Отива си една изключително наситена с разтърсващи новини, интригуващи обрати и тежки политически събития година, динамична за света, бурна и за нас, но поне мирна и спорна, обнадеждаваща в много отношения. Отчайваща в други…
2017 г. напълно оправдава толкова често цитираната китайска мъдрост, някои казват, че е проклятие, за участта да живееш в интересни времена. За света началото й беше белязано от неочакваното за повечето анализатори „възцаряване“ на Доналд Тръмп като американски президент. За България и с
„приземяването“ на Румен Радев на „Дондуков“ 2
Президент, доскорошен генерал от армията, още не бяхме имали, случи се и това. А така бившите „лампазлии“ в най-високите етажи на властта станаха двама, което не е точно нормалното за една парламентарна република. Премиер-генерал от МВР, президент-генерал от армията“. Ще кажеш, че сме някаква страна от Южна Америка, но и двамата ги доведоха на власт сравнително честни избори, няма какво да ритаме. Интересен въпрос е защо българите така ни тегли към пагона напоследък? За капак ключов лидер на извънпарламентарната опозиция също е генерал. Това е Атанас Атаносов от ДСБ, ако не се сещате.
Пагон до пагона, мила моя майно льо…
Което ми припомня едни думи на социалния антрополог Харалан Александров, казани пред Faktor.bg : Това са мъжествеността, войнският тип лидерство каквото е генералстването. Това е вождът, на когото можеш да се довериш. Или хан, командир, капитан, което значи главатар… В първичните групи обикновено хората, когато са тревожни объркани, несигурни, не знаят как да се ориентират в света, се сплотяват около този, който изглежда, че най добре се справя със ситуацията. Този, при когото знанието и компетентността са съчетани със смелостта. Това е идеята за краля. Той знае как да прекара кораба през мъглата, как да плячкоса манастир в Нормандия, всички тези хубави и важни неща, от които зависи оцеляването на неговата банда, на неговата общност. Подобно нещо търсим и ние... Ветрилото от генерали явно може да се разгръща, защото те са по различен начин генерали.“
Това, разбира се, е много интересна тема за изследване, но сега сме насочили вниманието си за
2017 г. под знака на Доналд и Румен
Българският президент се закле на 19 януари, като още при клетвата се заяде с депутатите от тогавашното Народно събрание, че им остава само една седмица там, което не беше никак любезно. Някакъв политолог тогава дори се изказа, че новият президент имал инстинкти на хищник. А пък ние си мислехме, че избираме държавен глава, а не вълк, който да пуснем сред стадото, въпреки че и овчарско куче, което служи на друг овчар не е много по-добра опция. Да не говорим, че се надяваме да не сме стадо.
Това за оставащата една седмица бе ключова фраза, която показа на наблюдателите, че неизбежно ще се родят конфликти между държавния глава и бъдещето Народно събрание, изборите, за което той насрочи. Особено, ако то не се доминира от издигналата го БСП, както и стана. Изглежда уловката беше точно там, предвиден беше такъв вариант на хибридната война.
Доналд Тръмп се закле на 20 януари, само ден след нашия президент. И запретна ръкави, макар че Хилари се чуди кога му остава време да работи от пускане на новини в социалните мрежи.
