Руският президент Владимир Путин най-после изплю камъчето. Заяви открито, че не е възможно в Русия скоро да се появят политически порядки, подобни на тези в САЩ, Франция или Германия. Дали случайно, дали не, но думите му бяха излъчени около смазването на протестите и арестуването на стотици хора в Деня на Русия. Както си е по стара руска и съветска традиция. Така много ясно беше онагледено кои точно порядки е имал предвид стопанинът на Кремъл.
Путин е артикулирал това изречение пред камерата на американския режисьор Оливър Стоун, който напоследък е превърнал в модерен вариант на свой личен летописец. Подобни хронисти се имали много руски царе, нали е трябвало да увековечават делата им, но обикновено са ги подбирали сред грамотните верноподаници. Тази длъжност да бъде поверена на американец е авангардно, но не съвсем.
Идеята е на точно 100 години
Ето, че е дошло време да бъде извадена от прашния сандък. Самият Ленин прави този революционен пробив в летописната традиция, като за първи път натоварва истински американец с нелеката задача да представи вожда пред света, да го превърне в символ на париите презрени.
С нея се заема Джон „Джак“ Сайлъс Рид, американски журналист и авантюрист. Той написва книгата „Десет дни, които разтърсиха света“, където представя октомврийските събития през 1917 г. като някаква романтична приказка за идиоти, като величава епопея. Опитва се да я пробута на целокупното човечество, което трябва да остане в захлас от великата революция и нейния вожд. Твърди се, че Рид е присъствал при превземането на Зимния дворец в Санкт Петербург на 8 ноември 1917 година. Нищо чудно даже да е организирано заради него, нали е „окото на историята“. Или на най-голямата лъжа, фабрикувана някога.
По чиста „случайност“ Джон Рид е и един от основателите на Американската комунистическа партия. Янките са разкрепостени в това отношение, може да ги наеме всеки, който си плаща добре, няма никакъв проблем. Нали всичко е бизнес. Така е било преди век, така е очевидно и днес.
Точните думи на Путин във втория епизод на интервютата, които от доста време дава за Стоун, са: ."Не е възможно да си представим, че от днес за утре у нас ще се появят същите порядки като в Съединените щати, Франция или Германия“. Той развива тезата, че обществата трябва да се развиват постепенно, което е така, разбира, се, но пропуска да каже, че самият той лично се опитва да завърти в обратна посока колелото на историята. Което не е възможно, както е отбелязал именно другарят Ленин.
„Почти хиляда години в Русия е било монархия, после дошли комунистите, а десетилетия начело е Сталин. Едва през деветдесетте години се полага основата на новия, демократичен етап от развитието“, казва Путин. Проблемът е, че точно този етап е прекъснат с началото на неговото управление, което тогава не е оценено от западните лидери. Дълго време те се правиха, че всичко е наред, че в Русия расте и крепне демокрацията, което определено не беше вярно. Така им беше удобно, а
сега си плащат
Днешната агресивност на Кремъл можеше да бъде укротена много рано, ако в Лондон например бяха обърнали внимание на книгите на бившия офицер от ФСБ/КГБ Алексанъдр Литвиненко, където той подробно описва генезиса на престъпния режим, чудовищната реалност в Кремъл и тази знаменита служба, която той обвинява дори във взривяването на руски блокове, за да се припише това на чеченски терористи и да може Кремъл да започне втората чеченска война. За блоковете в Рязан представя и доказателства-документи, че заловените по случайност от милицията „атентатори“ са служители на КГБ/ФСБ, служебна е и колата им. Взривното вещество, идентифицирано от няколко експерти като хексоген, на сутринта се е превърнало в пудра захар. Просто е преспало в КГБ, а там се случват всясякви чудеса, както е известно.
Литвивенко пише: „Да започнем с мотивите. Няма престъпление без мотив. И тук имаше мотив. Ответната реакция на взривовете — ето този мотив. А ответната реакция означаваше война в Чечения. На кого беше изгодно да вдига блоковете във въздуха? Определено не на чеченците. На кого беше нужна тази война? На Путин. За да гласуват хората за него. Разправят, че той произнесъл прочутата си фраза „Ще ги удавим в нужника!“ случайно, под моментно впечатление. Мисля, че не е така. С тази фраза той спечели изборите. Тя беше неговият предизборен лозунг. Нещо като „Цялата власт на Съветите!“
Това е дълга тема, разбира се, няма как да и ръзвием сега, мисълта ми е, че в Лондон, Вашингтон, Париж и Берлин много добре знаеха с кого си имат работа. Реакция дълги години нямаше. През 2006 г. същият този Литвиненко беше убит с полоний насред Лондон,
ликвидиран с „малка ядрена бомба“
Едва миналата година от общественото разследване на убийството на Александър Литвиненко излезе официално становище на Лондон, с обвинение към двама бивши офицери от КГБ/ФСБ, единият руски депутат по онова време:
“Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун са отровили Литвиненко, използвайки с радиоактивен изотоп полоний.
Според изводите от доклада на публичното разследване администрацията в Кремъл, Владимир Путин и членовете на неговата администрация имат реални мотиви за убийството на бившия руски офицер, който се превърна в един от най-острите критици на Руската федерация.“
Основните изводи на ръководителя на разследването сър Робърт Оуен бяха: „Аз съм уверен, че Литвиненко е починал от смъртоносна доза полоний-210, който е приел с чаша чай в хотел „Милениум” на 1 ноември 2006 година. Той е направил това /пил от този чай/ не случайно и не с цел да извърши самоубийство. Той е бил преднамерено отровен.“
Дмитрий Песков обяви от името на Кремъл, че това
клони към изящния британски хумор
Руският президент Владимир Путин „най-вероятно е одобрил“ отравянето на бившия агент на КГБ Александър Литвиненко в Лондон, заяви британският съдия в рамките на заключението на общественото разследване за смъртта на бившия агент.
Това едва ли е британски хумор.
За заснемането на "Интервютата с Путин" Оливър Стоун е получил безпрецедентен достъп до президента и е провел над двадесет интервюта с него в рамките на две години. Самият режисьор нарича лентата "най-подробния портрет на Путин, даван на западен интервюиращ". Естестевно, нали всичко това се прави за целите на пропагандата. За Литвиненко дали го е питал? Не се е чуло поне.
Официално Кремъл заяви, отново чрез говорителя си Дмитрий Песков, че филмът разкрива държавния глава "в истинската му същност". А тя е на ангел небесен, разбира се. Поръсен с няколко кофи американска пудра захар