Цар Путин в операция „Червеният ендшпил“ - пешките са Радев и Карпов

Войничетата на „новия Рим“ настъпват срещу България

Гросмайсторът, българските пешки и портретът от стената

Гросмайсторът, българските пешки и портретът от стената

 „Скучно, момичета“, както се изразява  сам руският президент

 Светослав Пинтев

 Държавният ни глава Румен Радев любезно покани Владимир Путин да посети официално страната ни догодина.

Без да му пука, че това може да доведе до истинска улична война между противниците и привържениците му у нас.

Без да го интересува, че този човек действа за дестабилизацията на нашия регион, това  вече е доказано. Службите на Черна гора и Македония извадиха факти. Нашите не са, разбира се, подобно нещо те не биха направили.

Говорили са си май и за проекта АЕЦ „Белене“, едно име, без нищо зад него, което вече е символ на жестокото ограбване на България в близкото минало, но и на страховита заплаха за

 ядрен апокалипсис ала Чернобил в бъдещето

  Това не тревожи ни най-малко Румен Радев, който спокойно може да повтори думите на Адолф Хитлер: ”Аз вървя с увереността на лунатик по оня път, по който ме води провидението...”.  

Без да му пука на въпросния Румен Радев, че от български президент се превръща в пешка. Не топ, не офицер, а пешка.

      Прочетох в медиите също, че „в телефонен разговор българският президент  е поздравил руския по случай Деня на Русия, който се е състоял на 12 юни.“ С малко закъснение, но няма лошо.  Или са си говорили точно на тази дата, но Радев дълго го е било срам да ни го каже. И без това го научихме от пресслужбата на Кремъл, цитирана от ТАСС.

Не вярвам Радев да е попитал защо „се състояха“ и хиляди арести на протестиращи мирно руснаци, нито защо на улица „Тверская“ в Москва скандираха мощно „Долу царят“.

 Сигурен съм, че не го е попитал дори за скандала с неговите думи, че азбуката дошла от македонските земи. Новината за поканата дойде само ден, след като пратеникът на Путин Анатолий Карпов каза други скандални думи по въпроса, за да подчертае, очевидно, че заяждането с най-скъпото за българите, със светая светих на народностния ни дух, изобщо не е случайно, а е плод на

  целенасочена политика

 Подправена с мегаломанска ирония. "В Русия ние смятаме, че азбуката е дошла от Византия. Тогава България е била на високо ниво на развитие, а Кирил и Методий са българи. Но по онова време България е била с много по-голяма територия. Сега България е по-малка, Македония се е отделила". Така бившият световен шампион по шахмат  се опита по направо комичен да обясни скандала с изказването на Путин, че азбуката е дошла от "македонската земя".

И двете твърдения са технически верни, поне в първите изречения, но целят лъжливи внушения.  Както се изразява Остап Бендер: „Ако се организира конкурс за лъжци, ще го спечели този, който казва истината“.  По-долу ще развием и други негови открития.

Азбуката е дошла от Византия като идея, поръчана е на светите братя от василевса, но тя е развита и наложена от македонските земи на българското царство, от Охридската школа на Св. Климент Охридски. Това „отговорните фактори“  в Русия много добре го знаят, разбира се.

 В нета пък нео-еничарите пищят, че Кирил и Методий са родом от македонските земи, Путин много правилно си го бил казал, какво толкова ревем. Какви малоумници са само. Солун е в област Тесалия, товарищи. Други дърдорят, че двамата просто били преписали византийската азбука. На тази глупост специално ще отговоря, ама друг път

Зад действията на Царя-топ, както и на пешката му Каспаров, ясно личи старата политическа, идеологическа и религиозна  концепция за Москва като Трети Рим, месианска идея как след падането на истинския Рим и на Константинопол, които изгубили вярата си, се налага сега Кремъл да ни обедини под скиптъра си. Доктрина, която в някои отношения напомня тази на царете ни Симеон Велики и Калоян, но да не задълбаваме. Сега имаме пешки.

Въпросната доктрина е обогатена, разбира се, с доктрината на Източната римска империя-Византия:

 един Бог във висините, един император на земята

 Вторият се явява проекция на първия, ако ме разбирате.

Тук ми идва наум да цитирам едно писмо на константинополския партриарх Николай Мистик до най-славния ни цар. Е, той е адресирал посланието си до Симеон, българина.
 Ето какво пише светият старец на българския владетел за намеренията на византийските властници по отношение на българското царство и народ:  „Огромно нашествие, доколкото аз мога да разбера, при царското старание или е приготвено, или пък ще бъде приготвено против вашата власт — нашествие на руси и с тях печенеги, па още алани и западните турци, които всички единомислено се съгласили да вдигнат война против тебе.“  И още: „Те /властващите в Константинопол-б.а./ няма да престанат да подбуждат за вашето изтребване всеки народ-нито турките, нито аланите, нито печенегите, нито русите и други скитски племена, докато последните не изтребят българския народ съвършено.“ 

(ГИБИ, т.IV, София, 1961, стр.265-271) 

 Опитите още продължават, както се оказва. Няма я вече Византия, но „третият Рим“ действа с нейните методи, вярвайки, че я е наследил. А България е пречка по този път.  

Накрая, за да не ужасим съвсем путинистите, ще приложим и един

 любим и на Владимир Владимирович откъс

 Той го цитира неотдавна по повод обвиненията срещу сирийските власти за химическата атака.  „Спомням си в тази връзка нашите забележителни Илф и Петров. Иска ми се да кажа: «Скучно, момичета — това вече сме го гледали“, заяви Путин.

Да поясним мисълта на вожда. В главата "Междупланетен шахматен конгрес" на романа  „Дванадесетте стола“ Остап Бендер казва в шахклуба на градчето Васюки:

"— Защо в провинцията няма никаква игра на мисълта? Ето например вашата шахсекция. Тя така се и нарича: шахсекция. Скучно, момичета! Защо всъщност да не я наречете ей така някак по-красиво, наистина по шахматному. Това би привлякло в секцията съюзната маса. Да бяхте нарекли вашата секция, да кажем, „Шахматен клуб на четирите коня“ или „Червеният ендшпил“, или „Загуба на качеството при печелене на темп“. Би било прекрасно! Благозвучно!"

Великият комбинатор е прав, както винаги. Ала ние сме гледали твърде дълго филма „Червеният ендшпил“.

 Скучно, момичета!