлика от тях Ройтерс прогнозира само 14,7 Евро/т СО2 през 2020 год. а докладът на БАН  – 18,4 Евро/т СО2 през 2030 год. Но виенските експерти не спират дотук – твърдят, че данъкът дори можело да стане 100 Евро/тон СО2. Мисля, че това едва ли ще се допусне – все пак една Германия планира през 2040 год. все още да използва една четвърт от сегашните си ТЕЦ на въглища, а Полша към 2035 год. планира да запази към 59 % от тях. 
Когато се говори за въглеродни емисии трябва се каже ясно, че у нас поставената цел за намаляването им с 20 % към 2020 год. се изпълнява. Няма съмнение, че и целта за следващо намаляване ще бъде изпълнена. Като правило се изпуска фактът, че в България ежегодно се генерират над 60 млн тона СО2, но нашите гори и зелени площи поглъщат над 80 млн тона СО2. Това дава възможност страната да продава въглеродни емисии – например през 2017 год. са продадени над 22,5 млн тона СО2 за 254,6 млн лв. Тези пари обаче изцяло отиват в НЕК, където потъват като вода в пясък. Част от тях се дават за заплащане на въглеродните емисии на т.н. американски централи, поради това, че НЕК се е самозадължила да го прави. На държавната ТЕЦ МИ-2 обаче не се дава нищо за нейните разходи за емисии, които са 110 млн лв през 2017 год. 
Като цяло имаме сбъркана държавна политика, която трябва да се промени - част от приходите от продажба на СО2 емисиите да се дават на трите източномаришки централи, част за увеличаване на горите и зелените площи, да се поискат безплатни квоти от ЕК и др. (ама надали).    
Авторите на новия, т.н. експертен докалд, няколко пъти строго предупреждават как през следващите десет години страната щяла да има значителна нужда от нови мощности,  че потенциално 4000 MW били заплашени от спиране още през 2020 год. (ТЕЦ на въглища), тъй като България едва ли щяла да получи отсрочка за изпълнение на допустимите норми и т.н.. 
Тези апокалиптични внушения обаче показват пълна некомпетентност и очевидно  са направени с единствената цел

 да се внуши колко е необходима АЕЦ Белене

Що се отнася до съмненията за получаване на дерогация, си струва да се отбележи, че само час преди това министърът на енергетиката и шефовете на централите в Марица Изток бяха единодушни, че са взети необходимите мерки и в близки дни се очаква доклад от наетия авторитетен консултант за анализ на емисиите и оценка на нужните разходи, отношение ползи/разходи и др. Предвижда се срокът за представяне на искане за дерогации да се удължи с 2 месеца, а не с 6 месеца, както бе обявено по-рано. Министър Петкова твърдо увери, че няма да се допусне да се пречупи гръбнакът на българската електроенергетика и т.н. и т.н.
Напомням, че в доклада на БАН за АЕЦ Белене в референтния сценарий за мощностите се предвижда, че от 4000 MW ТЕЦ през 2016 год., към 2020 год. в работа ще са 3200 MW, през 2030 год. - 2500 MW, а през 2040 год. – 1600 MW. 
Дори песимистичният сценарий на БАН предвижда през 2020 год. в работа да са 3200 MW, а през 2030 год. - 1850 MW). 
На стр. 268 от същия доклад ясно е казано, че референтният  сценарий най-реалистично отразява очакваното развитие, като до 2040 год. вътрешното търсене е балансирано, до 2035 год. може да се изнасят до 9 млрд кВч, а след това до 5 млрд кВч извън зимните месеци. 
Успоредно с това през декември м.г. стана ясно, че новият собственик на ТЕЦ Варна ще модернизира 4, 5 и 6-ти блок (общо 630 MW) за работа на природен газ и ще ги пусне  в действие още през тази година. Планира след разчистване на площадката на 1-3 блок на тяхно място ще бъде построена модерна паро-газова централа. 
Авторите твърдят, че АЕЦ Белене нямала реални енергийни алтернативи. Както се казва – едно си баба знае, едно си баба бае. В действителност съществуват различни енергийни алтернативи (и не само в електроенергетиката), които обезсмислят  изграждането на такава гигантска базова мощност, в това число пускане на вече утвърдените 1506 MW (http://www.eso.bg/fileObj.php?oid=703) нови мощности до 2026 год., рестарта на ТЕЦ Варна, развитие на ВЕИ, увеличаване броя на газифицираните домакинства, строеж на сгради и къщи с ниско енергийно потребление, подобряване на енергийната ефективност, внедряване на интелигентни системи и технологии за съхранение на енергия и други. От друга страна реализирането на проекта би могло да бъде убийствено за развитието на много от тях. 
В доклада се твърди, че техническият проект на АЕЦ Белене бил получил одобрение от Агенцията за Ядрено Регулиране (АЯР). Това е откровена лъжа, тъй като до спиране на проекта (март 2012 год.) АЯР нито е издавала заповед за одобрение на проекта, нито разрешение за строителство. Авторите настояват Парламентът активно и без всякакво забавяне да се заеме с въпросите за завършване на АЕЦ Белене. Според нашето законодателство обаче Правителството (а не Парламентът) взема решение за изграждане на нова ядрена мощност (рестарт на АЕЦ Белене). Това решение трябва да бъде взето на базата на няколко оценки (за въздействие върху околната среда (ОВОС), ядрената безопасност, радиационната защита, управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци). Тези оценки са направени в периода 2002 – 2004 год. и не биха могли да отчетат повишените изисквания за безопасност в приетите оттогава няколко нови европейски директиви в ядрената област (Директива 2014/87 за ядрената безопасност, Директива 2013/59 за радиационната защита, Директива 2011/70  за управление на отработеното гориво (ОЯГ) и радиоактивните отпадъци (РАО), Стратегията за енергийна сигурност и др.) и в нашата нормативна база. Техническият проект също трябва да се оцени за съответствие с тези директиви. Ако Правителството иска да спазва законовите изисквания трябва да направи отново предвидените оценки, вкл. ОВОС, да проведе отново процедурата по уведомяване на ЕК и т.н., което ще отнеме 4-5 години. Ако реши да строи АЕЦ Белене в нарушение на изискванията за безопасност, трябва да е готово за съдебен контрол и международен скандал. 

