От началото на европредседателството не престават клетвите на най-високо равнище, че този път, наистина, ще подадем документи за влизането в предверието на Еврозоната - механизмът ЕРМ-2. Премиерът и финансовият министър еднозначно потвърдиха това намерение.
Но публикуван тези дни работен документ на ЕК за състоянието на лошите кредити в банките на страните членки на ЕС недвусмислено показва - не само, че сме далеч от реалните шансове, но и се движим в противоположна на желаната посока. Вместо да засили контрола, дисциплината и затегне коланите, за да вдигне доверието на партньори и общественост,
БНБ отстъпва позиции
Не става дума само за затегнатия контрол във връзка с въвеждането на новия стандарт IFRS 9, който е приложим за годишни отчети от 1 януари 2018 и може да освети допълнително в "червено" тяхното състояние. Това предполага още по-строг контрол, включително към капиталовата адекватност, към системите за контрол и отчетност и особено към структурата на собственост и управленски практики. Тъй като материята е специфична и сложна, този нов стандарт определя новите критерии и методии за класифициране и оценка на финансови активи, на финансови задължения, както и договори за покупка и продажба на нефинансови активи. Вероятността лошите кредити да станат по-висок процент е значителна, защото рисковите сценарии са с по-сгъстени негативни краски.
След като "фалирираха" счетоводно и "одиторски" КТБ, разбира се, набързо въведените мерки върнаха нещата в предишното си положение, защото иначе трябваше да последват верижни фалити на български банки, ако същият стандарт се прилагаше, без преходен период и далеч преди препоръките на Международния Борд по Счетоводните Стандарти (IASB) да се въведе през 2018 година. В същност, игрите със стандартите - при замяната на IAS 39 с IFRS 9, у нас не са нещо ново. Та нали именно този стандарт беше "успешно" приложен близо четири години, още току що обявен през юли 2014 години, за да бъде формално доказано от "одиторите", че кредитите на КТБ са рискови и банката е в несъстоятелност. Произволно действие, но кому да се оплачеш, като това стана с намесата на БНБ и от формална гледна точка е допустимо по-ранното използване на тези стандарти.
Няма никакво съмнение, рекордно високите равнища на необслужваните кредити, като процент от общите кредити (12,1% 2017 срещу 14% през 2016) са пряко следствие на фалита на КТБ и на системни проблеми в надзора на БНБ, на "пленената" му способност да дисцплинира рисковото поведение и налага мерки. Нали помните, обвиниха Цветан Василев, че пленил надзора и той не могъл да разкрие "дупката" в КТБ.
Въвеждането на новите, по-строги стандарти поставя БНБ пред дилема - ако ги прилага стриктно и тълкува "тясно" този процент може да се увеличи. Не е тайна, че някои банки са по-привилегировани от други.
В началото на миналата година надзорът на БНБ отправи предписания до ПИБ, които включваха и вкарване на стратегически инвеститор и приемане на стабилизиращи банката мерки. Краят на годината мина - мерки няма, стратегически партньор също, да не говорим за инвеститор. Занимаваме се с Пирин, Банско, безработния Георгиус, кой притежава Юлен и други "дребнотемия".
Да припомним - спасявайки Пеевски и подобни нему дарлинги, които прехвърлиха кредитите си от КТБ в ПИБ, политическия и кредитния риск "преля" в приемната банка. Ако кредитите са били с ниско качество в КТБ, те не са станали по-добри в ПИБ. Това провокира и БНБ и надзора да потърсят системно решение, чрез вкарването на
инвеститор и партньор "котва"
Става реч за системна банка, която пряко влияе върху шансовете на страната да получи доверието на ЕЦБ и на финансовите и банкови елити в ключовите страни в Еврозоната. Да не обсъждаме състоянието и, достатъчно е да кажем, че няколко пъти вече се налагат спасителни акции от страна на държавата и няма никакъв изглед системния проблем да е отшумял, още по-малко решен.
На този фон уверенията на министър Горанов, че действително желаем да тръгнем по пътя към приемането на еврото не внушават доверие.
Да, ще кажете, но правителството и финансовия министър нямат пряко отношение към дисциплинирането на банковата ни система и банките.
В действителност имат и още как. Веднъж като управляват политическия риск в банковата ни система. Втори път като управляват процедурата по фалита на КТБ, която продължава да генерира трусове, защото индуцираният политически риск при силовото фалиране на банката прелива "успешно" в други банки, благодарение на синхронизираните действия на същите дестабилизиращи фактори. Правителството отказва да се намеси и обуздае политическия риск в банковата система, най-малкото защото не подкрепя независимостта и авторитета на БНБ.
Примерно, централната ни банка установява преди време проблем в Банката за развитие, прави нужните предписания, но това изправя тогавашните шефове на банката пред дилема. Могат да пренебрегнат "указания" от БНБ, но не могат да прекършат хатъра на един крупен кредитополучител. Отгатнете как се е развило действието и в чия полза е била намесата на отговорните фактори.
Търси се нов собственик на банка "Виктория" и става ясно, че "крупен" кредитополучател иска да се сдобие с банка. Така както иска да влезе във всеки друг стратегически бизнес - в търговията с природен газ, големите инфраструктурни проекти, в енергетиката - изобщо навсякъде. Но тъй като няма как да излезе с името си - на другия ден ще тръгнат протести по улиците и брожения сред вложителите, поставят отпред посредник - друг крупен бизнесмен.
