Александър Йорданов,Специално за Faktor.bg
До предсрочните парламентарни избори у нас остават броени дни. Нито дебатите по медиите, нито срещите с избирателите, могат да променят съществено очакваните резултати. Това може да направи някакво извънредно, изключително, събитие, но то би било случайност за последствията от което може да се разсъждава едва след като се „случи”. Но да се разчита в политиката на успех чрез „случване” на случайности е несериозно.
Предизборна „битка” нямаше, защото алтернативите бяха очертани много по-рано – по време на президентските избори. Сега наблюдаваме повторение на същия филм при очевидно спаднал интерес на зрителите. Но така или не, прожекция ще има и то много скоро, а след нея са възможни
три опита за съставяне на правителство
Третият ще бъде опит на отчаянието и със сигурност скок в неизвестното. Затова е рано да го обсъждаме. Първият опит ще бъде на политическата сила, която победи на изборите. Но независимо коя ще бъде тя, новото българско правителство ще зависи от партиите заели места от третото надолу. Те стават „важните” в очертаващата се следизборна картина. Втората партия само ще чака първата да не успее да състави кабинет. За да опита и тя. Ако това е ПП „ГЕРБ” напълно реалистично е мандатът да отиде в някоя от следващите партии. Като за последно.
КОД „ЧЕРВЕНО”
Нямам спомен на други избори да са влагани толкова много медийни усилия за реклама на една партия – Българската социалистическа партия. Може да се каже, че тази партия, която е символ на политическото статукво, днес се радва на медиен конфорт, какъвто може да й осигури само късата българска памет или нечия дълга финансова ръка. Друго обяснение няма. И в най-затънтеното българско село разбраха, че БСП се стяга да яхне властта. За целта бе направена дори специална фотосесия на яхналата кон Корнелия Нинова.
БСП е пряк наследник на БКП, чието 45 годишно несменяемо „статукво” бе записано дори в член първи на сдалата багажа социалистическа българска конституция. След демократичните промени БСП бе част от статуквото в различни управленски коалиции, а имаше възможност и да управлява самостоятелно. Неин предпочитан партньор винаги бе Движението за права и свободи с лидер Ахмед Доган. В този смисъл БСП е предвидима партия и нещо повече от статукво. Тя е бабата на статуквото. Всяко нейно управление бе като повторение на един и същ лош филм, който днес тази партия се опитва да ни накара отново да гледаме. Че и да си платим. Особено трагично за страната бе управлението на БСП в периода 1994-1996 година, когато дори и с „най-честния” социалист начело, както го представяше пропагандата – Жан Виденов, станахме свидетели на най-нечестното управление. Тогава България бе докарана до просешка тояга, до икономически и финансов фалит, спетяванията на хората бяха окрадени, а месечните пенсии и заплати станаха равни на часовата трудова ставка на гражданите от средноразвитите европейски държави. В България, помня добре това време, стана по-зле дори от Русия, макар че не е лесно да докараш една страна да бъде по-зле от Русия. Сега БСП обещава, че ако спечели изборите няма да управлява както през 1994-1996 година, но не дава нито едно доказателство в потвърждение на това обещание. Точно обратното. Сред тия, които се канят да скочат в управлението, виждам
лица от кошмарните Виденови години
Затова и ако някой гласува за тази партия то ще да е само от мазохизъм. За да се увери, че пак ще му се случи същото. Че филма наистина е слаб. Не изключвам, че ще има такива граждани, а някои социологически агенции дори убеждават, че мазохистите в България ще бъдат мнозинство.
Всичко, което говори БСП в предизборната си кампания е лъжа. Но най-опасно е заигравеното й с руските интереси, т.е. готовността й да ги обслужи. Което също бе демонстрирано многократно дори визиуално чрез фотосесия на същата Корнелия Нинова с руски знамена. И тъй като днес Русия е държава намираща се в сериозна икономическа криза, с проблематизирани отношения почти с целия свят, желанието на БСП да обвърже страната ни с Кремъл практически работи срещу българските национални интереси. Затова и евентуален успех на БСП на предстоящите избори е възможно да бъде приветстван в Москва, но със сигурност няма да бъде от полза за България. Всички нормални държави ще си вземат „бележка” и с „едно наум” ще развиват отношенията си с нас. Така гонейки дивото ще изтървем питомното.
Показателно е, че именно БСП разпространява лъжата, че санкциите на Европейския съюз ограничават търговията с Русия. Истината е обратната, а именно, че самата Русия е въвела санкции, т.е. забрана за внос на стоки за своите граждани от страни от Европейския съюз. Както е добре известно, санкциите са единственото мирно средство, с което може да се възрази на агресивната и нарушаваща международните договори политика на Русия. И не случайно те се подкрепят от всички държави членки на Европейския съюз, от САЩ и Канада. Фактът, че от БСП се противопоставят на санкциите, е доказателство, че те са готови да обслужват чуждата на нашите национални интереси руска политика. Нещо повече. В предизборната си пропаганда от БСП внушават, че България практически ще защитава руски позиции в Европейския съюз, което е равносилно на национално предателство.
