Александър Йорданов, специално за „Faktor.bg”
И до мен стигна новината, че нашият прeзидент се кани да се тътри през май в Москва. Не съм аз този, който ще го разкандардиса. Но дългът ми на българин ме кара да му обърна внимание, ако наистина стигне до Москва, да не се увлича по расовата теория за „славянското братство” и за Русия като „защитник на славянството”. Защото тази теория, както е рекъл още великият Пенчо Славейков е “политика на наши и чужди мракобеси” за „унищожението на едни за храна на стомаха на други”. Руската лъжа за „славянското единство” води до „културното и политическото гнетене на всичко, що е честно, свободолюбиво и прогресивно по дух и мисъл и у нас дома, и у тях си дома.”
Всеки образован човек знае, че хората ги сближават не расовите характеристики, а духовните и нравствените ценности, които стават същност на живота им. И ако днес българи и поляци, например, сме заедно в обединена Европа, то не е защото сме с общи славянски корени, а защото сме прегърнали заедно ценностите на свободата, демокрацията, правото, справедливостта и солидарността. Това ни „братосва”. „Братя” сме и с други, съвсем неславянски народи –германци, французи и англичани, испанци и унгарци, италианци и датчани...Но да не изброявам всички народи и държави от НАТО и ЕС. „Братството” ни с тях е и по ценности, и по оръжие. То е скрепено с мир. Ние не нападаме, не окупираме съседни държави и народи. Като поляците сме
патили от руската „славянска братска обич”
Те преживяха руската окупация, ние също. Тази окупация съсипа живота на много поколения, обърка умствено много хора като ги направи слуги на окупаторите. Затова и не искаме повече да чуваме за нея. Нека руснаците да си дандуркат „славянството” в Русия. И ако може – без нас. Затова и се чудя на акъла на президента Румен Радев, защо е ръгнал да ходи по никое време в Москва. Там добро за България няма. Доказала го е историята ни, доказва го и настоящето ни. Малка ли му е на Радев Европа, та се забива в Москва?
Възможно е официалният повод за визитата на Румен Радев в Москва да е свързан с „Дните на българската култура” в руската столица. Така поне информираха някои български медии, представяйки Радев като „патрон” на честванията. Въпросът е, че за това бутафорно събитие липсва информация в сайта на българското министерство на културата, няма такава информация и в календара на Българския културен институт в Москва. „Изложбата” на Светлин Русев, която според някои медии щял да открива Радев в Москва, е открита още на 11 април и това се е случило в залата на известния скулптор Зураб Церетели, който е и президент на Руската художествена академия и е известен с гигантоманските си бюстове и статуи на руски императори, съветски диктатори и генерали, както и със своя „шедьовър” – скулптурата на „живия Бог” – Владимир Путин. На откриването на изложбата „Светлин Русев. Живопись. Избранное. 1988 – 2018” освен Церетели присъства и българският посланик в Москва Бойко Коцев – същият, който уж бе върнат в България във връзка със „случая Скрипал”. Светлин Русев произнася „уникална” реч. В нея той се връща към спомена за родния Плевен. Няма лошо. Но лошото е, че ползва този спомен, за да тресне една дебела пропагандна лъжа, а именно, че „само при третия щурм за освобождението на града от турците загиват повече от 30 000 руски войници”. На мен е ясно, защо Светлин Русев лъже. Ясно ми е и защо т.нар. „български посланик” не реагира на лъжата. А толкова ли е трудно на руснаците да им се цитира истината, такава каквото я има и в техните официални документи от времето на Руско-турската война (1877-1878). Жертвите на руската армия в цялата Дунавска кампания не са повече от 12 000, но това не са само руснаци, а още украинци, белоруси, финландци. Къде тогава са тия 30 000 загинали само в едно сражение? Навремето, в годините на „голяма лъжа” наистина се спекулираше с 200 000 жертви на руската армия в „освободителната война”. Но оттогава изтече много време и никой сериозен историк вече не споделя тази лъжа, защото общият брой на руската армия е бил дори малко по-малък. И няма данни да е загинала цялата руска армия до последния ординарец. Явно Светлин Русев
не е мръднал на йота от комунистическите лъжи
Затова и забравя да спомене, че третия щурм за Плевен завършва с поражение за руската армия. Че загиват 2 генерала, 295 офицери и слава Богу, многократно по-малко войници от тези, които с лека ръка българския художник е пратил на небето. Та редно е, ако Радев отиде в Москва да си спомни, че е български офицер и с достойнство да коригира неистините, които се разпространяват в Москва с мълчаливото съгласие на българското посолство в руската столица. Впрочем, по странен начин бе отбелязано от българското посолство в Москва и началото на българското председателство на Съвета на ЕС. Вместо да гостуват български музиканти, честта да отбележат това знаменателно събитие се падна на солисти от Московския Болшой театър. За да се претопли вчерашния обяд на „руско-българското братство”.
