Президентът - в казармата, Иво Христов - в кошарата

Някой крои на Радев фуражката и се кани да го върне в строя, но не са „мръсните соросоиди“

 „Враг с партиен билет“ ли дебне държавния глава ?

Светослав Пинтев

 Президентът Румен Радев наруши оглушителното си мълчание, за да ни съобщи, че „в последните дни ескалира напрежение по отношение на проекта на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство и предвидените промени в други закони…“  Какъв странен, но сякаш познат стил.. Ескалира напрежение по отношение на … проект за закон. Сякаш изявлението го е писал не доскорошен военен, а човек с претенциите да е ляв журналист, каквото и да означава това у нас. Глаголът ескалира обикновено се използва за конфликтни ситуации, когато има опасност да избухне насилие, не и за закони, въпреки че за налагането конкретно на този проект е бил

 упражнен натиск,

 както се разбра. Опасност от такова насилие у нас, слава Богу, засега няма, но в тази фраза без особено усилие може да се открие стилистиката на началника на кабинета на президента Иво Христов, ляв до почервеняване елемент, макар да е завършил в упадъчния Брюксел. Една персона, която трябваше вече да си е подала оставката, след като стана ясно, че е казала пред извиканите в президентството държавни служители от Министерството на правосъдието: „Ще има едни дясно-сини или там синьо-десни избиратели ще вряскат, но те винаги си вряскат“.  Вероятно си ги представя като агнета, които ще идат курбан за Великден, та вряскат безнадеждно преди да им теглят ножа. Иво е трябвало да стане овчар и да свещенодейства в кошарата, не началник на… каквото там е началник.

Президентът Румен Радев вече трябваше да се е извинил на нацията за това безочливо и просташкото изказване, обиждащо български граждани, които той уж нямаше да дели по цвят. Още в четвъртък сутринта трябваше

 да съобщи, че е уволнил Иво Христов

  и да изкаже съжаление за петното, което е цвъкнал той върху президентската институция. Нищо такова не се случи, напротив, демонстриран беше безпардонен фатмашки манталитет, украсен със загатнатата соц-плакатна стилистика на самия Христов. Президентът Румен Радев явно бърка България с казарма, в която неговите заповеди са малко по-горе от Божиите. А това умело се използва от определени среди. Страхувам се, че някой му крои фуражката и се кани да го върне там, но не са „мръсните соросоиди“, да не се плаши от тях. Да се огледа за „приятелски огън“….  Президентът, апропо,  говори за страната и света сякаш чете конско пред строя по повод на пререкание между личния състав на пета и трета барака.

 „Станахме свидетели на засилващи се опити за външно вмешателство в нашия изборен процес“, заяви патетично той. Което ми напомни, че още не е уточнил кой освен Турция се намесва в изборите ни, както се изказа в деня, когато гласувахме. Да не е Путин? И ще направи ли Румен Радев промени в законите, които да ограничават БСП.

Има, разбира се, вероятност неопитният в политиката Радев да е  побутван съвсем умишлено в тази посока. И то не от класическия враг, а от 

 „враг с партиен билет“

 Прочетох в „Труд“ следното: „За четвърти път в рамките на три месеца администрацията на президента Радев хвърля властта в юридическа криза. Дори да сметнем, че първият път е било от неопитност, второто е било случайност, а третото е било просто грешка, при четвъртия път вече не можем да си затворим очите – в кабинета на Румен Радев има хора с притеснителна юридическа некомпетентност, несъответстваща на позицията им около президента“.

Освен, ако не са сложени на „огневи позиции“ специално заради това. Има и такива черногледци, които твърдят, че изобщо не се отнася до некомпетентност, а точно обратното - до  работа на професионалисти, но… в саботажа. 

Вече се заговори активно за импийчмънт на държавния глава, макар че този термин не значи точно това, което си мислят болшинството от тези, които го употребяват. Прокрадна се тезата, че някой много иска да катурне президента Радев и да курдиса начело на държавата вицепрезидента Илиана Йотова, макар че нямам никаква представа какво би могла да прави тя там. Все някой знае.