БСП разчита да спечели изборите и да състави коалиционно правителство заедно с коалицията „Обединени патриоти” като от трите партии съставящи тази коалиция най-близки до позициите на БСП са партиите „Атака” и ВМРО. Но анализите показват, че гласовете подадени за БСП и „Обединените патриоти” няма да бъдат достатъчни за формиране на правителство, затова и третата партия, която е готова да подкрепи такова правителство е традиционният партньор на БСП – създаденото от Ахмед Доган „Движение за права и свободи”. От ДПС са готови да подкрепят БСП и „Обединените патриоти”, но без да участват с министри. Затова пък вече договарят позиции за свои кадри в държавни агенции или на високи дължности в министерствата. Така фактически един успех на БСП на изборите гарантира управлението на
нова „тройна коалиция”: БСП – „Обединени патриоти” – ДПС
Възможно е тази коалиция да стане и четворна, ако в парламента влезе и коалицията „АБВ – Движение 21”. По-вероятно е обаче това да не се случи поради факта, че избирателите добре разбират, че няма защо да гласуват за копие на БСП, при положение, че могат да подкрепят директно оригинала. В БСП не изключват и подкрепа от партията „Воля”, която се очертава да премине 4% бариера. Още повече, че това е „партия на ситуацията”, която по-скоро вижда своето място в изпълнителната власт и няма особени идейни скрупули. А и няма вид, че и допада сивото парлраментарно ежедневие. Нейният лидер – Веселин Марешки, споделя позициите на БСП по въпроса за санкциите. А това, заедно с меркантилността на формацията, може да се окаже лепилото, което да ориентира „правилно” партията „Воля”.
Алтернативата
Шанс да спечели парламентарните избори има ПП „ГЕРБ”. Не е голям, но е реален. Самите избори бяха предизвикани от тази партия и е логично тя да си е направила предварително „сметката”. В противен случай ще изпаднет в крайно нелепа ситуация. Лидерът на тази партия Бойко Борисов допусна сериозна политическа грешка като обвърза стабилността на правителството, което ръководеше с резултата от президентските избори. Няма партия на която да не се е случвало да губи избори. И винаги има първи път. Но правилният политически ход в такива случаи не е оставката на правителството, а подаването на оставка от лидерския пост в партията. Това дава възможност на самата партия да направи сериозен анализ на загубата, да свика свой висш политически форум – конгрес и там да реши съдбата на лидера си. Ако той е толкова „любим”, какъвто е явно случаят с Бойко Борисов, именно партийният форум е мястото, където такъв обичан лидер може отново да бъде преизбран. Но през това време той е морално задължен да продължи да ръководи правителството на страната.
Бойко Борисов и ГП „ГЕРБ” обаче заложиха на „македонски номер” и сега самото им представяне на изборите ще покаже дали са били прави. А номерът е „македонски”, защото три пъти за 10 години в съседна Р Македония го прилагаше лидерът на ВМРО-ДПМНЕ и бивш премиер Никола Груевски. И то успешно. Сега остава да видим, дали ще успее и България. Впрочем, Борисов вече има обеца на ухото от 2013 година, когато също подаде оставка като премиер, след което неговата партия спечели изборите, но не успя да състави правителство. Такова тогава набързо монтираха познатите „заподозрени” – БСП и ДПС (кабинетът „Орешарски”). Затова е и грешка изказването на Борисов, че неговата партия, ако не спечели изборите, няма да прави опит от „втора позиция” да прави правителство. Това е пряк път към още по-голяма дестабилизация на държава и за власт на „безвластието”.
ПП „ГЕРБ” не може да разчита на „зашеметяваща” победа. Приказките за „самостоятелно” правителство са по-скоро за мотивиране на твърдия електорат. В Европа, а „ГЕРБ” е за „европейско развитие”, видно от партийното име, правителствата са най-често коалиционни. А ние сме в Европа. От години наред пишман политолози облъчват ПП „ГЕРБ” с внушението да направи правителство с БСП. Бойко Борисов може да допуска политически грешки, но несъмнено отлично разбира, че едно такова правителство ще бъде край за неговата партия и за неговата политическа кариера. Коалиция с БСП е най-бързата възможност за провал на една партия у нас, ако тя не разчита на етнически вот. А това е така, защото само и единствено събирането с БСП символизира статуквото в българската политика. Всички останали партии, с изключение на ДПС, са практически извън статуквато. А ПП „ГЕРБ” е млада партия и не върви
да взима за другарче политическа старица
. Програмата на ПП „ГЕРБ” покрива очакванията на достатъчно широк електорат – от дясно до центъра и дори част от лявото политическо пространство. Именно това я прави „народна партия”. Същата роля в началото на демокрацията изпълняваше политическото „ветрило” наречено Съюз на демократичните сили. Разликата е тази, че ПП „ГЕРБ” се структурира като партия, а СДС като коалиция. Успехите на СДС бяха до момента, до който се запазваше „ветрилото” на коалицията. От момента, в който то се сви и превърна в командирска палка, т.е. в партия, започна сгромолясването. Засега ПП „ГЕРБ” удържа равновесието между „ветрило” и „командирска палка”. И това е факторът, който дава шанс на тази партия да победи на парламентарните избори. Доказателство, че ПП „ГЕРБ” все още разчита на разтвореното ветрило, е фактът, че се опитва да балансира по „руския въпрос” като често излъчва фалшиви сигнали. Но в партията много добре разбират, че няма как да седнат на два стола. А и вече са доста натежали. Реверансите, които техни функционери правят на Кремъл рискуват да ги катурнат. Защото, ако българинът иска да избере проруска партия на власт със сигурност ще посегне към оригинала, вместо към подражанието.