Демократичните европейски ценности, а не руските расови „славянофилски” и евразийски теории, са в основата на българското национално светоусещане. Нашата нация не е нация–окупатор. Станали сме нация, защото сме открили и оценили във всинца живеещи под българското небе, независимо от тяхната раса и вяра, доброто и човещината, и заедно сме прегърнали свободата и демокрацията. Българската национална революция има за идеал равенството между всички, които „щат живеят под едни чисти и святи знамена, както е дадено от Бога да живее човека”. Дадено от Бога и утвърдено чрез Закона, а не от „батюшката” император или владетелят днес на Кремъл.
От Бога ни е дадено да бъдем европейци,
затова и Христо Ботев от палубата па парахода Радецки се обръща не към Москва, а към „християнска Европа”. Левски и Ботев мислят за българския народ като за европейски народ, а не като за „славянски братя” или периферия на евразийската империя. И не само мислят, но и говорят, и пишат всичко това във време, когато имперска Русия тъпче и унижава много славянски народи, когато обикновеният човек в нея е „закрепостен” към господаря. Затова и за просветеното възрожденско българско мислене „руският модел” на държава е неприемлив. Неприемлив е той и днес за нас.
Преди 148 години, на 23 април 1870 г. в притурката на в.”Тъпан” Христо Ботев подиграва т.нар. „велика идея на славянофилите”. Карикатурата, която публикува показва една турбулентна руска мамаша, чиято „величественост” прикрива властта на нагайката в собствения ѝ дом. Тя е стъпила с огромното си крачище върху славянска Полша, с лявото си отвратително ръчище е сграбчила здраво за косите Украйна, а с дясното – посяга и на България. Сърбия също чака да я сграбчи мамашата. Но такъв е нашият Христо Ботев.
Той не цепи басма нито на турския султан, нито на руския император. Затова и той е наш национален герой. Затова е Ботев, а не някоя днешна русофилска шушумига.
Славяните са християни. Но нима руснаците са християни? Ако бяха такива щяха ли толкова много години да крепят и търпят антихристиянския болшевизъм? Щяха ли да бъдат така агресивни и военолюбиви, да защитават диктаторски режими, да мразят западната цивилизация? Славяните са кротки, миролюбиви, толерантни, любознателни хора, които прегръщат „западните” идеи за свобода, независимост, равенство, демокрация, човешко и национално достойнство. За тези идеи те са готови на саможертва. Те състрадават чуждата неволя. Какво общо могат да имат с тях вчерашните съветски и днешните руски управници, които мразят „западната цивилизация” и смятат, че за собствената им несрета е виновен винаги „лошият Запад”? И не могат да излязат от омагьосания кръг на имперското си мислене и поведение? Няма нищо „славянско” в политиката на Владимир Путин днес, както нямаше нищо „славянско” в политиката на Ленин и Сталин, в политиката на руските императори преди тях. Не казвам нищо ново. Написал го е още Христо Ботев преди 143 години във в.”Знаме”:
„Русия, тая мнима защитница на славянството...”
Но защо българският президент се е запътил точно в навечерието на най-хубавия български духовен празник – 24 май, в Москва? Нима не знае, че „мероприятието” на което би присъствал – т.нар. „Български дни на културата” в руската столица, ако изобщо го има (засега такава информация няма нито на сайта на Министерството на културата, нито на сайта на Българския културен институт в Москва, нито на страницата на Българското посолство в руската столица!) ще бъде използвано за легитимиране на руско-българското „славянско братство”? Нима не знае Радев, че именно Русия е държавата, която от десетилетия манипулира истината за българския принос в европейската цивилизация? Нима не беше вчера, когато от Москва долетя „великото географско откритие” на „македонската земя”, където била създадена „славянската писменост”? И за българското царство-господарство, за българската азбука, четмо и писмо, нито дума. Или може би сега ще очакваме Владимир Путин да се „поправи” и да смени адреса на провокацията като я насочи този път срещу Р Македония, след като тази страна прояви достойнство и прогони от земята си руски дипломат – ченге? И нашият прзидент пак ще кима „съгласен”, както кимаше и при срещата с лицето Гундяев.
Би трябвало да знае българският прлезидент, че руските тези за „братските славянски връзки” са част от руската имперска политика и пропаганда в миналото, а днес – „химическо оръжие” за отравяне на европейското и атлантическото ни семейство.
Българо –руско „приятелство” на основата на расистката руска славянофилска идея е в същността си антибългаризъм. Сближаването с днешна Русия на основата на „славянофилството” и „традиционната дружба” е политика на антибългаризъм насочена срещу националните интереси на България. Но очевидно на Румен Радев не му е толкова до „славянската демонстрация” в навечерието на 24 май, колкото до централното представление – срещата му с този, когато нормалният свят не иска да среща и вижда. Целта му е да се срещне с окупатора на славянски земи, с агресора срещу християнски държави, със защитника на последните диктатори на земята. Да поздрави „на живо” руския президент за преизбирането му за нов мандат и така да демонстрира, че като президент на европейска държава разчупва международната изолация на Русия, виновник за която е същият Владимир Путин. Това е меракът на Румен Радев. Пръв пред Путин глава да склони, сваляне на санкции да му обещае, рапорт да даде, „каналът за връзка” да потвърди. Защо го прави? Прави го, за
да ни срами като европейски народ и натовска държава
Затова го прави.