„Ще запомним първата година от управлението на Тръмп с многото му туитове и недипломатични изказвания. И с няколко провалили се обещания. Което може и да не е случайно“, писа преди време Константин Клайн за "Дойче веле". Сега вече е сигурно, че ще я запомним и с
признаването на Йерусалим за столица на Израел
Акт, който разтърси Близкия Изток, а и целия свят, един проблем, който тепърва ще има своето развитие. Арабистът Владимир Чуков, както писахме, простичко обясни „Международното право много ясно определя статута на Западния бряг на река Йордан и в това число Източен Йерусалим. Това са окупирани територии, тоест статутът няма как да бъде променен, ако реално двете страни не се договорят“. Някои експерти твърдят, че Тръмп поне е хвърлил камък в блатото на Близкия Изток, което може да роди нещо. Засега не се очертава това нещо да е добро. Дано да не е така, но… Първата година на Тръмп ще бъде запомнена също с кризата със Северна Корея, която също би трябвало да има своето развитие през идващата година. В кандидат-президентската си кампания той се заканваше на Китай, но сега разчита именно някогашната Поднебесна империя за озаптяване на откачения диктатор Ким Чен Ун. Сам призна неотдавна, че именно Китай съдейства в тази посока, което не може да се каже за Русия. Ах да, на първо място с руската връзка…
Понеже се заговорихме за страната с най-многочислено население в света, сетих се, че Доналд Тръмп и Румен Радев встъпиха в длъжност точно преди настъпването на новата китайска година на Червения огнен петел. Ако търсим аналогия в тази посока на символно ниво, има какво да намерим…
За американския президент може да се каже наистина, че понякога прилича на боен петел, но пък за Румен Радев оприличаването с Червен огнен петел е напарво метафора в десетката. Ще кажеш, че Червената армия го е пуснала да ни подпали чергата, което според мнозина не е далеч от истината.
Неведоми са пътищата на символите
И тук е моментът да споменем руската връзка, която тегне над тези иначе толкова различни по тежест държавни глави. Няма място и време да я разгледаме подробно и при двамата, затова ще се спрем само на курдисването им на важните постове.
Разликата е тази, че Тръмп го проверяват за нея щателно и безпощадно, защото демократичната система работи на пълни обороти, а за Румен Радев никой не се съмнява, но пък и никой не си дава труда да го проверява. Което ясно говори за зависимостите на съответните институции. Тук проверяват бивши министри, предпочели да наблегнат на българските национални интереси, а не на тези на Путин, които дори е неуместно да наречем руски национални интереси.
Около избирането и на двамата тегне Дамоклевия меч на името Решетников, ако се вярва на някои от най-влиятелните световни медии.
„Руски правителствен институт, контролиран от Владимир Путин, е разработил план да манипулира президентските избори в САЩ през 2016 г. в полза на Доналд Тръмп, като подкопае доверието на гласоподавателите в избирателната система“, писа Ройтерс, като се позовава на настоящи и бивши представители на американското разузнаване Източниците на агенцията цитират секретни документи на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), ръководен от ген. Леонид Решетников, станал „суперзвезда“ у нас заради твърдения, че кандидатурата на Румен Радев е съгласувана с него“.
„По време на кампанията за президентските избори в България миналата година опозиционната БСП е получила таен документ с инструкции как да спечели изборите, съобщава "Уолстрийт джърнъл" като се позовава на пет официални източника от България. Човекът за тази операция е Решетников, разбира се. А това е само
върхът на айсберга
Последствията очевидно също ще оценяваме догодина. Един нюанс от тях можем да съзрем в думите на социолога Антоний Гълъбов, казани пред „Панорама“ на БНТ: "Отмина една година от мандата на Румен Радев. Досега бях склонен да го оправдавам със съветниците му, но… Имаме президент, който се опитва да застава в центъра на политическия дебат, а не е там, където му е мястото. Сравнете днешното му изявление, че управляващите губят човешки облик с това на президента Росен Плевнелиев, за което две години беше разнасян, че е разделил нацията. Само, защото е казал, че сваля политическото си доверие от правителството на Орешарски".
Социологът ясно обрисува ожесточената война, която се води срещу българската държавност: "От фалшиви новини вървим към първични страхове. Има хора, които твърдят, че стабилността се крепи на гробове. Това е проблем не само от гледна точка на интелектуален багаж и благоприличие. Президентът и БСП започват да говорят еднакво, което означава, че драматургията се пише на друго място… Имаме целенасочено използване на страховете на хората. Това са пак фалшиви новини, но насочени към страховете на хората. Преди време , за да бъде ударен министър Москов, бяха стартирани страхове срещу ваксините. Сега имаме някакви хора, които говорят, че някой убива някого. Няма проблем в мораториума срещу лекарствата, но го превръщат в убийство.“
Драматургът е ясен, ясни са и героите. От нас зависи дали ще им позволим отново да решат като трагедия от съдбата на страната ни.