Тук обаче настъпва късо съединение - тъй като ръководството на БНБ не може да си затвори очите за ефекта на подобна сделка върху цялата банкова система. Колкото и да ги критикуваме - те все пак са професионалисти, целият им живот е минал в тази сфера и си пазят професионалния дом. Знаят, че и без това е трудно да наложат дисциплина в някои банки, които обслужват "крупния" кредитополучател, много от тях постепенно ограничават и отказват кредитиране на негови проекти. Ако същия стане и собственик, макар и скрит, то това е равносилно на
бомба със забавено действие
В цялата схема на "убеждаване" на БНБ отново се включват пресата на политици, прокурори, служби - припомнят се стари грехове, плащат с проверки, разследвания, обвинения - изобщо целият арсенал приложен по казуса КТБ. Да припомним, че смяната на мнението на УС на БНБ в седмицата след влизането на спецченгетата в офисите на банката, дойде след тотален натиск и разпити на целия УС, придружен с неприкрити заплахи. Иван Искров се спаси и срещу него няма обвинения - сделката бе променяш си мнението, а ние не повдигаме обвинения. Отнесе го тогавашният шеф на надзора, който бе на този пост малко повече от година. Предишният дългогодишен шеф на надзора бе пощаден. Не търсете логика. Няма.
Ето защо управителят на БНБ и шефът на надзора сега решават, че не могат да допуснат рисков собственик на поредния актив на КТБ. Обръщат се към Главния фактор на властта у нас, поне номинален, като заплашват, че ще подадат оставка в случай, че натискът срещу тях продължи.
Главният Фактор разбира, че този път няма да стане и дава нареждане за временно отстъпление на "войските" на крупния кредитополучател.
Пускат в действие резервния план - спешна приватизация на Общинската банка и поредното подставено лице. И за децата в бизнеса е ясно, че формално афишираният собственик няма никакъв шанс при самостоятелна акция. Освен ако няма подходящата стратегическа ракета носител и сделката не е одобрена на най-високо място.
Този път двамата шефове на БНБ са подложени на предварителна обработка, за да не последват оставки. Тяхната публичност може не само да свали правителството, но и да го дискредитира сиюминутно пред ЕС и ЕЦБ.
И, о чудо. БНБ одобрява в спешен порядък новия собственик и дава зелена светлина за придобиване на Общинска банка, като нарушава близо 20-годишна традиция - български
бизнесмени да стоят далеч от собственост на банки
А сега да се върнем на общата оценка за състоянието на българската банкова система и перспективите за влизане в Еврозоната.
Забравете за формалните критерии за членство в Еврозоната, те са само предварително задължително, но далеч не достатъчно условие.
Трябва да си отговорим на главния въпрос - с тази банкова система, с този надзор, с на практика неуправляемия политически риск, който върлува в банковата система и обезсилва всеки контрол от страна на Централната банка, за каква Еврозона изобщо мечтаем. Или в ЕЦБ и ЕК не знаят за какво иде реч?
Този индикатор с лошите кредити вероятно подлежи на свиване, или реално или чрез творческа интерпретация на методологии, особено след като влезе новият стандарт. Вероятно и високата степен на провизиране, също да има своето място. Но не забравяйте, че блокираният ресурс на банките за провизии е отнета бизнес възможност.
Докато у нас централните банкери се снишават пред изпълнителна власт, прокурори, политици - ще гледаме Еврозоната като отдалечаващ се мираж. Няма как за едни банки да има задължителни правила, за други пожелателни.
Къде бяха финансовия министър и премиерът да защитят БНБ от този груб и безпрецедентен натиск? Или просто играят обслужваща роля в договорена предварително схема?
Когато следащия път отново от най-високо и високо място започнат да Ви уверяват, че искрено се стремят към влизане в еврозоната, не им вярвайте. Лъжат.
Вече овладяха Банката за развитие, имат Общинска банка, остава да консолидират допълнителни активи в банковата сфера. С натиск и сила.
Докато Ви занимават с блянове и мечти по България в Еврозоната.
И още един жокер за да си обясните защото го удрят "през просото" и бързат да консолидират присъствието и контрола на Кой? върху критично важни части на банковата ни система.
Поне два са факторите.
Първият е че Те трябва да имат собствена банка, за да могат да стартират големите инфраструктурни проекти, включително дегизирания като Газов хъб Балкан проект за пренос на руски газ от Турски поток на територията на ЕС. Проектът е за над 2 милиарда евро и не могат да си позволят да се случи "случката" с Цветан Василев, който като собственик на КТБ отказа банкови гаранции за изпълнение на определените фирми, които по никакъв начин не покриваха рисковите критерии, тъкмо в момента, в който трябваше да се прехвърлят пари от Газпром.
В схемите с Булгартабак също пролича липсата на собствена банка от кръга Кой?, не само за да обслужва пряко търговията на концерна, а за другите съпътстващи операции с клиенти и партньори от Близкия изток.
Вторият, който е свързан, е началото на американските санкции, които в по-мек вариант ще затегнат и режима на финансиране на проекти с руски компании и с партньори на руски компантии - т.е. вторични санкции. Български банки винаги са били във фокуса на европейските и западни банкови регулатори и служби заради
посредничество при схеми с руски капитали,
а новите санкции дават изключителни възможности в тази насока. Малтийският синдром на руския бизнес, пари срещу резидентски статут, трудно ще стане български, най-малкото защото съдебната ни система и право не могат да гарантиран ничии права. Но това, което те не могат да дадат, се опитват да го дадат Кой? и организирана група - политически гаранции.
За това процесите у нас се ускоряват и всякакви граници, мислими и немислими, за това докъде могат да стигнат в стремежа им си да поставят цял един народ и страна под пълен политически, икономически и социален контрол. Ако не забелязвате - те вече успяват, поне в краткосрочен план. Но дългосрочните поражения върху институции, морал, баланси в обществото, върху перспективите и позициите на страната, ще се усещат с десетки години. Няма и как да бъде по друг начин - управляват тези които управляваха и преди.
Горното е мек, дори снизходителен прочит на реалната ситуация.