През 1910 г. „славянофилите” организират в София „Славянски събор”. Всички умни българи са против това сборище. Големи личности на България като Пенчо Славейков и Пейо К. Яворов, Петко Ю. Тодоров и д-р Кръстьо Кръстев, са категорично срещу тази открита демонстрация на руско влияние в България и на пропагандната руска лъжа за „славянското братство”. Като истински българи и европейци те отлично знаят, че хората ги обединяват не расови и племенни връзки, а духовните, нравствените и гражданските ценности, които заедно споделят. Как може, казват те, Русия да говори за „славянско братство”, когато от векове окупира и репресира главно славянски народи. А това, както ви обърнах внимание вече, продължава и до днес. Само през последното десетилетие Русия осъществи военна агресия срещу християнска Грузия и срещу православна славянска Украйна.
И Пенчо Славейков пише: „Културно-прогресивна България няма да излезе да ви посрещне...” При одобряване на участниците в „Славянския събор” руският “Азиатски департамент” не допуска до участие онези славянски интелектуалци, които се борят за свобода и независимост на своите народи. Обърнете внимание на годината. Изминали са 32 години от т.нар. „освобождение”, а политиката спрямо България продължава да я води Азиатският департамент в Руското външно министерство! Днес служители на същото министерство ни пробутат мухлясалата и спихнала се „славянофилска” идея в комбинация с новата руска политическа измишльотина – евразийската идея.
Година по-рано, през май 1909 г., Пенчо Славейков е в Москва и оттам пише на Мара Белчева: „Сбогом, Москва! Чудовище, което ще ме смущава до края на дните.“ И добавя: „Нещастните наши кърджалии, яничари, даалии! Кокошкари на кръвничеството пред тия синковци на дивия разгул!“ Какво ще напише Румен Радев от Москва на Деси Радева (ако не го придружава!) не знам, но не е лошо да знае за тези писма на Славейков.
Пресен е примерът от Втората световна война, когато американците помогнаха с пари, храни и оръжие на съветска Русия. Те изпратиха синовете си да гинат в Европа, верни на своите съюзнически задължения. Помогнаха, върнаха се в Америка и оставиха европейските държави да се развиват според своите народни и национални начала. Искаха само мир. И да не тръгва повече война от Европа. Но съюзниците им – „съветските хора”, постъпиха подло. Буквално на следващия ден след войната те започнаха да хулят по крайно недостоен начин американците, да ги провокират, да ги заплашват. На всички държави, в които стъпи съветската армия бе наложена безумната комунистическа политическа и икономическа система. Руснаците дори не позволиха тъпият им „социализъм” да има „човешко лице”, каквото пожелаха чехи и словаци през 1968 г. Не позволиха поне малко разхлабване на ярема – както това поискаха унгарците още през 1956 г. Насърчиха българските комунисти – техните слуги у нас, да избият елита на българската нация, да смажат съпротивата на достойните горяни, да узурпират властта. И всичко това, за да се развие „българо-съветската дружба”. И тя така се разви, че българските комунистически управници в един момент обсъждаха възможността България да бъде ликвидирана като държава и да стане поредната република на СССР. Но всичко това е добре известно.
Съветският „социализъм” трябваше да има зверско лице
И наистина имаше такова лице. Затова и мнозина българи с основание днес се питат: дали българският президент Румен Радев ще има достойнството да настоява, при срещата си с Владимир Путин, Русия като правоприемник на СССР да се извини на България за окупацията, която ни наложи през 1944 г. Аз лично се съмнявам. За поставянето на тъкъв въпрос се иска изправена стойка, а не коремно претъркалване. Иска се национално достойнство. Не е Румен Радев този, който би поставил такъв важен въпрос. Защото само такова извинение на Русия ще постави основата за равноправни българо-руски отношения. Затова и отсега виждам как Радев пристъпя от крак на крак и реди галещи Путиновото ухо заучени фрази, как с думи клишета подновява поканата си към стария нов президент на Русия да посети „славянска” България. За да е пълно националното ни унижение. За да е ясно на Европа и света, че ние сме европейци, но „все не сме дотам”, както би рекъл, ако ни гледа сеира отгоре, Алеко Константинов. Ние продължаваме да сме си „задунайска губерния”.
Пенчо Славейков и Румен Радев. Два свята. И един народ, който сякаш е забравил Славейковите думи, че „освободените имат повече нужда от свобода, отколкото робът”.