Средновековните мечти на Путин или защо Русия възкресява Иван Грозни?

Партия "Евразия" проповядва, че политическият терор е най-ефективният инструмент на държавно управление

Путин възражда славата на Иван Грозни и Сталин

Путин възражда славата на Иван Грозни и Сталин

Дина Хапаева, Project sindicate 

Докато по света разрушават паметниците на тираните, Русия въздига статуи на средновековни деспоти. Ако разберем причините за това средновековно "възраждане" ще разберем и накъде отива руската политика.

През октомври 2016 година, с одобрението на министъра на културата на Русия в град Орел беше открит първия в историята на страната паметник на Иван Грозни. Месец по-късно Владимир Жириновски, лидер на крайно националистическата ЛДПР, призова проспект "Ленин" да бъде прекръстен на "Иван Грозни". А през юли миналата година самият президент 

Владимир Путин почете тиранина,

като заяви  - лъжливо - че уж "още не е известно дали Грозни е убил сина си. Мнозина изследователи смятат, че той изобщо никого не е убивал".

Истината е, че мнозинството историци смятат, че цар Иван напълно е отговарял на даденото му прозвище "Страшен": той не само убива сина си и други свои роднини, но и създава опричнината - държавна репресивна система, тероризирала Русия от 1565 до 1572 година. Той е разгромен в Ливонската война, а неговото лошо управление води до Смутното време и колосалното запустение на Русия.

Съвременният култ към Иван Грозни започва да се създава от Йосиф Сталин. А в средата на 2000 година руската партия "Евразия", политическо движение начело с профашисткия мистик Александър Дугин, започва да позиционира Иван Грозни като доброто въплъщение на "автентичната" руска традиция – абсолютна монархия.

"Евразийството" на Дугин призовава към "ново средновековие", в което малкото, което е останало от руската демокрация, трябва да бъде заместено от общество на съсловията. В "идеалното" бъдеще, което рисува Дугин в страната ще се върне средновековното социално устройство, ще бъде възстановена империята, а православната църква ще получи контрол над образованието и културата.

През 90-те движението на евразийците беше маргинализирано, но то придоби значителна популярност и влияние през последните години. Няколко пъти Путин нарича  евразийството  важна част от руската идеология, нарече го дори фундаментален принцип на "Евразийския съюз".

Евразийството се превърна в полето, на което сили обединяват ултранационалистически групировки и именно то привлече новите "легиони" - поддръжници на символите на терора - Иван Грозни и Сталин.

Главните идеолози сред тях са членовете на партия "Евразия", която проповядва, че 

политическият терор е най-ефективният инструмент на държавно управление

и призовава за "нова Опричнина" - антизападна, евразийска консервативна революция. Според Михаил Юриев, член на политическия съвет на "Евразия" и автор на утопичния роман "Третата империя", опричниците трябва да бъдат единствената политическа класа и да управляват, опирайки се на страха.

Иван Грозни не е единственият средновековен рудимент, който сега бива възраждан в Русия. Възражда се и средновековният речник. Напрпимер, в обикновената реч се завърна думата "холоп" (селяк), чието значение е "роб, крепостен селянин". Този лингвистичен регрес е съпроводен от тревожен ръст на съвременното робство в Русия. По данни на "Глобалния индекс на робството", над един милион руснаци сега се намират в робство на строителния отрасъл, в армията, в селското стопанство, а също така и под сексуално робство. Нещо повече, голям е броят на тези, които с удоволствие се идентифицират с бъдещите господари.

Дори руски официални лица одобрително говорят за крепостното право (робството). Валерий Зоркин, председател на Конституционния съд, написа в своя статия публикувана в "Руски вестник" (официалният орган на правителството), че крепостничеството е било "главната опора" на Русия. Още един средновековен термин "господарските хора", което се превежда като "слугите на негово величество" е много популярен сред високопоставените бюрократи, които наричат така ласкателно самите себе си.

Носталгията по крепостничеството се допълва от желанието да бъде върнато самодържавието. Видни руски интелектуалци, включително кинорежисьорът Никита Михалков, журналистът Максим Соколов и свещеникът от РПЦ Всеволод Чаплин, съвсем сериозно призовават да бъде коронован Путин, а петицията им в интернет събира все повече подписи. Показателно е, че протестите през 2011-2012 година бяха интерпретирани не само като протести против Путин, но и като протести против обществения ред, за който мечтаят евразийците.

Мълчаливата подкрепа, която Путин дава за евразийската концепция на неосредновековна Русия апелира и към историческите спомени за сталинизма. Според Дугин, 

Сталин е създател на Съветската империя,

той "изразява духа на съветския народ, съветското общество". И не е изненадващо, че паметници на Сталин започнаха да се появяват в различни руски градове.

Корените на новото средновековие идват от носталгията по обществен строй, основан на неравенство, касти, кланове и терор. Прославянето на исторически деспоти е следствие от поддържането на тези радикални антидемократични, несправедливи "ценности". 

За съвременните почитатели на Иван Грозни миналото е пролог към бъдещето.

Превод: Faktor.bg