Рисковете

Авторите твърдят, че са извършили качествена оценка на рисковете по американска методология. Оценили са ги от 1 (пренебрежим) до 5 (криза), но критерии за определянето им не са посочени и следователно оценките са субективни. Известно е, че при такъв подход всичко зависи от компетентността на авторите и от отношението им към възложителя. Като се има впредвид, че и двамата автори са ядрени лобисти, не е чудно, че в 25 от всичките 28 области рисковете за реализиране на АЕЦ Белене са оценени като незначителни или пренебрежими. Резултатите са показани в 5 паяковидни диаграми. Ще разгледам няколко характерни примера, които ясно показват непознаване или неразбиране на проблемите в страната и/или представляват откровени манипулации и водят до занижени оценки за рисковете при осъществяване на проекта АЕЦ Белене.
Според доклада геополитическият риск е незначителен. Както авторите и аз не съм компетентен в тази сфера. Но е ясно, че ако АЕЦ Белене бъде изградена и пусната, нейното функциониране в течение на десетилетия ще зависи от коректното снабдяване с ядрено гориво, резервни части, инженерни услуги и др. от Русия. Същото важи и за АЕЦ Козлодуй. Двете централи при пълно натоварване ще осигуряват повече от половината електроенергия на страната и ще имат господстващо положение. 

Русия ще получи господстващо положение като доставчик на ядрено гориво

 Тази страна не е наш съюзник нито в Европейския Съюз нито в НАТО, позволи си да окупира чужда територия и как ще се развият отношенията в бъдеще никой не знае. Мисля, че оценките на авторите изобщо не трябва да се вземат впредвид, още повече като се има впредвид, че единият е бивш агент на Държавна Сигурност.
Авторите са уверени, че рискът АЕЦ Белене да не може да реализира продукцията си е незначителен. Те или не знаят или не отчитат, че товарът на електроенергийната система от април до октомври средно е около 3500 MW, като през почти половината от денонощието е под 3000 MW. При пролетното пълноводие ВЕЦ трябва да са в работа, а мощността на другите централи да се ограничава. Няма коментар как АЕЦ Белене и АЕЦ Козлодуй (обща мощност 4300 MW) ще намерят пазар и как въобще ще работят през тези сезони. Как и кои от другите централи ще работят при такъв свръх излишък на мощности? Подобен свръхкапацитет например имаше преди да се спрат 1-ви и 2-ри блок  на АЕЦ Козлодуй. Това наложи от април до октомври малките блокове да работят на 55 %, а презарежданията да се точат с месеци. Резултат - в периода 1998 – 2002 год. годишната използуваемост на АЕЦ Козлодуй беше само около 53 %. 
В доклада се демонстрира се пълно неразбиране на темата, свързана с изискванията на мрежата. Сега нискоманеврените и работещи в принуден режим мощности са над две трети от всички. Това ясно показва, че в обозримо бъдеще трябва да се правят не базови, а маневрени и подвърхови мощности. Изискванията за надежност на системата налагат ограничаване на единичната мощност на отделен агрегат. Затова в обозримо бъдеще новите блокове трябва да са с мощност не по-голяма от 350-400 MW - неща, които експертите от ЕСО повтарят от много години. За такава огромна единична мощност като АЕЦ Белене е необходимо да се изградят нови заместващи (при авария) мощности, което изобщо не е коментирано. И накрая – едно голямо земетресение във Вранча ще доведе до автоматичното заглушаване на АЕЦ Козлодуй и АЕЦ Белене. Ако  работят на пълна мощност изключването им предизвика тежка аварийна ситуация в електроенергийната система, както и до

