Муравей Радев
През 1996 г. при управлението на Жан Виденов с икономически вицепремиер Румен Гечев, БСП фалира половината банкова система и обвини за това алчните частни банкери, удобно забравяйки, че министърът на икономиката Климент Вучев /пряко подчинен на Румен Гечев/ публично призоваваше държавните предприятия да не връщат кредитите на банките, защото видите ли и едните и другите били държавни, а партийно подбраното ръководство на БНБ се командваше директно от „Позитано“ 20. В наши дни, след публикуването на втората стенограма за КТБ, видни соц. лидери се опитват да заемат героичната поза на
спасители на нацията и защитници на бедните
За да се разбере в дълбочина поредната демагогия на тези хора трябва да си припомним решенията на КСНС при Президента от 29 юни 2014 г. – първата стенограма. В изключително сложна обстановка – криминална атака срещу банковата система, взривоопасно нарастващо публично недоверие към банките, повсеместна паника сред вложителите и непосредствен системен риск за цялата банкова система, държавните ни мъже и политически лидери взеха много правилни и национално отговорни решения.
В нарочна декларация те заявиха в прав текст:
1. Държавата застава с целия си финансов и административен ресурс зад банките и ще вземе всички необходими мерки, за да гарантира банковата стабилност в страната. Ако са необходими средства ще ги осигури „колкото – толкова“.
2. Банките ще продължат да работят в нормален режим, т.е. няма да има „банкова ваканция“и затруднения при разплащанията и ползването на средствата от физическите и юридически лица.
3. Валутният борд е непоклатим и ще действа до влизането на България в Еврозоната.
Броени дни след оповестяването на тези решения, обстановката в страната се нормализира, паниката стихна, а системният банков риск бе преодолян. Нещо повече, след като държавата обяви, че застава зад едната от двете „рискови“ банки и предостави известен ликвиден ресурс под формата на заем, вложителите спряха да теглят парите си и банката бързо се стабилизира. Нещо, което не бе направено за КТБ. Защо, отговорът идва от втората стенограма. Само след 15 дена, на нова среща при Президента същите тези държавни и политически мъже взеха обратна позиция. Малодушно забравиха още топлите и доказано работещи решения и заеха пасивна, изчаквателна позиция, която водеше до неизбежен фалит на банката.
Дали всички участници в тази среща са съзнавали какво ще последва след „национално отговорната“ им позиция? Съмнявам се, защото от стенограмата е видно, че повечето от тях смесват разглежданите два варианта за изход, които са диаметрално противоположни и изключват всякаква възможна, дори и частична комбинация помежду им. Ако изключим политическите задявки, несръчното подхвърляне на горещия картоф, политическото и институционално бягство от отговорност, ще остане много малко за анализ. И все пак достатъчно, за да се очертае позицията и приносът на отделните участници за печалната съдба на КТБ. На заседанието се дискутират два варианта:
ПЪРВИ ВАРИАНТ – подпомагане на банката за да не фалира
За осъществяването му се минава през промяна на действащото законодателство с цел намеса на държавата, разделяне на активите на добри и лоши, финансово подпомагане от правителството – ликвидна, а при нужда и капиталова подкрепа и постепенно стабилизиране и оздравяване на банката. При този вариант, всякакви разговори за изплащане на депозити независимо дали под или над гарантирания по закон максимум от 100 хил. евро са излишни, защото принудително изплащане на депозити има само при обявяване на банката в несъстоятелност /фалит/. А смисълът на варианта е оздравяване. За съжаление голяма част от времето на това заседание бе загубено в дискусия по този въпрос. Имаше разбира се и много градивни предложения за спасяване на КТБ. За този вариант се обявиха ГЕРБ, ДПС, Правителството и БНБ. Европейската комисия също подкрепя такъв подход – много европейски държави така спасиха банките си вкл. и чрез одържавяване.
ВТОРИ ВАРИАНТ – запазване на статуквото,
никаква промяна на законодателството и предстоящ фалит на банката.
За този вариант се обяви БСП с аргумента, че нямало достатъчна информация, не били ясни много параметри и трябвало да се изчака. А за да е по-приемлив за населението бъдещият фалит, Румен Гечев предлага „Да бъдем по-обтекаеми с елемент на оптимизъм“. Другият представител на БСП Атанас Мерджанов по-директно заявява: не на нов закон, изплащане на гарантираните депозити /т.е. фалит/ и след това, когато се получи пълната информация за картината – да се мисли какви действия да се предприемат.
Така поради несъгласие единствено на БСП не се постига консенсус при Президента и КТБ бе хвърлена на вълците.
На фона на тези събития и на изразените становища документирани във втората стенограма, както и на известните ни днес плачевните последици от фалита на КТБ, спекулациите и популизма на някои водещи фигури от
БСП минават всяка граница
Те били спасили бедните хора в България, защото попречили да се приеме специален закон за тази банка с което всъщност не допуснали да се изплащат на богаташите депозитите над 100 хил. евро. Пари, които бедните щели да платят на богатите. Теза от времето на ранния сталинизъм. При това лишена от всякакъв смисъл, защото задължително изплащане на депозити има само когато банката фалира, за което приносът на БСП е безспорен. Останалите участници в срещата предлагат нов закон. При него няма място за изплащане на каквито и да било депозити, защото той не фалира, а оздравява банката. Така, че ако го бяха приели, нямаше как бедните да плащат големите пари на богатите.
В заключение, винаги съм застъпвал тезата, че КТБ можеше и трябваше да бъде спасена. И ако бяхме го направили щяхме да платим няколко пъти по-малко. КТБ е уникално явление. Явление с две лица.
Едното е банка, другото – пирамида
В банката парите са на населението, бизнеса и държавните институции. Те трябваше да бъдат спасени, а пирамидата решително и безкомпромисно разградена. Сега, след принудителния фалит, потънаха и двете. Парите загубихме, а порочните връзки между пари и власт създали пирамидата се заметоха. И ако за създаването на този двулик конгломерат с право можем да виним собствениците и ръководството на банката, ведно с политическата класа и държавните институции, то за недомисления фалит основната вина носят управляващите по това време БСП, видно по безспорен начин от публикуваната стенограма.