Дори и да спечели изборите ПП „ГЕРБ” трудно ще състави правителство. И причината е, че си загуби по пътя „партньорите”. Разделението в т.нар. дясно политическо пространство (друг е въпрос доколко то е „дясно”) направи така, че нито една от следните политически сили: „Реформаторски блок – Глас народен”, „Нова Република” и „Да, България”, не е сигурна, че ще прескочи парламентарната бариера. Любопитното е, че всички разумни привърженици на тези три формации даваха съвет на лидерите им да се обединят. Дори т.нар. „патриоти” им направиха показно упражнение на президентските избори: обединиха се и си вдигнаха процента. На президентските избори избирателите на тези три партии също показаха, че могат да бъдат заедно. Но техните „лидери” след това си направиха оглушки, не ги чуха. Помислиха се наистина за “лидери”, а са далеч от това. И сега е очевидно, че трите формации няма как да се срещнат в парламентарната зала. Някои от тях ще закъсат далеч преди жълтите павета. Но понеже съм по природа оптимист смятам, че поне една от тях ще прескочи бариерата.
И все пак, ако „Нова Република” влезе в парламента, тя вече е заявила, че няма да направи коалиция нито с ПП „ГЕРБ”, нито с БСП. И така само би помогнала на БСП да постигне целта си – правителство. Ако „Да, България!” влезе в парламента със сигурност много ще се колебае накъде да поеме. Но колебанието й пак ще бъде в полза на БСП. Защото, ако не направи коалиция с ПП „ГЕРБ”, естествено е, че ще обслужи интересът на БСП. Най-близо до попадане в парламента е коалицията „Реформаторски блок–Глас народен”. Тук имаме по-голяма яснота. Реформаторите със сигурност ще подадат ръка на ПП „ГЕРБ” за коалиционно управление.
Проблемът е, че по пътя към парламента и ако не влязат в него, всички или някои от тези политически формации, ще попилеят гласовете подадени за тях. И това ще бъде бъде резултат от липсата на европейска политическа култура.
Към парламента се е запътила и коалицията „Обединение ДОСТ”. Тази коалиция се опитва да отнеме от гласовете на традиционния коалиционен партньор на БСП – партията ДПС. Затова е и силно атакувана точно от обслужващите чужди интереси партии у нас. А чужди у нас са, както историята ни доказва, главно руските интереси. Пропагандата, че „Обединение ДОСТ” е протурска коалиция се прави именно от привържениците на проруските партии. Затова и избирателите не би трябвало да се влияят от тази пропаганда. Българските турци мюсюлмани са част от българската нация, докато десетки хиляди руски граждани, които се заселиха у нас през последните години – бежанци или не, са част от руската нация. И това е съществена разлика.
Може да се предполага, че „Обединение ДОСТ”, ако прескочи парламентарната бариера, ще желае да стане коалиционен партньор на ПП „ГЕРБ”. Но тогава проруските „Обединени патриоти” ще погледнат резервирано на свое участие в такова правителство и ще предпочетат БСП, и
известният раздавач на порции от Бояна
И така отново стигаме в този анализ до партията „Воля” на Веселин Марешки, която със сигурност при победа на изборите на ПП „ГЕРБ” ще стане част от правителствената коалиция. И не защото е влюбена в европейските ценности, а защото, както би казал Марешки, „по-лесно ще си изпълним програмата”.
Политическата картина е ясна. Пред възможността ПП „ГЕРБ” да състави правителство има много въпросителни, много „ако”, много препятствия, много несигурност. Плюс наслагваната повече от година пропаганда, че тази партия е статуквото в българската политика. Но политиката затова е интересна, защото дава възможност за успех.
Изброените в този текст партии са тези, които в достатъчно широк спектър представят интересите на българските граждани и формулират политики, които могат да станат реалност. Останалите участници в изборите са подробност от политическия пейзаж. Те нямат шанс и гласуването за тях само ще разпилее гласовете на гласувалите. Но проблемът с многото български партии не е от днес, не е и от вчера. На нормалните хора отдавна е ясно, че не може да има сто идеи за оправяне на България, за да има сто партии. Няколко да има – на ръце да ги носим. Друг е въпросът, че няма и няколко. Но нали надеждата умира последна?