 риск от тежка авария в двете АЕЦ

Авторите успокояват, че при управление на ОЯГ и РАО рискът е между пренебрежим и незначителен, което показва очевадно непознаване на тези проблеми в България. България е единствената страна в Европа, която не е направила хранилище за РАО. У нас не се акумулират средства за изграждане на крайно хранилище за погребване на ОЯГ и/или на високоактивните РАО от преработката му. На всичко отгоре през последните 3 години АЕЦ Козлодуй дори не изпълнява нормативните си задълженията да изпраща ежегодно по 50 т отработено гориво за преработка. Тази политика създава огромни финансови и екологични рискове за следващите поколения и за съжаление никой не се кани да я промени. А разни „експерти“ казват спокойно, рискове няма. 
Според доклада при строителството на АЕЦ Белене рискът няма компетентен строител е между пренебрежим и незначителен. Как е оценен този риск е загадка, след като строителят не е известен. Но са известни много случаи на некачествено строителство и слаб държавен контрол. Също като пренебрежим е оценен риска при набиране на компетентен персонал и осигуряване на безопасна експлоатация. Вероятно на авторите не е известно, че персоналът в ядрената сфера в целия свят както и у нас застарява, а младите хора проявяват все по-слаб интерес към инженерните специалности. Само преди дни официално бе оповестено, че и електроинженерите у нас вече са дефицитна специалност. Също е известно, че в България около 40 % от младежите са функционално неграмотни. Парадоксално - дори Булатом преди няколко години предрече криза с кадрите в АЕЦ след 2020 година и прие декларация – апел по този повод, а сега приема, че тук рискове няма. 

Вариантите

Разгледани са няколко известни варианта. Няма нито една цифра.
Първият вариант е да не се строи нищо.
Предложен е в три опции: нарязване на оборудването за скрап – заключение (естествено) пълна глупост; продажба за друг руски проект – малко вероятно, със загуби; отлагане на решението – не може дълго да се отлага. Мъдро се заключава, че не може да не се строи АЕЦ Белене.
Вероятно поради некомпетентност не се разглежда опцията за продажба на отделни компоненти. Имам предвид най-вече парогенераторите (8 броя) за Белене, които по груба оценка представляват половината от доставеното оборудване. Твърди се, че те са договорени евтино, а цената им вече била скочила над два пъти, т.е. ако те бъдат продадени, разходите за оборудването ще се възвърнат. Има много реактори от този тип, вкл. 5 ти и 6-ти блок на АЕЦ Козлодуй,  които трябва да подменят парогенераторите си. На 5-ти блок това трябва да стане до 5-7 години, а на 6-блок по-късно. За металните корпуси има друго приложение, а площадката с цялата си инфраструктура може да се превърне в икономическа зона.
Вторият вариант е да се построи АЕЦ Белене (или 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй).  
Според авторите да се изгради АЕЦ Белене като 100 % държавна собственоет бил жизнеспособен вариант, а от стратегическа гледна точка - най-добър. Твърдят, че ежегодни разходи над 2 милиарда Евро били напълно във възможностите на държавата, а рисковете били умерени. Колко е лесно да предлагаш да се харчат парите на другите (при това огромни пари) за ненужни цели! 
Вариантът за строителство в АЕЦ Козлодуй също бил жизнеспособен, но щял да бъде по-скъп и по-бавен. Не се коментира наличието на съществуващата инфраструктура и надежните връзки с електроенергийната система. Авторите сигурно нямат представа, че присъединяването на АЕЦ Белене към мрежата ще струва 1,33 млрд лв по оценки от 2010 год. Не се споменава по-ниският сеизмичен риск на площадка Козлодуй, както и вероятното деградиране на антисеизмичните възглавници под главните корпуси в Белене. Площадка Козлодуй била вече натоварена с много ядрени инсталации, което я правело рискова. Авторите трябва обезателно да разяснят  този риск на французите, които ще строят нови реактори само на съществуващи площадки. 
Упоменати са и варианти с участие на чуждестранен инвеститор и приватизация.
На 10 октомври м.г. авторите са се обърнали към 4 души, наричани рецензенти (един от тях - Проф. Омото е в борда на VINCC). Формулирали са 4 общи въпроса, на които са поискали и са получили положителни отговори в кратък и кондензиран формат. Това разбира се не е научна рецензия. Докладът бил обсъден и в Булатом и на 11 ноември крайният доклад вече е готов. С оглед на ниското му качество си мисля, че Булатом напразно са инвестирали пари в този доклад, но това е техен проблем.

Заключение

Виенските автори настояват, че здравият разум изисквал категорично и без всякакво забавяне да се завърши проекта АЕЦ Белене. Друго заключение в доклад, поръчан от едни ядрени лобисти на други ядрени лобисти не би могло да се очаква.
По мое мнение здравият разум изисква здравословно дистанциране от такива лобистки искания.